Прессъобщения

През периода 2 октомври - 5 ноември 2023 г. умрелите лица в България са 9 172 души и са с 1 170 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (40 - 44 седмица) и по седмици са налични на сайта на Националния статистически институт на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2023 г. е 1 239, а новопостроените жилища в тях са 5 085. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. сградите са с 97 по-малко, или със 7.3%, а жилищата в тях намаляват с 856, или с 14.4%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 73.5%, с тухлена - 23.3%, с друга - 2.9%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (76.0%), следвани от жилищните кооперации (15.3%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 182 сгради с 1 413 жилища, Пловдив - 174 сгради с 548 жилища, и Бургас - 136 сгради с 1 073 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.0%), следват тези с три стаи (32.7%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2023 г. е 486.7 хил. кв. м, или с 13.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а  жилищната площ намалява с 13.1 % и достига 387.7 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 94.4 кв. м през третото тримесечие на 2022 г. на 95.7 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Видин^[1] - 400 кв. м, и Силистра - 278.4 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 61.7 кв. м, и Шумен - 63.7 кв. метра.

През 2022 година спрямо предходната 2021 година се наблюдава увеличение на общата доставена енергия  в страната с 1.19 %, до 19 335.675 хил. тона нефтен еквивалент.

Крайното енергийно потребление в страната през 2022 година е намаляло с 3.03% спрямо предходната 2021 г, достигайки 9 845.258 хил. тона нефтен еквивалент. Транспортният сектор има най-голям дял в крайното енергийно потребление, като през 2022 година е 35.23%, или 3 468.082 хил. тона нефтен еквивалент.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Общ енергиен баланс.

Общата доставена енергия от възобновяеми енергийни източници в страната намалява с 5.79% до 2 746.425 хил. тона нефтен еквивалент през 2022 г. спрямо предходната 2021 година.

Крайното енергийно потребление на възобновяеми енергийни източници в страната през 2022 г. отбелязва незначително намаление с 0.20 %, до 1 467.228 хил. тона нефтен еквивалент спрямо предходната година. Сектор „Домакинства“ има най голям дял в крайното енергийно потребление, като през 2022 г. е 44.55 %, или 653.664 хил. тона нефтен еквивалент.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Възобновяеми енергийни източници.

През 2022 година нетното производство на топлинна енергия от районните отоплителни системи в страната намалява с 4.3 % до 27 664 тераджаула спрямо предходната 2021 година.

Комбинираните инсталации, използващи невъзобновяеми горива, имат най-голям дял в нетното производство на топлинна енергия от районните отоплителни системи, като през 2022 г. той е 74.7 %, или 20 663 тераджаула.

Районни отоплителни и охладителни системи са системи, които доставят топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или промишлени обекти за загряване или охлаждане на помещения или процеси. Към настоящия момент в страната няма изградени районни охладителни системи, публикуват се данни само за районните отоплителни системи.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Районни отоплителни и охладителни системи.

През 2022 година производството на високоефективна електрическа енергия от комбинирани съоръжения в страната намалява с 10.22% до 3 285 гигаватчаса спрямо предходната 2021 година. Парните кондензационни турбини с ефективност над 80% имат най-голям дял в комбинираното производство на високоефективна електрическа енергия, като през 2022 г. той е 35.22%, или 1 157 гигаватчаса.

Комбинирани съоръжения за електрическа и топлинна енергия са термични инсталации, в които отделената при изгаряне на горивото енергия се отдава към междинен флуид, който може да бъде газообразен или течен. Този междинен флуид изцяло постъпва към електрогенериращите съоръжения, проектирани и монтирани по начин, позволяващ една част от енергията да се използва от електрическите генератори за производство на електрическа енергия и другата част да се използва за производството на топлинна енергия за различни цели: използване в индустрията, в топлофикационните системи на градовете и др. Съоръжението се приема за комбинирано, ако има едновременно производство на полезна топлина и електрическа и/или механична енергия.

Данните са представителни на национално ниво. Те се съпоставят с Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Данните в целия динамичен ред са изчислени по една методология и са напълно сравними.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Комбинирани съоръжения за електрическа енергия и топлинна енергия.

Общият показател на доверие на потребителите през октомври 2023 г. нараства с 3.3 пункта в сравнение с юли (от -25.5% на -22.2%), като при населението в градовете увеличението е 0.5 пункта, а при населението в селата - 9.8 пункта.

През третото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 107 жилищни сгради с 9 805 жилища, на 25 административни сгради/офиси и на 1 253 други сгради.

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 2.4% в сравнение с третото тримесечие на 2022 година. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради и други видове сгради се наблюдава ръст съответно със 78.6 и 3.3%.

Започнал е строежът на 1 528 жилищни сгради със 7 576 жилища в тях, на 17 административни сгради/офиси и на 618 други сгради.

В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради намаляват съответно с 2.0 и 7.6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 54.5%.

През септември 2023 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 3 836.52 млн. лв. и разходи - 4 474.45 млн. лв., а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 2 558.87 млн. лв., а разходите са 2 447.90 млн. лева.

Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Информацията се публикува на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

Публикувани са данните за второто тримесечие на 2023 г. за приходи, разходи и дефицит/излишък на сектор „Държавно управление“ по подсектори: подсектор „Централно държавно управление“, подсектор „Местно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“, на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС. Данните са на база касови отчети и оборотни ведомости на начислена основа на бюджетните единици, както и на тримесечни данни за държавните предприятия, прекласифицирани в сектора.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.