Статистически данни
- Бизнес статистика
- Демографска и социална статистика
- Доходи, разходи и потребление на домакинствата
- Жилищен фонд
- Здравеопазване
- Култура
- Население - демография, миграция и прогнози
- Образование и учене през целия живот
- Пазар на труда
- Правосъдие и престъпност
- Преброяване на населението и жилищния фонд
- Социална защита
- Социално включване и условия на живот
- Ключови показатели
- Макроикономическа статистика
- Брутен вътрешен продукт (БВП)
- Брутен национален доход (БНД)
- Държавна финансова статистика
- Европейска система от национални и регионални сметки 2010
- Заетост и отработени човекочасове - национално ниво
- Заетост и отработени човекочасове - регионално ниво
- Инфлация и индекси на потребителските цени
- Национални сметки - доклади за качество по програма за предоставяне на данни за Евростат
- Паритети на покупателната способност (ППС)
- Пенсионни права в социалното осигуряване
- Програма за европейски сравнения
- Секторни нефинансови сметки по институционални сектори
- Статистика на цените на жилища
- Таблици "Ресурс-използване"
- Финансови национални сметки
- Околна среда и енергетика
- Регионална статистика и показатели за мониторинг
- Селско и горско стопанство
- Данъчна статистика
Прессъобщения
Икономически сметки за селското стопанство през 2022 година (първа оценка)
Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12 903.2 млн. лeва. Брутната добавена стойност по базисни цени, се увеличава с 9.9% на годишна база и достига 5 677.1 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 3 633.6 млн. лева.
Здравен статус на населението към 7 септември 2021 година
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания дефинира, че „хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“. Тази дефиниция изисква наличието на статистически данни не само по отношение на броя и различните социално-демографски характеристики на хората с увреждания в съответствие с националното законодателство, а така също и по-широк набор от данни. Ето защо по време на преброяването беше събрана информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничения) и хора с увреждания.
Самооценка на здравето
Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 211 764, или 3.6% от отговорилите лица.
Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.7%). С повишаване на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо.
Лица с ограничения
Към 7 септември 2021 г. 153 242 души, или 2.6% от лицата, отговорили на въпроса, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 381 805, или 6.5%. Не са били ограничени 4 795 642 души, или 81.2%. Не могат да определят 220 500 души, или 3.7%, а 351 919, или 6.0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.
Хора с увреждания
Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Показателите за интензитет са съответно 27 на 1 000 души от детското население и 124 на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години.
Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 8 984, или 40.4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 5 931 деца, или 26.7%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 4 992 деца, или 22.4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 2 341, или 10.5%.
Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 71 до 90% - 225 342, или 35.6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34.5%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21.4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 53 782, или 8.5%.
България и ЕС: Потребление на човек от населението в стандарти на покупателната способност през 2021 година
Потреблението на човек от населението варира от 65 до 144% от средното равнище за ЕС-27_2020.
Инфлация и индекси на потребителските цени за ноември 2022 година
През ноември 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 16.9%.
През ноември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+2.9%), съобщения (+2.7%), здравеопазване (+1.7%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.7%). Намаление на цените е регистрирано в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-1.5%) и транспорт (-0.5%).
През ноември 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 14.3%.
Раждаемост
Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.
Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%).
По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените.
Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
Средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този показател е по-висок в селата (1.75), отколкото в градовете (1.37).
Търговия със стоки на България с трети страни през периода януари - октомври 2022 година (предварителни данни)
Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 37.0% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 26 203.3 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 66.6% и е на стойност 40 825.6 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (228.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (138.8%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (5.4%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (478.9%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (146.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 79 004.3 млн. лв. през периода януари - октомври 2022 г., което е с 40.8% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 90 204.5 млн. лв. и нараства с 45.9%.
[1] Секторът включва следните раздели: обработени кожи и артикули от тях, н.д.; артикули от каучук; артикули от корк и дървен материал (изкл. мебели); хартия, картон и артикули от хартия и картон; текстил и артикули от текстил (изкл. облекло); продукти от други неметални минерални суровини; чугун и стомана; благородни и други цветни метали; други артикули от метал.
Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - септември 2022 година (предварителни данни)
Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 43.9% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 47 165.6 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 32.8% и достига 44 065.9 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (263.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (163.4%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (11.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (139.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Износът за ЕС се увеличава с 40.2% през септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 531.7 млн. лв., а вносът нараства с 25.0% и е на стойност
5 210.0 млн. лева.
Дейност на местата за настаняване през октомври 2022 година
През октомври 2022 г. в страната са функционирали 2 202 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 67.9 хил. стаи и 142.8 хил. легла в тях. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 24.4%, а броят на леглата в тях - с 22.6%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври 2022 г. е 1 021.7 хил., или с 66.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през октомври 2022 г. се увеличава с 68.2% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 484.5 хиляди.
Приходите от нощувки през октомври 2022 г. достигат 71.2 млн. лв., като 42.1 млн. лв. са от български граждани, а 29.1 млн. лв. - от чужди граждани.
Индекси на промишленото производство през октомври 2022 година
Индексът на промишленото производство през октомври 2022 г. намалява с 2.0% в сравнение със септември 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Намаление спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.5%, в добивната промишленост - с 6.2%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.4%.
През октомври 2022 г. е регистриран ръст от 5.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.
На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в: преработващата промишленост - с 14.2%, а понижение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.0% и в добивната промишленост - с 2.1%.
Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” през октомври 2022 година
През октомври 2022 г. се наблюдава намаление на оборота с 0.4% в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Намаление е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0.9%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.3%), докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали се наблюдава увеличение (с 0.2%).
Оборотът в търговията на дребно нараства с 0.6% спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.
Ръст е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2.9%). Спад е отбелязан в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 5.4%).