Прессъобщения

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 3.1% в сравнение с периода януари - юни 2022 г. и е в размер на 16 001.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 15.4% и е на стойност 19 452.2 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - юни 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (68.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.3%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (21.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 44 433.4 млн. лв. през периода януари - юни 2023 г., което е с 3.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 48 783.4 млн. лв. и намалява с 6.2%.

През юни 2023 г. в страната са функционирали 3 232 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняван, със 138.4 хил. стаи и 310.1 хил. легла в тях. В сравнение с юни 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 4.6%, а броят на леглата в тях - с 5.1%.

Общият брой на нощувките е 3 337.9 хил., или с 18.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 16.4% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 975.5 хиляди.

 Приходите от нощувки достигат 229.2 млн. лв., или с 28.2% повече в сравнение с юни 2022 година.

Индексът на промишленото производство нараства с 0.7% през юни 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.6%, в добивната промишленост - с 4.2%, и в преработващата промишленост - с 0.4%.

През юни 2023 г. е регистриран спад с 9.3% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 27.4%, в добивната промишленост - с 10.8%, и при преработващата промишленост - с 6.2%.

През юни 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение - с 0.8%, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано понижение - с 1.2%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 2.4% спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение се наблюдава при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9.7%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.2%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано намаление (с 0.5%).

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 1.1% през юни 2023 г. в сравнение с предходния месец. Намаление с 1.6% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 0.6%.

Спрямо юни 2022 г. индексът на строителната продукция се понижава с 2.2%. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 4.8%, а при сградното строителство - с 0.2%.

Националният статистически институт публикува данни от изследването „Система на здравни сметки“ за 2021 година. Изследването се провежда в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/1901 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 по отношение на статистиката за разходите и финансирането на здравното обслужване.

Системата на здравни сметки осигурява статистическа информация за разходите за здраве по видове изпълнители на медицински услуги; по функции според целите на медицинските дейности (терапевтична грижа, рехабилитация, клинична лаборатория, санитарен транспорт и др.) и според финансовите източници. Целта е да се оценят всички разходи - както публичните, така и разходите на домакинствата, на нетърговските организации (фондации, сдружения), на частните здравноосигурителни фондове (застрахователи), на предприятията за дейности по трудова медицина.

Общо текущите разходи за здраве през 2021 г. са 11 893.5 млн. лв., като почти две трети от тях (64.7%) са разходи на Правителствени и задължителни контрибутивни схеми (министерства и ведомства, общини, НЗОК, НОИ). Продължава очерталата се тенденция на намаление на разходите на домакинствата, като през текущата година техният дял е 34.0% от общо текущите разходи за здраве (35.5% през 2020 г.). Почти без изменение е делът на разходите на схемите за доброволни плащания на здравни услуги (доброволно здравно осигуряване, НТООД, трудова медицина) – 1.3%.

При анализа на данните трябва да се има предвид, че в обхвата на изследването се включват всички институционални и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите, независимо от това дали са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности в статистическата практика. В допълнение, при оценка на текущите разходи за здраве през 2020 и 2021 г. влияние оказва и пандемията от COVID-19 и всички мерки, предприети с оглед ограничаване на разпространението му.

Подробни данни  са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Здравеопазване - Система на здравни сметки.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. е 1 180, а новопостроените жилища в тях са 5 198. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са със 17 по-малко, или с 1.4%, а жилищата в тях се увеличават с 1 121, или с 27.5%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради със стоманобетонна конструкция са 75.3%, с тухлена - 20.9%, с друга - 3.6%, и с панелна - 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.7%), следвани от жилищните кооперации (15.6%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив – 163 сгради с 449 жилища, и Бургас - 130 сгради с 1 352 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (32.9%), следват тези с две стаи (32.0%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.2%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2023 г. е 500.1 хил. кв. м, или със 17.6% повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а  жилищната площ се увеличава с 16.0% и достига 395.9 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 104.3 кв. м през второто тримесечие на 2022 г. на 96.2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 212.9 кв. м, и София - 157.0 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 53.0 кв. м, и Велико Търново - 72.3 кв. метра.

През второто тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 035 жилищни сгради с 12 078 жилища, на 14 административни сгради/офиси и на 1 374 други сгради.

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и административни сгради намаляват съответно с 9.5 и 30.0% в сравнение с второто тримесечие на 2022 година. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение с 18.0%.

Започнал е строежът на 1 515 жилищни сгради с 8 136 жилища в тях, на 23 административни сгради/офиси и на 620 други сгради.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 9.1%, административните сгради - със 109.1%, а започнатите други видове сгради са с 2.6% повече.

Общият показател на доверие на потребителите през юли 2023 г. се увеличава с 3.2 пункта спрямо априлското си равнище (от -28.7% достига -25.5%), което се дължи изцяло на повишеното доверие сред градското населението.

През май 2023 г. спрямо април 2023 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - със 100.0%, дизелово гориво - с 41.5%. Значително нараства производството на автомобилен бензин, дължащо се на необичайно ниското производство през април 2023 г., като понастоящем достига до обичайните си равнища. Намалява производството на: твърди горива - с 27.5%, електрическа енергия - със 17.8%. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 62.5%, природен газ - с 50.0%, пропан-бутанови смеси - с 33.3%, електрическа енергия - с 30.5%, дизелово гориво - с 16.2%, и автомобилен бензин - с 6.9%.

През май 2023 г. спрямо април 2023 г. нарастват доставките на: автомобилен бензин - с 53.3%, дизелово гориво - с 24.6%. Намаляват доставките на: природен газ - с 29.2%, твърди горива - с 25.5%, електрическа енергия - с 8.5%, и пропан-бутанови смеси - с 4.4%.

Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 26.5%, автомобилен бензин - с 4.5%, дизелово гориво - с 4.0%, и електрическа енергия - с 0.7%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 66.2%, и природен газ - с 25.0%.