Прессъобщения

И през 2021 г. двудетният модел на семейството е репродуктивният идеал на жените на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години у нас (63.3%). На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейството с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.

В известна степен нагласите на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%), следвано от предпочитанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на семейство е желан от 12% от лицата, а многодетният, с четири и повече деца -  от 2.3%. Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са категорични, че не желаят да имат деца.

Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават от фактическия брой деца в семействата. Анализирайки трите показателя само за лицата на възраст над 45 години, за които възпроизводството условно е приключило, можем да направим следните заключения:

• изключително голям е делът на лицата, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
• значително по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
• идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
• три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им период, само 4.7%.

През декември 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.9% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 16.9%.

През декември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+8.5%), здравеопазване (+2.2%), разнообразни стоки и услуги (+1.6%), ресторанти и хотели (+1.4%). Намаление на цените е регистрирано в групите: транспорт (-2.3%) и облекло и обувки (-1.2%).

През декември 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 14.3%.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 42.7% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 52 802.5 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 32.4% и достига 49 402.2 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (218.8%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (156.0%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (10.7%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (119.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 33.5% през октомври 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 636.9 млн. лв., а вносът нараства с 29.3% и е на стойност 5 336.3 млн. лева.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 38.0% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 29 003.8 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 62.8% и е на стойност 44 835.7 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (224.6%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (195.8%). Спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“[1] (4.6%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (525.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (140.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 87 460.4 млн. лв. през периода януари - ноември 2022 г., което е с 40.2% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 99 985.3 млн. лв. и нараства с 44.1%.

През ноември 2022 г. в страната са функционирали 2 072 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 57.5 хил. стаи и 118.3 хил. легла в тях. В сравнение с ноември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 32.1%, а броят на леглата в тях - с 26.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2022 г. е 855.0 хил., или с 98.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през ноември 2022 г. се увеличава с 97.4% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 402.6 хиляди.

Приходите от нощувки през ноември 2022 г. достигат 61.2 млн. лв., като 39.2 млн. лв. са от български граждани, а 22.0 млн. лв. - от чужди граждани.

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.4% през ноември 2022 г. в сравнение с предходния месец. Увеличение с 0.9% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а продукцията от сградното строителство е без промяна.

Спрямо ноември 2021 г. строителната продукция нараства с 1.6%. Повишение е отчетено както при гражданското/инженерното строителство с 3.0%, така и при сградното строителство - с 0.5%.

През ноември 2022 г. се наблюдава увеличение на оборота с 2.2% в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Ръст е отчетен при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 5.6%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.1%), докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава намаление (с 0.5%).

Оборотът в търговията на дребно нараства с 4.7% спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Наблюдава се ръст на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 14.9%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.8%). Спад е отбелязан в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 6.4%).

Индексът на промишленото производство през ноември 2022 г. се увеличава с 0.7% в сравнение с октомври 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени .

Ръст спрямо предходния месец е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 33.6%, а намаление - в преработващата промишленост (с 1.9%) и в добивната промишленост (с 0.1%).

През ноември 2022 г. е регистрирано нарастване с 4.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

През август 2022 г. Националният статистически институт успешно приключи работа по проект „Подобряване на данните за кръгова икономика - отпадъци от опаковки и строителни отпадъци“ съгласно Споразумение за субсидия с Европейската комисия № 101023440 - 2020-BG-CEPCW. Проектът беше с продължителност 18 месеца - от март 2021 г. до август 2022 г., като работата беше разпределена в два работни пакета: РП1 „Отпадъци от опаковки“ и РП2 „Строителни отпадъци“.

Изпълнени са планираните дейности, което даде възможност за по-пълен анализ на прилагания подход по отношение на двата вида отпадъци. Резултатите дават добра основа за бъдещо развитие и допълнително подобряване на качеството на данните, докладвани в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Постигнати са специфичните и основни цели, заложени в проекта:

• Подобряване на качеството на подиндикаторите за отпадъци за кръговата икономика;
• Разработване на методология за изчисляване на пуснатите на пазара опаковки (включително тънки пластмасови торбички за пазаруване);
• Разработване на експериментални сметки за отпадъци от строителство и разрушаване съгласно Регламент (ЕС) № 691/2011 относно европейските икономически сметки за околната среда;
• В резултат от интензивната комуникация с повече респонденти са налице по-качествени първични данни.