Статистически данни

През второ тримесечие на 2024 г. са отчетени приходи на сектор „Държавно управление” в размер на 18 401.94 млн. лв. и разходи 19 251.62 млн. лв.

Данните на сектор „Държавно управление” се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През второто тримесечие на 2024 г. са отчетени нето предоставени/получени заеми на стойност:

• на сектор „Общо за икономиката“: -103.0 млн. лв.
• на сектор „Останал свят”: 103.0 млн. лв.

Тримесечните нефинансови сметки на сектор „Държавно управление“ и сектор „Останал свят“ представят икономическата дейност на правителството и нерезидентните единици по сравним с другите европейски страни начин на базата на националните сметки съгласно Европейската система от национални сметки 2010. За целта се разработват таблици, показващи приходите и разходите на сектор „Държавно управление" и „Останал свят“.

Данните на сектор „Държавно управление“ се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Данните на сектор „Останал свят“ се разработват като се използва платежен баланс, предоставен от Българска народна банка, както и оценки, разработени от Национален статистически институт.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Секторни нефинансови сметки по институционални сектори“.

През 2023 г. държавният дефицит на ЕС се увеличава в сравнение с 2022 година, докато делът на държавния дълг намалява. През 2023 г. в ЕС дефицитът като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) бележи нарастване до -3.5% от -3.2% за 2022 година. През 2023 г. държавният дълг на ЕС като процент от БВП намалява до 80.8% от 82.5% в края на 2022 година.

През 2023 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -3 709 млн. лв., или -2.0% от брутния вътрешен продукт (БВП), по окончателни данни на Националния статистически институт.

Дългът на Република България за 2023 г. е в размер на 42 389 млн. лв., или 22.9% от БВП.

По актуализирани данни за 2023 г. БВП на един зает се увеличава реално с 0.8% в сравнение с 2022 година.

През 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 185.233 млрд. лева. БВП за 2023 г. се увеличава в реално изражение с 1.9% спрямо 2022 г. по актуализирани данни.

През 2023 г. брутният национален доход (БНД) на България възлиза на 176.169 млрд. лева.

БНД се изчислява по пазарни цени, в съответствие с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки.

Информацията се публикува въз основа на Регламент (ЕС) № 2019/516 на Европейския парламент и Съвета от 19 март 2019 г. относно хармонизирането на брутния национален доход (БНД) по пазарни цени.

В съответствие с политиката за ревизии на Националния статистически институт (НСИ) данните за периода 2014 - 2022 г. са ревизирани, вследствие на провежданата през 2024 г. бенчмарк ревизия.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Брутен национален доход (БНД)“.

През септември 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -1.0% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1.2%.

През септември 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (-13.7%), „Ресторанти и хотели“ (-2.5%), „Транспорт“ (-2.0%) и „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ (-0.7%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Образование“ (+3.3%), „Облекло и обувки“ (+0.8%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (+0.6%) и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (+0.3%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -1.1%, а годишната инфлация е 1.5%.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.8% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 20 233.1 млн. лв., a вносът нараства с 8.1% и е на стойност 27 651.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (10.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (33.7%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (26.4%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (10.2%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 56 511.2 млн. лв. през периода януари - август 2024 г., което е с 2.8% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 64 027.7 млн. лв. и намалява с 0.1%.

През периода януари - юли 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.5% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 31 982.5 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 5.0% и е на стойност 32 363.7 млн. лева.

През юли 2024 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 5.4% спрямо юли 2023 г. и е на стойност 5 053.0 млн. лв., а вносът намалява с 1.4% и е на стойност 4 685.5 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с юли 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (44.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (18.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (56.1%), докато най-голям спад - при сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (12.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.