Прессъобщения

През октомври 2022 г. спрямо септември 2022 г. нараства производството на: безоловен бензин - с 85.0%,  и дизелово гориво - с 18.7%. Намалява производството на: електрическа енергия - с 13.7%, и твърди горива - с 1.5%. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение.

През октомври 2022 г. спрямо същия месец на предходната година, през който е проведен планов ремонт на производствени инсталации, съществено нараства производството на: пропан-бутанови смеси, безоловен бензин и дизелово гориво. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%, електрическа енергия - с 18.6%, и твърди горива - с 18.0%.

През октомври 2022 г. спрямо септември 2022 г. нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 9.5%, дизелово гориво - с 9.0%, електрическа енергия - с 6.5%, и природен газ - с 2.2%. Намаляват доставките на: безоловен бензин - с 19.2%, и твърди горива - с 2.3%.

През октомври 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 24.3%, и дизелово гориво - с 11.8%. Намаляват доставките на: природен газ - с 40.6%, твърди горива - с 20.6%, и електрическа енергия - с 9.6%. Доставките на безоловен бензин остават без изменение.

Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2022 г. са 501.2 хил., или с 8.9% над регистрираните през ноември 2021 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през ноември 2022 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 49.2%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 25.7%, и със служебна цел - 25.1%.

През ноември 2022 г. посещенията на чужди граждани в България са 671.5 хил., или с 52.8% повече в сравнение с ноември 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 37.4% (250.8 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Общият индекс на цените на производител намалява с 9.5% през ноември 2022 г. спрямо предходния месец. Значително намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 23.3%, в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.6%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 12.6% през ноември 2022 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 23.1%, в добивната промишленост - с 2.1%, и в преработващата промишленост - с 0.9%.

Общият индекс на цените на производител нараства с 21.2% през ноември 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.5%, преработващата промишленост - със 17.8%, и в добивната промишленост - с 2.5%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 25.3% през ноември 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.1%, преработващата промишленост - с 24.3%, и добивната промишленост - с 6.1%.

През декември 2022 г. общият показател на бизнес климата нараства с 1.0 пункт спрямо ноември. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в строителството запазва нивото си, а в сектора на услугите е регистрирано понижение.

Най-сериозният проблем за развитието на бизнеса във всички сектори остава несигурната икономическа среда.

Стратегия „Европа 2020“, приета през юни 2010 г. от Европейския съвет, е многостранна стратегия за устойчив растеж и работни места за следващото десетилетие, чиято цел е да помогне на Европа да излезе по-силна от най-тежката икономическа криза в света от 30-те години на ХХ век насам.

Стратегия „Европа 2020“ предлага три взаимно подсилващи се приоритета:

- Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

- Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

- Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

През октомври 2022 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта в сравнение с юли.

За индивидуално потребление през третото тримесечие на 2022 г. са изразходвани 68.2% от произведения БВП.

Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през третото тримесечие на 2022 г. е 14.2%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.4%.

Коефициентът на безработица намалява с 0.9 процентни пункта и достига 3.7%.

С 16.2% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през третото тримесечие на 2022 година.

През третото тримесечие на 2022 г. индексът на цените на жилищата нараства с 15.6%.

През трето тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 4.1% спрямо предходното тримесечие и с 15.6 % спрямо същото тримесечие на 2021 година. Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение е регистрирано в град Варна (+7.0%), следван от градовете Пловдив и София - съответно с (+5,7%) и (+5,6%), а понижение на цените се наблюдава в град Русе (-7.6%).

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

С 16.2% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт). В индустрията увеличението е с 18.1%, в услугите - с 16.4%, и в строителството - с 16.0%.

По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.4%, „Добивна промишленост“ - с 19.4%, и „Държавно управление“ - с 19.2%.

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени  от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12 903.2 млн. лeва. Брутната добавена стойност по базисни цени, се увеличава с 9.9% на годишна база и достига 5 677.1 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 3 633.6 млн. лева.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания дефинира, че „хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“. Тази дефиниция изисква наличието на статистически данни не само по отношение на броя и различните социално-демографски характеристики на хората с увреждания в съответствие с националното законодателство, а така също и по-широк набор от данни. Ето защо по време на преброяването беше събрана информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничения) и хора с увреждания.

Самооценка на здравето

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 211 764, или 3.6% от отговорилите лица.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.7%). С повишаване на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо.

Лица с ограничения

Към 7 септември 2021 г. 153 242 души, или 2.6% от лицата, отговорили на въпроса, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 381 805, или 6.5%. Не са били ограничени 4 795 642 души, или 81.2%. Не могат да определят 220 500 души, или 3.7%, а 351 919, или 6.0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.

Хора с увреждания

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Показателите за интензитет са съответно 27 на 1 000 души от детското население и 124 на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години.

Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 8 984, или 40.4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 5 931 деца, или 26.7%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 4 992 деца, или 22.4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 2 341, или 10.5%.

Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 71 до 90% - 225 342, или 35.6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34.5%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21.4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 53 782, или 8.5%.