Статистически данни

Националният статистически институт публикува окончателни данни за 2023 година за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). През 2023 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 467.5 млн. лв., което е с 15.9% повече в сравнение с предходната година. Персоналът, зает с НИРД, е 25 410 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 6.2% по-малко в сравнение с 2022 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Научноизследователска и развойна дейност (НИРД)“.

Пътуванията на български граждани в чужбина през януари 2025 г. са 600.4 хил., или с 11.7% повече в сравнение с януари 2024 година. Регистрирано е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели.

Посещенията на чужди граждани в България са 739.0 хил., или с 0.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е намаление с 5.9% на пътуванията с други цели, докато тези с цел почивка и екскурзия и със служебна цел се увеличават съответно с 6.5% и с 2.9%. Транзитните преминавания през страната са 28.4% (210.1 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение както при превозените товари от товарния транспорт с 6.2%, така и при извършената работа с 15.0% в сравнение с предходното тримесечие. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват с 6.6%, докато извършената работа се увеличава с 1.6%, поради нарастване на международните превози и съответно на средното превозно разстояние.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 година:

• Превозените товари от сухопътния транспорт са със 7.9% по-малко, а извършената работа намалява с 2.6%;
• Речният и морският транспорт са превозили 39.8 хил. т повече товари, а при извършената работа, измерена в тонкилометри, е отчетен ръст с 20.0%;
• Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 3.7% по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 4.3%;
• При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 0.4 хил. пътници, докато извършената работа нараства с 1.2%;
• Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 10.7 хил. пътници повече, а извършената работа нараства с 27.4%.

През 2024 г. средната брутна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 27 881 лева по предварителни данни на Националния статистически институт. В сравнение с 2023 г. увеличението е с 13.9%, като в обществения сектор средната брутна заплата нараства с 14.8%, а в частния сектор - с 13.5%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Годишна статистика на заетостта и разходите за труд“.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. 1.1 млн. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 74.4%, са пътували само в страната, 20.5% - само в чужбина, а 5.1% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. броят на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години намалява със 7.2%.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 9 676 млн. лв., което е с 31.6% повече в сравнение с предходното тримесечие. Данните са предварителни.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Инвестиции“.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 3 371 лв. и нараства със 17.6% спрямо същия период на 2023 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 3 033 лв. и се увеличава с 13.7% спрямо същия период на предходната година.

Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2024 г. се променя в сравнение със същия период на 2023 година. Най-голямо увеличение има в потреблението на плодове и месо. Намалява консумацията на хляб и тестени изделия и на зеленчуци.

Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство намалява с 13.0% през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо предходната година (на годишна база).

Промяната е в резултат на понижението на цените на необработения дървен материал и от иглолистни - с 13.5%, и от широколистни дървета - с 12.7%.

Намаление - с 9.4%, се наблюдава и при цените на необработения дървен материал през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 година.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Горско стопанство“.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2024 г. се повишава с 8.6% спрямо същото тримесечие на 2023 г. в резултат от повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 11.5%, и на индекса на цените на продукцията от животновъдство - с 0.9%.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция се увеличават с 3.1%, като в растениевъдството се повишават с 4.5%, а в животновъдството намаляват с 0.6%.

В растениевъдството, през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г., най-значим ръст отбелязват цените на техническите култури - 31.3%, в резултат от увеличението на цената на слънчогледа с 34.1%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2023 г. (на годишна база), като увеличението на цените на техническите култури е с 20.9%.

В животновъдството, през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г., цените на живите животни намаляват с 2.5%, докато цените при продуктите от животновъдството бележат ръст от 5.7%. Спрямо 2023 г. (на годишна база) намаление бележат цените на живите животни - с 4.3%, докато цените на животинските продуктите се повишават - с 4.7%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 2.2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5.0% спрямо 2023 година (на годишна база).

Най-голямо намаление спрямо съответното тримесечие на 2023 г. отбелязват цените на: електроенергията и горивата - с 8.0%, и минералните торове - с 6.7%.

Спрямо предходната година през четвъртото тримесечие на 2024 г. най-голямо е намалението при цените на: минералните торове - с 21.0%, и на фуражите - с 6.5%.

Националният статистически институт представя резултати от годишните изследвания в областта на статистиката на околната среда за 2023 година.

През 2023 г. 99.4% от населението на страната е свързано с обществено водоснабдяване. Доставената вода на домакинствата е 250.08 млн.м3, като се отчита незначителен спад спрямо 2022 г. - с 0.4%. През 2023 г. 4.6% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване (поради недостиг на вода).

Генерираните битови отпадъци през 2023 г. възлизат на 3 165 хил. тона. В сравнение с 2022 г. нарастват с 0.24%. Генерираните битови отпадъци на човек от населението възлизат на 491 кг, което е с 16 кг повече на човек в сравнение с количеството за 2022 година.

През 2023 г. на пазара са пуснати 508 хил. тона опаковки, като намалението им спрямо 2022 г. е с 2.86%. Пластмасовите опаковки са 142 хил. тона и при тях се регистрира намаление с 4.41% спрямо 2022 година.

В края на 2023 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение по отчетна стойност се оценява на 11 483 млн. лева. Спрямо 2022 г. има увеличение от 1.0% (11 092 млн. лева).

Стойността на приходите на общинските администрации през 2023 г. е 2 472 млн. лева. В сравнение с 2022 г. те нарастват с 5.18%. Част от тези приходи са данъците и таксите за битови отпадъци, чиято стойност през 2023 г. е 782 млн. лв. и тяхното ниво спрямо 2022 г. нараства с 4.0%.

През 2023 г. са наблюдавани 744 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места, като в 518 пункта са измерени нива над допустимите норми. Градовете с най-голям брой установени превишения на допустимите норми, в неблагоприятни за човешкото здраве по-високи честоти са: София (столица), Пловдив, Бургас, Стара Загора, Плевен и други.

През 2023 г. площта на защитените територии в България е 585 500 ха, или 5.3% от територията на страната, което е с 664 ха повече спрямо 2022 година. Към края на 2022 г. в България има 1 047 защитени територии. Природните паркове са с най-голям относителен дял - 43.8% (11 бр.), следвани от националните паркове - 25.8% (3 бр.), резерватите - 13.2% (55 бр.) и други.

През 2023 г. площта на находищата за подземни запаси се е увеличила с 42% и е общо 1 505 хил. дка. Доказаните запаси на кафяви въглища са се увеличили с 2% - 9 437 хил. тона спрямо 2022 година. При вероятните запаси на оловно-цинкови руди се регистрира намаление  с 1.67% спрямо предходната година.