Прессъобщения

Индексът на промишленото производство  през октомври 2022 г. намалява с 2.0% в сравнение със септември 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.5%, в добивната промишленост - с 6.2%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.4%.

През октомври 2022 г. е регистриран ръст от 5.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в: преработващата промишленост - с 14.2%, а понижение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.0% и в добивната промишленост - с 2.1%.

През третото тримесечие на 2022 г. Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети с цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19 по проект „Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC. Анкетирани бяха 5 719 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 053 домакинства.

Резултатите от допълнителната анкета могат да бъдат разгледани в прессъобщенията към рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“.

По предварителни данни през третото тримесечие на 2022 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7%  в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3%, а брутната добавена стойност (БДС) с 3.1% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени).

Растежът на брутната добавена стойност се определя от увеличението при следните икономически дейности: Промишленост - със 17.7% на годишна база, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - с 1.4%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - също с 1.4%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - с 0.9%, Финансови и застрахователни дейности - с 0.8% и Операции с недвижими имоти - с 0.6%. Спад на годишна база е регистриран в Строителството - с 13.4%, в Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 0.7%, както и в Култура, спорт и други дейности - с 0.1%.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст през третото тримесечие на 2022 г. има крайното потребление с увеличение от 4.1% на годишна база. Износът на стоки и услуги се увеличава с 11.1%, а вносът на стоки и услуги - с 9.3 % в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Към 7 септември 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене в рамките на страната през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.

Към 7 септември 2021 г. 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период.

Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88.7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а жените - 149 452 (47.6%).

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението.

Заети

Към 7 септември 2021 г. 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса, са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69.5%). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 лица, или 20.7%. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.

Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете - 56.9%, в сравнение с жените - 43.1% от всички трудови мигранти.

Учащи

Към 7 септември 2021 г. 21 522 лица, или 2.6% от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които учат в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 176 440 лица, или 21.7%. Учащите, които пътуват извън страната, са 4 242, или 0.5%.

Мобилните учащи представляват 21.7% от всички учащи лица. В градовете живеят 59 621 души, или 33.8%, а в селата - 116 819, или 66.2% от учащите мигранти.

Общият индекс на цените на производител намалява с 6.2% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец. Значително намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.3%, и в добивната промишленост - с 3.9%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение с 0.9%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 8.8% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.0%, и в добивната промишленост - с 1.2%, а в преработващата промишленост е отчетено повишение с 1.0%.

Общият индекс на цените на производител нараства с 41.7% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 97.8%, преработващата промишленост - с 20.8%, и в добивната промишленост - с 4.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 55.4% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 94.1%, преработващата промишленост - с 28.9%, и добивната промишленост - с 9.2%.

През периода 11.10.2021 - 31.10.2021 г. Националният статистически институт проведе две извадкови контролни изследвания за проверка на точността на регистрираните данни и за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение.

Резултатите от контролните изследвания потвърждават вече установените изводи за непреброени между 573.9 и 631.0 хил. лица. Преобладават непреброените мъже (9.9%) спрямо непреброените жени (8.7%).

Установени са добри резултати по отношение на точността на регистрираните данни при получената при Преброяване 2021 информация за преброеното население.

Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2022 г. са 599.5 хил., или с 15.3% над регистрираните през октомври 2021 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през октомври 2022 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.3%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 35.4%, и със служебна цел - 22.3%.

През октомври 2022 г. посещенията на чужденци в България са 847.1 хил., или с 49.2% повече в сравнение с октомври 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 38.7% (327.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България.

През ноември 2022 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 3.5 пункта в сравнение с предходния месец. Ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.

Несигурната икономическа среда остава основната пречка за дейността на предприятията от всички сектори.