Прессъобщения

БВП на човек от населението варира от 59 до 261% от средното равнище за ЕС.

В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла. В сравнение с предходната година легловият фонд на тези заведения се увеличава с 216, или с 0.4%.

Осигуреността на населението с болнични легла е 848.5 на 100 000 души, като най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5).

Заведенията за извънболнична помощ са 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).

Другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 легла, които в сравнение с 2021 г. намаляват с 9.7%.

Към 31 декември 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения практикуват 29 599 лекари, като броят им остава сравнително стабилен през последните години. Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.

Осигуреността с лекари общо за страната е 45.9 на 10 000 души от населението. В регионален аспект показателят варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висок е той в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5%.

Само в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%.

По данни от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г. към 7 септември в страната са преброени 4 261 454 жилища, или с 374 305 повече спрямо 2011 година.

През периода 2011 - 2021 г. е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%).

Най-голям брой жилища са преброени в област София (столица) - 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната.

Средната площ на едно жилище е 80.3 кв. м. Областите с най-голяма средна площ на едно жилище са Кърджали - 91.4 кв. м., Благоевград - 89.7 кв. м, и Смолян - 86.9 кв. м, а с най-малка - Враца (72.2 кв. м) и Перник (72.6 кв. м).

1 030 295, или 24.2% от жилищата в страната са изцяло санирани.

Енергоспестяваща дограма имат 1 657 577, или 38.9% от жилищата в страната.

Нивото на достъпност на жилищния фонд в страната за хора с намалена подвижност е ниско.

През май 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 10.1%.

През май 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: развлечения и култура (-3.4%), транспорт (-2.5%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.4%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: алкохолни напитки и тютюневи изделия (+1.1%), облекло и обувки (+1.0%), разнообразни стоки и услуги (+0.5%), здравеопазване (+0.5%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0.5%).

През май 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -0.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 8.6%.

През периода януари - март износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 5.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 14 673.3 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 8.2% и достига 14 959.9 млн. лева. През март 2023 г. износът за ЕС намалява със 7.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 090.9 млн. лв., а вносът нараства с 3.8% и е на стойност 5 488.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (40.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43.8%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (29.9%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 13.3% в сравнение с периода януари - април 2022 г. и е в размер на 10 851.6 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява със 7.9% и е на стойност 13 230.3 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - април 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (78.6%) и „Храни и живи животни“ (38.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (12.4%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (44.0%) и „Храни и живи животни“ (27.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 29 811.1 млн. лв. през периода януари - април 2023 г., което е с 3.6% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 32 790.5 млн. лв. и нараства с 0.05%.

През април 2023 г. в страната са функционирали 2 239 обекта с 10 и повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 68.5 хил. стаи и 144.3 хил. легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 12.5%, а броят на леглата в тях - с 6.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 1 032.8 хил., или с 16.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2023 г. се увеличава с 19.8% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 471.1 хиляди.

Приходите от нощувки през април 2023 г. достигат 76.7 млн. лв., или с 37.3% повече в сравнение с април 2022 година.

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 1.0% през април 2023 г. в сравнение с предходния месец. Намаление с 1.3% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 0.8%.

Спрямо април 2022 г. индексът на строителната продукция се понижава с 2.3%. При гражданското/инженерното строителство се наблюдава намаление с 4.7%, а при сградното строителство - с 0.5%.

Индексът на промишленото производство през април 2023 г. се понижава с 2.9% в сравнение с март 2023 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Спрямо предходния месец е отчетено намаление в добивната промишленост - с 8.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.9%, и в преработващата промишленост - с 3.0%.

През април 2023 г. е регистриран спад с 12.6% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 38.7%, в добивната промишленост - с 10.5%, и в преработващата промишленост - с 8.2%.

През април 2023 г. се наблюдава намаление на оборота с 2.0% спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Понижение е отчетено във всички големи групи: търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.3%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.1%.

Оборотът в търговията на дребно намалява с 2.7% спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

При търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали намалението е с 6.7%, докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено нарастване със 7.3%. Търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия запазва нивото от предходния месец.