Цел 9: Изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите
Подцели
9.1 Развитие на качествена, надеждна, устойчива и адаптивна инфраструктура, включително регионална и трансгранична инфраструктура, за подкрепа на икономическото развитие и благосъстоянието на хората, като се обръща особено внимание на справедливия достъп за всички на достъпни цени.
9.2 Стимулиране на приобщаваща и устойчива индустриализация и значително увеличаване до 2030 година дела на индустрията в заетостта и в брутния вътрешен продукт в съответствие с обстоятелствата на национално равнище, и удвояване на нейния дял в най-слабо развитите страни.
9.3 Увеличаване достъпа на малките промишлени и други предприятия, особено в развиващите се страни, до финансови услуги, включително кредити при достъпни условия, и интеграцията им в пазарите и веригите на добавена стойност.
9.4 Модернизиране до 2030 година на инфраструктурата и преоборудване на промишлените отрасли с оглед превръщането им в устойчиви, с повишена ефективност на използване на ресурсите и въвеждане на повече чисти и природосъобразни технологии и индустриални процеси, като всички страни предприемат действия в съответствие със своите възможности.
9.5 Активизиране на научноизследователската дейност, подобряване на технологичния капацитет на промишлените отрасли във всички страни, особено в развиващите се страни, включително насърчаване до 2030 година на иновациите и значително увеличаване броя на научните работници и изследователи на един милион души, както и на публичните и частни разходи за научни изследвания и развитие.
9.a Способстване на развитието на устойчива и адаптивна инфраструктура в развиващите се страни чрез засилена финансова, технологична и техническа подкрепа за страните в Африка, най-слабо развитите страни, развиващите се страни без излаз на море и малките островни развиващи се държави.
9.b Подкрепа за развитието на технологиите на местно равнище, научните изследвания и иновациите в развиващите се страни, включително чрез осигуряване на благоприятна политическа среда за (наред с другото) индустриална диверсификация и добавяне на стойност към продуктите.
9.c Значително увеличаване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и стремеж за осигуряване до 2020 година на всеобщ достъп до интернет на достъпни цени в най-слабо развитите страни.
Код на показател | Наименование на показател | Източник (първо-източник) | Мерна единица | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
9.1.E.98 | Дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт | Евростат | Процент % | 16.9e | 16.3e | 15.2e | 14.2e | 15.3e | 10.6e | 10.1e | |
9.2.U.99 | Добавена стойност на промишлеността като дял от БВП и на човек от населението | ООН | |||||||||
9.2.U.99.1 | Добавена стойност на промишлеността като дял от БВП | ООН | % от БВП | 13.63 | 13.83 | 13.68 | 13.76 | 13.41 | 12.22 | 11.64 | 11.65 е |
9.2.U.99.2 | Добавена стойност на промишлеността на човек от населението | ООН | Добавена стойност на промиш-леността на човек от населението в постоянни щатски долари за 2015 | 946.62 | 998.52 | 1 024.11 | 1 067.13 | 1 092.07 | 966.22 | 1 003.98 | 1054.48е |
9.2.U.100 | Относителен дял на заетите в преработващата промишленост от общата заетост | ООН | Процент % | 19.86 | 19.99 | 18.65 | 19.02 | 18.56 | 18.57 | 18.31 | - |
9.3.U.101 | Относителен дял на добавената стойност в индустрията, произведена от малки предприятия | ООН | Процент % | 10.16 | 9.42 | 9.27 | 10.16 | 10.26 | 10.83 | - | - |
9.0.N.102 | Индекс на екоиновациите | ЕК | Индекс | 31.65 | 29.52 | 30.60 | 36.94 | 39.13 | 44.41 | 55.85 | 57.73 |
