Статистически данни

ЕС представлява 15.2% от световния БВП през 2021 година.

За втора поредна година Националният статистически институт и УНИЦЕФ България отбелязват заедно 1 юни – Международния ден на детето, и поздравяват всички 1 104 198 деца, които живеят в страната.

И тази година НСИ представя публикацията „Децата в България“, в която са събрани всички данни от 2023 г. Информацията е разпределена по теми – „Население“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Противообществени прояви и престъпления на малолетните и непълнолетните лица“, „Социално включване и условия на живот“, „Култура“. В тазгодишната публикация са включени и данни за доходите и разходите на домакинствата с деца, които се събират от Националния статистически институт. 

Целта на публикацията е да подпомогне дейността на държавните институции и неправителствени организации, както и всички, които имат отношение към повишаване на благосъстоянието на децата. По този начин ще се улесни работата по разработването и промените на законодателството и  стратегическите документи, както и на прилагането на ключови образователни, здравни и социални политики.

Освен официалната статистика, която показва актуалната ситуация в страната, УНИЦЕФ  обръща специално внимание и на регулярните консултации с деца, за да се посъветва с тях относно най-важните за тях проблеми. Пет организации за правата на детето – Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ – се обърнаха към деца и младежи, за да съберат мненията им за бъдещето на Европа преди европейските избори в допитването: „Нашите права. Нашето бъдеще. Европа, в която искаме да живеем.“

В проучването участват над 9200 деца на възраст между 10 и 18 години от Европейския съюз, включително и от България, и дават конкретни препоръки в 10 сфери към политиците в ЕС, за да предприемат съответните действия да гарантират и отстояват правата на децата през следващия мандат. Те призовават да се приоритизират темите за образованието, психичното здраве, действията срещу тормоза и насилието над деца, създаването на повече възможности за работа или обучение, предприемане на действия срещу войните и конфликтите и за справяне с климатичните промени. 

Образованието е сред най-важните  приоритети за децата в цяла Европа. На въпроса какво биха искали да учат в училище, 75% от децата посочват на първо място житейски умения.

„Всички имаме нужда да придобием практически умения, които да ни помагат във всекидневието. Например много е важно да знаем как да спестяваме пари.“ (Ния, 16 г., България)

Две от всеки три деца усещат, че натискът в училище има отрицателен ефект върху психичното им здраве. Социални трудности като самота (56%), тормоз (51%) или дискриминация (46%) също са значителни фактори, които допринасят за проблемите с психичното здраве при децата и младежите.

Безопасността, особено на обществени места и в онлайн пространството, е друг належащ проблем за децата, показват данните от допитването. Само 50% от децата се чувстват в безопасност онлайн, а по-малко от половината участници в прочуването се чувстват в безопасност в училище.

Проучването алармира, че 80% от децата, живеещи в Европа, са обезпокоени от разрастването на конфликтите по света.

70% от децата препоръчват да им се дадат повече възможности за участие във вземането на решения, за да се гарантира, че мнението им ще бъде чуто по въпросите, които засягат живота им.

„Политиците не се интересуват от децата, защото те не могат да гласуват. Затова нямат понятие от нашите проблеми. Те вярват, че ще пораснем и проблемите ни ще изчезнат.“ (Хари, 14 г., България)

Изменението на климата е друго основно притеснение, което много деца споделят за бъдещето си, а 69% от тях имат чувството, че политиците не правят достатъчно, за да се справят с климатичните промени.

Децата призовават възрастните да си припомнят, че децата не са само бъдещето. Техните приоритети са от значение тук и сега.

„Ние сме настоящето, не бъдещето, ние сме тук.“ (Валентина, 15 г., Хърватия)

Резюме на прочуването „Европа, в която искаме да живеем“
Целият текст на допитването на сайта на УНИЦЕФ България

През май 2024 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 0.6 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, докато в промишлеността е регистрирано понижение.

Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, конкуренцията в бранша, цените на материалите и недостатъчното търсене продължават да бъдат основните пречки за развитието на бизнеса в секторите.

