Статистически данни

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на строителната продукция при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През септември 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.4% спрямо предходния месец. Увеличение е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности и при строителството на сгради - с по 0.5%, а при строителството на съоръжения - с 0.2%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват нарастване с 5.1% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Ръст е регистриран при специализираните строителни дейности - с 10.2%, при строителството на съоръжения - с 6.0%, и при продукцията от строителството на сгради - с 0.3%.

През 2022 г. сред страните - членки на Европейския съюз (ЕС), най-много кражби на 100 000 души от населението са регистрирали органите на полицията в Швеция - 2 858.48 на 100 000 души, следвани от Люксембург - 2 520.00, и Дания - 2 496.21. С най-нисък коефициент са Хърватия, Словакия и Кипър - съответно 287.06, 250.21 и 67.76 на 100 000 души. През същата година в България са регистрирани 28 250 кражби, или 413.08 на 100 000 души от населението, което поставя страната ни на 19-о място сред държавите от ЕС. В сравнение с 2021 г. се забелязва увеличение на наблюдавания показател с 16.9%.

Международните сравнения се основават на статистическа информация, ежегодно предоставяна от страните членки в рамките на съвместен въпросник на Евростат и Службата на ООН за наркотиците и престъпността (UN-CTS).

Подробни актуални данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Правосъдие и престъпност“.

Общият показател на доверие на потребителите през октомври 2024 г. намалява с 3.8 пункта в сравнение с юли (от -8.4% на -12.2%). Понижение на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 3.3 и 5.0 пункта.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на оборота в търговията на дребно при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През септември 2024 г. в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се наблюдава увеличение на оборота с 0.4% спрямо предходния месец по съпоставими цени.

Отчетено е повишение на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1.4%, както и при „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 0.5%. При „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ е регистрирано намаление - с 3.6%.

Търговският оборот нараства с 4.8% спрямо август 2023 г., показват календарно изгладените данни.

През септември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. увеличение на оборота се наблюдава при: „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 10.5%, и „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - със 7.4%. Спад е отчетен при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 13.8%.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на производството в услугите при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През август 2024 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите се увеличава с 1.5% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

В сравнение с август 2023 г. е регистрирано нарастване със 7.3% на календарно изгладения индекс по предварителни данни.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2024 г. е 1 177, а новопостроените жилища в тях са 4 398.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 73.2%, с тухлена - 22.8%, с друга - 3.1%, а с панелна - 0.9%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.6%), следвани от жилищните кооперации (14.4%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 156 сгради с 431 жилища, София (столица) - 153 сгради с 1 086 жилища, и Бургас - 137 сгради с 681 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (39.7%), следват тези с три стаи (32.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.1%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2024 г. е 410.2 хил. кв. м, а жилищната площ - 318.9 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 93.3 кв. метра.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Смолян - 162.3 кв. м, и Видин - 162.0 кв. м, а най-малка - в областите Шумен - 65.3 кв. м, и Търговище - 68.7 кв. метра.

През третото тримесечие на 2024 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 113 жилищни сгради с 9 215 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 162 други сгради.

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 0.3% в сравнение с третото тримесечие на 2023 година. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради и други видове сгради се наблюдава намаление, съответно с 28.0 и 7.3%.

Започнал е строежът на 1 553 жилищни сгради с 6 707 жилища в тях, на 12 административни сгради/офиси и на 578 други сгради.

Започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 1.6% в сравнение с третото тримесечие на 2023 година. Броят на започнатите административни сгради и други видове сгради намалява съответно с 29.4 и 6.5%.

През месец септември 2024 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 4 093.09 млн. лв. и разходи в размер на 5 061.68 млн. лв., а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 2 864.82 млн. лв., а разходите са 2 867.76 млн. лева.

Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и на база оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Информацията се публикува на основание член 3 (2) от Директива 2011/85 на ЕС.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

Публикувани са данни на сектор „Държавно управление“ за второ тримесечие на 2024 година. Отчетени са приходи в размер на 18 401.9 млн. лв., разходи в размер на 19 251.6 млн. лв. и дефицит в размер на 849.7 млн. лева.

Данните за приходи, разходи и дефицит/излишък на сектор „Държавно управление“ са на база касови отчети и оборотни ведомости на начислена основа на бюджетните единици, както и на тримесечни данни за държавните предприятия, прекласифицирани в сектора, изчислени по подсектори: подсектор „Централно държавно управление“, подсектор „Местно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“. Общият баланс на сектор "Държавно управление" се равнява на сумата от общия баланс на подсекторите, докато при приходите и разходите се извършва консолидация на трансакции между подсектори.

Информацията се публикува на основание член 3 (2) от Директива 2011/85 на ЕС.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През 2023 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 467.5 млн. лв., което е с 15.9% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2019 - 2023 година.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.79% и е с 0.04 пункта по-висока в сравнение с 2022 година.

По области на науката през 2023 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 47.2%, или 693.5 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки - с дял от 22.3%, или 326.9 млн. лв., и естествените науки - 18.7%, или 273.9 млн. лева.

През 2023 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 411 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 6.2% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48.6%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 357 души, което е с 6.5% по-малко спрямо 2022 година.