9.4.U.103 | CO2 емисии на единица добавена стойност | ООН | килограми CO2 за постоянен щатски долар 2017 | 0.303e | 0.273e | 0.281e | 0.254e | 0.234e | 0.213e | ||
9.0.E.104 | Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността | ||||||||||
9.0.E.104.1 | Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността - частици < 2.5µm | Евростат | Грамове за евро, верижно свързани обеми (2010 г.) | 0.40 | 0.28 | 0.28 | 0.28 | 0.37 | 0.37 | . | |
9.0. E.104.2 | Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността - частици < 10 µm | Евростат | Грамове за евро, верижно свързани обеми (2010 г.) | 0.64 | 0.43 | 0.42 | 0.45 | 0.65 | 0.85 | . | |
9.5.E.105 | Разходи за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП | Евростат (по данни на НСИ) | Процент от брутния вътрешен продукт (БВП) | 0.949 | 0.770 | 0.740 | 0.754 | 0.832 | 0.849 | 0.773 | . |
9.5.E.106 | Разходи за НИРД в сектор "Предприятия" по икономическа дейност | Евростат (по данни на НСИ) | Процент от брутния вътрешен продукт (БВП) | 0.696 | 0.564 | 0.520 | 0.542 | 0.559 | 0.573 | 0.509 | . |
9.5.N.107 | Бюджетни разходи за НИРД по социално-икономически цели | НСИ | хил. Лева | 212 470 | 187 465 | 214 271 | 223 171 | 267 311 | 283 804 | 325 833 | 365 778 |
9.5.E.108 | Персонал, зает с научно-изследователска и развойна дейност | Евростат (по данни на НСИ) | Процент на населението в работната сила - числител в еквивалент на пълно работно време (FTE) | 0.6876 | 0.7844 | 0.7118 | 0.7978 | 0.8071 | 0.8187 | 0.7963 | . |
9.0.E.109 | Заявление за патент до Европейското патентно ведомство | Евростат | На милион жители | 4.60 | 2.81 | 4.52 | 4.41 | 5.02 | 7.79 | 6.25 | 6.58 |
9.5.U.110 | Изследователи (в еквивалент на пълно работно време) на милион жители | ООН | На милион жители | 1 977.2934 | 2 237.2910 | 2 125.1840 | 2 342.8699 | 2 419.9589 | 2 402.1202 | - | - |
9.b.U.111 | Относителен дял на добавената стойност, създадена от средно и високотехнологичната индустрия, от общата добавена стойност | ООН | Процент % | 28.17 | 25.68 | 26.85 | 30.62 | 30.54 | 32.63 | - | - |
9.c.N.112.1 | Относителен дял на населението с покритие от GSM 1 | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | Процент % | 99.99 | 99.99 | 99.995 | 99.995 | 99.996 | 99.99 | 99.998 | 99.998 |
9.c.N.112.2 | Относителен дял на населението с покритие от UMTS 2 | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | Процент % | 99.95 | 99.98 | 99.994 | 99.997 | 99.997 | 99.99 | 99.997 | 99.997 |
9.c.N.112.3 | Относителен дял на населението с покритие от LTE/NR (5G) 3 | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | Процент % | 56.73 | 86.75 | 99.34 | 99.712 | 99.943 | 99.85 | 99.86 | 99.86 |
"е" оценка |
|||||||||||
"." липсват данни | |||||||||||
"1" Данни на предприятието с най-голямо GSM покритие по население. Източник на данните са предприятията, които оперират мобилни наземни мрежи. КРС не разполага със сравними данни за останалите държави членки на ЕС. | |||||||||||
"2" Данни на предприятието с най-голямо UMTS покритие по население. Източник на данните са предприятията, които оперират мобилни наземни мрежи. КРС не разполага със сравними данни за останалите държави членки на ЕС. | |||||||||||
"3" Данни на предприятието с най-голямо LTE покритие по население. Покритието по население за 5G се следи от 2021 г. Данни на предприятието с най-голямо 5G покритие: за 2021 г. 78.67%; за 2022 г. 85.7%. Източник на данните са предприятията, които оперират мобилни наземни мрежи. КРС не разполага със сравними данни за останалите държави членки на ЕС. |
Държава: България
Източник: Департамент по икономически и социални въпроси на ООН