Прессъобщения

През третото тримесечие на 2023 г. са отчетени приходи на сектор „Държавно управление“ в размер на 17 053.18 млн. лв. и разходи 17 961.65 млн. лв.

Данните на сектор „Държавно управление“ се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През ноември 2023 г. в страната са функционирали 2 066 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 59.6 хил. стаи и 123.1 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година местата за настаняване намаляват с 0.3%, а броят на леглата в тях се увеличава с 4.1%.

Общият брой на нощувките е 855.2 хил., като той запазва приблизително нивото си от ноември 2022 г. (855.0 хил.).

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 5.5% и достига 424.7 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 69.1 млн. лв., или с 12.8% повече спрямо година по-рано.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.5% в сравнение с периода януари - ноември 2022 г. и е в размер на 28 782.0 млн. лв., a вносът намалява с 20.3% и е на стойност 35 707.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (22.0%) и „Храни и живи животни“ (21.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.9%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14.6%) и „Храни и живи животни“ (13.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (49.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 80 056.0 млн. лв. през периода януари - ноември 2023 г., което е със 7.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 89 054.9 млн. лв. и намалява с 10.5%.

В периода януари - октомври 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 8.2% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 46 758.9 млн. лв., а вносът - намалява с 1.8% и е на стойност 48 258.7 млн. лева. През октомври 2023 г. износът за ЕС намалява с 15.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 596.0 млн. лв., вносът също намалява с 2.3% и е на стойност 5 141.0 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (66.4%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (15.2%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (64.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

НСИ публикува ревизирани годишни данни на Общия енергиен баланс и Възобновяемите енергийни източници за 2022 г. в резултат от приключила регулярна процедура по проверка и валидация на данните от Евростат и Международната енергийна агенция. Ревизираните данни се отразяват в показателите внос на нефт и нефтопродукти, производство на първична енергия от възобновяеми и биогорива, в т.ч. твърди биогорива, крайно енергийно потребление на възобновяеми и биогорива, в т.ч твърди биогорива в Индустриален сектор и в съответните подсектори  Неметални материали, Храни, напитки и тютюн, Дървен материал и изделия от него (без мебели). Тенденциите на увеличение на общата доставена енергия и на намаление на крайното енергийно потребление в страната остават непроменени.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Общ енергиен баланс.

Индексът на промишленото производство намалява с 3.2% през ноември 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 5.6%, в преработващата промишленост - с 2.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.8%.

Спрямо ноември 2022 г. е регистриран спад с 10.9% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 27.0%, в добивната промишленост - с 12.3%, и в преработващата промишленост - със 7.9%.

През ноември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.6% спрямо предходния месец. Намаление с 1.5% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 0.1%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 3.0% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение - с 6.7%, докато при сградното строителство не се наблюдава изменение.

През ноември 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се увеличава с 0.5% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Регистрирано е нарастване на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.4%, и с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.2%, при автомобилните горива и смазочните материали се наблюдава намаление - с 3.5%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.2% спрямо ноември 2022 г., показват календарно изгладените данни.

Увеличение на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 9.0%) и с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 1.7%). Понижение е регистрирано при автомобилните горива и смазочните материали (с 3.0%).

През 2022 година спрямо предходната 2021 година се наблюдава незначително намаление на дела на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия в страната - с 0.35 процентни пункта, при което достига до 19.10%.

В сравнение с общия дял на възобновяемата енергия, при секторните дялове се наблюдава минимално увеличение спрямо 2021 г., като то е най-голямо при възобновяемата енергия за отопление и охлаждане - с 1.65 процентни пункта, достигайки дял от 31.67%, следван от възобновяемата енергия в потреблението на горива в транспорта - с 0.06 процентни пункта, до 7.67%. Електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, отбелязва намаление с 1.17 процентни пункта, до 20.24%.

Подробни данни за Дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия и секторните дялове са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“.