Статистически данни

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението.

Заети

Към 7 септември 2021 г. 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса, са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69.5%). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 лица, или 20.7%. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.

Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете - 56.9%, в сравнение с жените - 43.1% от всички трудови мигранти.

Учащи

Към 7 септември 2021 г. 21 522 лица, или 2.6% от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които учат в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 176 440 лица, или 21.7%. Учащите, които пътуват извън страната, са 4 242, или 0.5%.

Мобилните учащи представляват 21.7% от всички учащи лица. В градовете живеят 59 621 души, или 33.8%, а в селата - 116 819, или 66.2% от учащите мигранти.

През периода 11.10.2021 - 31.10.2021 г. Националният статистически институт проведе две извадкови контролни изследвания за проверка на точността на регистрираните данни и за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение.

Резултатите от контролните изследвания потвърждават вече установените изводи за непреброени между 573.9 и 631.0 хил. лица. Преобладават непреброените мъже (9.9%) спрямо непреброените жени (8.7%).

Установени са добри резултати по отношение на точността на регистрираните данни при получената при Преброяване 2021 информация за преброеното население.

Общият индекс на цените на производител намалява с 6.2% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец. Значително намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.3%, и в добивната промишленост - с 3.9%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение с 0.9%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 8.8% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.0%, и в добивната промишленост - с 1.2%, а в преработващата промишленост е отчетено повишение с 1.0%.

Общият индекс на цените на производител нараства с 41.7% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 97.8%, преработващата промишленост - с 20.8%, и в добивната промишленост - с 4.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 55.4% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 94.1%, преработващата промишленост - с 28.9%, и добивната промишленост - с 9.2%.

През септември 2022 г. спрямо август 2022 г. нараства производството на: твърди горива - със 17.4%. Намалява производството на: безоловен бензин - с 37.9%, пропан-бутанови смеси - с 27.3%, дизелово гориво - с 14.5%, електрическа енергия - с 10.1%. Производството на природен газ остава без изменение.

През септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: дизелово гориво - с 31.8%, твърди горива - с 1.3%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%, пропан-бутанови смеси - с 11.1%, електрическа енергия - със 7.5%, безоловен бензин - с 6.5%.

През септември 2022 г. спрямо август 2022 г. нарастват доставките на: твърди горива - със 17.1%, безоловен бензин - с 13.0%, природен газ - с 2.2%. Намаляват доставките на: дизелово гориво - със 17.4%, електрическа енергия - с 9.2%, пропан-бутанови смеси - с 6.7%.

През септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 20.0%, безоловен бензин - с 13.0%. Намаляват доставките на: природен газ - с 32.5%, дизелово гориво - с 8.7%, електрическа енергия - с 2.5%, твърди горива - с 1.7%.

През ноември 2022 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 3.5 пункта в сравнение с предходния месец. Ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.

Несигурната икономическа среда остава основната пречка за дейността на предприятията от всички сектори.

Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2022 г. са 599.5 хил., или с 15.3% над регистрираните през октомври 2021 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през октомври 2022 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.3%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 35.4%, и със служебна цел - 22.3%.

През октомври 2022 г. посещенията на чужденци в България са 847.1 хил., или с 49.2% повече в сравнение с октомври 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 38.7% (327.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България.

В отговор на все по-нарастващата необходимост от статистически данни за разпространението на насилието над жени, Националният статистически институт се включи в работата по проект, иницииран от Европейската комисия, за провеждане на изследване и осигуряване на такава информация. Целта е чрез използването на единна методология и хармонизиран инструментариум да се осигурят надеждни, сравними, представителни данни за разпространението, честотата, интензитета и тежестта на насилието над жени на национално ниво и в страните - членки на Европейския съюз.

Данните от изследването показват, че сред жените на възраст 18 - 74 години:

• 11.9% са преживели поне един случай на физическо или сексуално насилие някога през живота си като възрастни, без значение кой е извършителят и каква е връзката помежду им;
• 20.5% са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор. Включват се психическо, сексуално и физическо насилие (в т.ч. заплаха);
• Младите жени (на възраст между 18 и 29 години) са изложени на най-голям риск от насилие от интимен партньор. Всяка трета жена на възраст 18 - 29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор (36.3%);
• Почти всяка десета жена (9.5%) е преживяла физическо (включително заплахи) или сексуално насилие от лица в домакинството;
• 12.2% от жените са преживели сексуален тормоз на работното място от мъж, с когото са в професионални взаимоотношения;
• 28% са преживяли физическо или емоционално насилие в детството си от един от двамата родители;
• Две от три жени считат, че насилието над жени от страна на интимните им партньори в България се среща много или доста често.

През третото тримесечие на 2022 г. се увеличават както превозените товари със 7.2%, така и извършената работа от сухопътния и водния товарен транспорт (с 4.6%) в сравнение със същото тримесечие на 2021 година. Данните са предварителни.

С 11.9% нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) през третото тримесечие на 2022 година. Извършената работа също бележи ръст от 43.2%.

Товарен сухопътен транспорт

Превозените товари от сухопътния транспорт са с 8.8% повече, а извършената работа нараства с 6.4% спрямо съответното тримесечие на 2021 година.

Товарен воден транспорт

Превозените товари от речния и морския транспорт са с 41.8% по-малко. Извършената работа, измерена в тонкилометри, също намалява с 48.3%.

Пътнически сухопътен транспорт

Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 9.7% повече, а извършената работа нараства с 47.2% спрямо съответното тримесечие на 2021 година.

Пътнически воден транспорт

През третото тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно с 15.4 хил. пътници и с 907.2 хил. пътниккилометра.

Градски електротранспорт

През периода юли - септември 2022 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили с 15.6% повече пътници, а извършената работа нараства с 15.2%.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.

Българският език е майчин за 5 037 607 души, или 85.3% от населението, турският - за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3.9% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1.1%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език, са 10 633 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 49 602, или 0.8% от отговорилите лица.

Лицата, самоопределили се към християнското вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а с други вероизповедания са 6 451 лица. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „Не желая да отговоря“.

Общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ нараства със 7.5% през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ общият индекс на оборота се увеличава с 1.7%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През третото тримесечие на 2022 г. общият индекс на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 42.5% над равнището на същото тримесечие на 2021 година. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ общият индекс на оборота е по-висок с 14.0%. Данните са предварителни и календарно изгладени.