Прессъобщения

Общият индекс на цените на износа спада с 34.4 процентни пункта до 94.8% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на предходната година.

Общият индекс на цените на вноса за периода също намалява до 94.8% (с 25.0 процентни пункта) спрямо второто тримесечие на 2022 година.

Индексите на цени на износа и вноса по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Индекси на цени на износа и вноса“.

Общият индекс на цените на износа спада с 8.1 процентни пункта до 125.9% за 2022 година спрямо 2021 година.

Общият индекс на цените на вноса за 2022 г. също намалява до 119.3% (с 4.9 процентни пункта) спрямо 2021 година.

Индексите на цени на износа и вноса по сектори на външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Индекси на цени на износа и вноса“.

Цените на жилищата в страната са се увеличили с 4.3% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Най-голямо увеличение е регистрирано в град Варна (+7.9%), следван от градовете Пловдив (+6.8%) и София (+4.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-2.2%) и град Бургас (-1.1%).

През второто тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 10.7% в сравнение с второто тримесечие на 2022 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

През второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.8% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 19.3%, в услугите - с 13.7%, и в строителството - с 16.1%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 24.0%, „Преработваща промишленост“ - с 20.1%, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 18.3%.  

През 2021 г. България е отделила 25 415.8 млн. лв. за социални обезщетения. За финансиране на социалната защита в страната са изразходвани 13 896.9 млн. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 15 117.8 млн. лева.

През 2021 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са:

• „Болест/Здравна грижа“ - 7 420.7 млн. лева;
• „Инвалидност“ - 2 186.5 млн. лева;
• „Навършена възраст/Старост“ - 11 289.1 млн. лева;
• „Наследници“ - 1 253.1 млн. лева;
• „Семейство/Деца“ - 2 161.3 млн. лева;
• „Безработица“ - 701.2 млн. лева;
• „Жилищни нужди“ - 0.62 млн. лева;
• „Социално изключване, некласифицирано другаде“ - 403.3 млн. лева.

Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2021 г. заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (44.4%) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (29.2%) и „Инвалидност“ (8.6%).

Повече информация и данни за приходите и разходите за социална защита могат да бъдат намерени на сайта на Националния статистически институт, раздел „Социална защита“, както и в Информационна система ИНФОСТАТ.

През август 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.7%.

През август 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: транспорт (+4.6%), здравеопазване (+0.6%), ресторанти и хотели (+0.6%) и разнообразни стоки и услуги (+0.4%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-2.3%), съобщения (-0.6%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.3%).

През август 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.5%.

Изследването на образованието и обучението на възрастни (Adult Education Survey) се провежда във всички държави - членки на ЕС, по единна методология и чрез общ хармонизиран въпросник в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 година.

Според резултатите от изследването 637.9 хил. лица (18.9%) на възраст 25 - 64 години са участвали в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. В сравнение с предходната вълна на изследването  те намаляват с 3.6 процентни пункта. Докато почти всяко трето лице (31.1%) с висше образование е участвало в поне едно неформално обучение, то този дял е 4.7% при тези с основно или по-ниско образование.

Във формално образование през последните 12 месеца са записани 81 хил. лица, или 2.4%. Най-висок е делът на записаните за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ - 35.3 хил. лица, или 43.5% от всички записани във формалното образование или обучение.

Във форма на самостоятелно обучение са участвали 1 481.6 хил., или 43.8% от населението на възраст 25 - 64 години. Жените са по-активни от мъжете - съответно 46.9 и 40.8%.

През последните 12 месеца 218.3 хил. лица (6.5%) на възраст 25 - 64 години са потърсили информация относно възможностите за образование и обучение. От тях 183.4 хил. лица (84.0%) са открили възможности за включване в образователна или обучителна дейност.

Основните причини (пречки) пред включване на населението в образование или обучение са: липса на свободно време (36.1%), твърде висока цена на образователната/обучителната програма (22.5%) и семейни причини (10.4%).

Поне един чужд език ползват 47.9% от населението в активна трудова възраст (25 - 64 години). С най-голям дял са ползващите английски език - 30.4%, следвани от ползващите руски (14.8%), немски (4.8%) и френски език (1.9%).

Малко над една трета от населението (36.5%) чете вестници всеки ден, включително и електронни издания. От хората с основно или по-ниско образование 9.0% четат вестници, а сред тези със средно и висше образование - съответно 37.8 и 47.9%.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 4.6% в сравнение с периода януари - юли 2022 г. и е в размер на 17 592.7 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 20.0% и е на стойност 22 011.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - юли 2022 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (29.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (21.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (38.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (18.1%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (39.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 50 746.8 млн. лв. през периода януари - юли 2023 г., което е с 5.5% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 56 020.4 млн. лв. и намалява с 8.9%.

През периода януари - юни износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.4% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 28 367.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 1.0% и достига 29 281.2 млн. лева. През юни 2023 г. износът за ЕС намалява с 13.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 729.6 млн. лв., а вносът намалява с 13.0% и е на стойност 4 834.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (71.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (20.7%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (65.5%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки са на стойност 92 917.8 млн. лв., или с 35.8% повече спрямо 2021 година. Внесените стоки са за 107 912.8 млн. лв., което е с 40.6% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2021 г. е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор. Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), като отново спад не се наблюдава в нито един от секторите. Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.