Общият индекс на цените на производител се понижава с 0.1% през април 2024 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.5%. Покачване се наблюдава в добивната промишленост - с 6.1%, и в преработващата промишленост - с 0.9%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 0.8% през април спрямо март 2024 година. Понижение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.1%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 4.9%, и в преработващата промишленост - с 0.4%.

Общият индекс на цените на производител през април 2024 г. е с 6.6% под нивото на същия месец на 2023 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.3%. Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 8.2%, и в преработващата промишленост - с 0.6%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 10.6% в сравнение с април 2023 година. Спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.4%. Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 2.8%, и в преработващата промишленост - с 0.1%.

През март 2024 г. спрямо февруари 2024 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 60.0%, дизелово гориво - с 21.9%, твърди горива - с 16.9%, електрическа енергия - с 3.8%, и автомобилен бензин - с 2.9%. Няма намаление при производството на нито един от продуктите. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 60.0%, дизелово гориво - с 54.5%, и автомобилен бензин - с 30.9%. Намалява производството на: твърди горива - с 41.6%, и електрическа енергия - с 10.8%. Производството на природен газ остава без изменение.

През март 2024 г. спрямо февруари 2024 г. нарастват доставките на: дизелово гориво - с 20.1%, твърди горива - с 16.3%, природен газ - с 9.6%, пропан-бутанови смеси - с 8.3%, и електрическа енергия - с 0.2%. Намаляват доставките на автомобилен бензин - с 28.0%.

Спрямо същия месец на 2023 г. нарастват доставките на: дизелово гориво - с 31.1%, автомобилния бензин - с 5.9% и природен газ - с 5.4%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 34.2%, пропан-бутанови смеси - с 9.3% и електрическа енергия - с 2.2%.

Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2024 г. са 707.9 хил., или с 4.9% повече от април 2023 година. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели - 40.0%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 38.2%, и със служебна цел - 21.8%. Посещенията на чужди граждани в България са 793.3 хил., или с 1.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 51.8%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 34.0%, и със служебна цел - 14.2%.

Транзитните преминавания през страната са 35.6% (282.6 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България към 31.12.2023 г. е 19 968 км., което е с 26 км повече в сравнение с 2022 година.

Пътищата с асфалтова настилка и пътищата без настилка се увеличават, съответно с 19 и 14 км., а с трошено-каменна и баластрена настилка намаляват със 7 километра спрямо предходната година.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Републиканска пътна мрежа“.

През 2023 г. при товарния железопътен транспорт е регистрирано намаление както на превозените товари, така и на извършената работа, съответно с 11.3 и 13.1% спрямо предходната година.

Броят на превозените пътници от пътническия железопътен транспорт намалява с 5.4%, а извършената работа - с 0.5%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Железопътен транспорт“.

През първото тримесечие на 2024 г. 1 068.5 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 74.9%, са пътували само в страната, 19.5% - само в чужбина, а 5.6% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 5.7%.

През първото тримесечие на 2024 г. се наблюдава нарастване с 0.9% на превозените товари от товарния транспорт в сравнение със съответното тримесечие на 2023 г., докато извършената работа намалява с 5.3%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават през първото тримесечие на 2024 г. с 13.4% спрямо същия период на предходната година. Извършената работа също бележи ръст от 11.9% спрямо първото тримесечие на 2023 година.

През първото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 година:

• Превозените товари от сухопътния транспорт са с 10.3% повече, докато извършената работа намалява с 8.2%;
• Речният и морският транспорт са превозили 86.4 хил. т. повече товари, а при извършената работа, измерена в тонкилометри, увеличението е с 25.1%;
• Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е нараснал с 0.7%, а извършената работа - с 22.5%;
• При пътническия воден транспорт се наблюдава увеличение на превозените пътници с 1.4 хил. пътника, докато извършената работа намалява до 1 800 хил. пътниккилометра;
• Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 6.7 хил. пътника повече, извършената работа също нараства с 25.5%.