Статистически данни

През 2023 година Югозападният район има най-голям дял (50.2%) в брутния вътрешен продукт (БВП) на България, докато Северозападният район е с най-нисък дял (6.9%) в БВП на страната.

През 2023 година с най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лв., при 28 733 лв. средно за страната.

За статистическа зона Северна и Югоизточна България (NUTS I) БВП е 68.059 млрд. лв., а в Югозападна и Южна Централна България  (NUTS I) е 117.174 млрд. лева.

НСИ публикува данни за брутната добавена стойност (БДС) и БВП по райони и групи икономически дейности, съгласно общите дефиниции и концепции, прилагани при разработването на стандартната система от национални сметки за страната и залегнали в основата на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010).

През 2023 г. БВП на България възлиза на 185.233 млрд. лева. Съгласно предварително обявения календар, през 2024 г. е извършена хармонизирана бенчмарк ревизия на данните за брутния вътрешен продукт, която обхваща БВП на регионално ниво за периода 2018 - 2022 година.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Брутен вътрешен продукт (БВП)“.

Индексът на промишленото производство през декември 2024 г. намалява с 1.6% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо ноември 2024 г. е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.4%, както и в преработващата промишленост - с 1.6%, а ръст е отчетен в добивната промишленост - с 21.4%.

В сравнение с декември 2023 г. е регистрирано понижение с 3.9% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.8%, както и в преработващата промишленост - с 1.2%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение - с 8.0%.

През декември 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 3.4% спрямо предходния месец. Намаление е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности - с 6.3%, при строителството на съоръжения - с 2.1%, както и при строителството на сгради - с 1.7%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват нарастване с 2.2% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Увеличение е регистрирано при строителството на съоръжения - с 4.8%, и при специализираните строителни дейности - с 2.7%. При продукцията от строителството на сгради се запазва равнището от предходната година.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 5.1% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 30 114.9 млн. лв., a вносът нараства с 6.9% и е на стойност 41 603.0 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (10.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (36.5%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (24.5%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (1.5%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 84 047.2 млн. лв. през 2024 г., което е с 3.3% по-малко в сравнение с предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 97 389.1 млн. лв. и нараства с 0.3%.

През периода януари - ноември 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.1% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 50 173.3 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 3.9% и е на стойност 51 274.9 млн. лева.

През ноември 2024 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 3.0% спрямо ноември 2023 г. и е на стойност 4 659.4 млн. лв., а вносът се увеличава с 1.4% и е на стойност 5 149.1 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с ноември 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (26.4%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (19.5%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (74.9%), докато най-голям е спадът в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (11.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Общият показател на доверие на потребителите през януари 2025 г. спада със 7.3 пункта спрямо октомври 2024 г., което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 5.2 и 12.6 пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 1 378, а новопостроените жилища в тях са 5 192.

През декември 2024 г. в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се наблюдава увеличение на оборота с 0.5% спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Отчетено е нарастване на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 0.4%, и при „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 0.2%. Намаление е регистрирано в „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ -
с 2.4%.

Търговският оборот се увеличава със 7.8% спрямо декември 2023 г., показват календарно изгладените данни.

През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 11.6%, и при „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 9.4%. Спад е отчетен при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 10.7%.

През ноември 2024 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите намалява с 1.1% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Спрямо ноември 2023 г. е регистрирано нарастване с 3.2% на календарно изгладения индекс по предварителни данни.

Към 31.12.2024 г. в домовете за медико-социални грижи за деца са настанени 119 деца с увреждания, като в сравнение с предходната година броят им намалява с 45,7%. Като резултат от националната политика по деинституционализация е планирано извеждането на всички деца и закриването на заведенията.

Повече данни за тези лечебни заведения могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Домове за медико-социални грижи за деца“.