Премини към основното съдържание

Прессъобщения

Търговия със стоки на България с трети страни през периода януари - септември 2022 година (предварителни данни)

четвъртък, 10 ноември 2022 - 11:00

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 32.7% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 22 812.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 66.0% и е на стойност 36 109.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (194.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (116.0%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (10.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (427.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (135.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 70 021.7 млн. лв. през периода януари - септември 2022 г., което е с 40.1% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 79 896.6 млн. лв. и нараства с 45.4%.

 

[1] Секторът включва следните раздели: обработени кожи и артикули от тях, н.д.; артикули от каучук; артикули от корк и дървен материал (изкл. мебели); хартия, картон и артикули от хартия и картон; текстил и артикули от текстил (изкл. облекло); продукти от други неметални минерални суровини; чугун и стомана; благородни и други цветни метали; други артикули от метал.

Прессъобщение
Статистическа област

Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - август 2022 година (предварителни данни)

четвъртък, 10 ноември 2022 - 11:00

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 44.6% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 41 678.4 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 33.3% и достига 38 688.2 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (295.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (168.6%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (152.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 45.9% през август 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 159.6 млн. лв., а вносът нараства с 36.4% и е на стойност 4 740.2 млн. лева.

Прессъобщение
Статистическа област

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през третото тримесечие на 2022 година (предварителни данни)

понеделник, 7 ноември 2022 - 11:00

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. е 1 316, а новопостроените жилища в тях са 5 812. Спрямо третото тримесечие на 2021 г. сградите са с 458 повече, или с 53.4%, а жилищата в тях нарастват с 2 008, или с 52.8%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.7%, с тухлена - 18.7%, с друга - 2.1%, и с панелна - 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.0%), следвани от жилищните кооперации (15.4%). В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации, докато сградите от смесен тип и вилите намаляват.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 196 сгради с 581 жилища, София (столица) - 170 сгради с 1 493 жилища, и Бургас - 141 сгради с 553 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.9%), следват тези с три стаи (33.6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2022 г. е 548.9 хил. кв. м, или с 48.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а  жилищната площ се увеличава с 52.7% и достига 436.8 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97.2 кв. м през третото тримесечие на 2021 г. на 94.4 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 218.7 кв. м, и Смолян - 172.3 кв. м, а най-малка - в областите Разград - 66.9 кв. м, и Търговище - 70.0 кв. метра.

Прессъобщение
Статистическа област

Наблюдение на потребителите, октомври 2022 година

петък, 4 ноември 2022 - 11:00

През октомври 2022 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта в сравнение с юли, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в градовете.

Прессъобщение
Статистическа област

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради през третото тримесечие на 2022 година

петък, 4 ноември 2022 - 11:00

През третото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 159 жилищни сгради с 14 708 жилища, на 14 административни сгради/офиси и на 1 213 други сгради.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават със 17.0%, на административни сгради - с 55.6%, а издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 2.5% повече.

Започнал е строежът на 1 559 жилищни сгради с 8 823 жилища в тях, на 11 административни сгради/офиси и на 669 други сгради.

Започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради нарастват съответно с 14.9 и 16.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 година. При административните сгради е регистриран спад с 21.4 %.

Прессъобщение

Социално-икономически характеристики на населението към 7 септември 2021 година

понеделник, 31 октомври 2022 - 11:00

Към 7.09.2021 г.  в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%.

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години се подобрява, като към 7.09.2021 г. броят на завършилите висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. Броят на лицата с начално и без образование е 666.7 хил., като в сравнение с предходното преброяване  относителният им дял намалява с 2.8 процентни пункта.

Прессъобщение

Научноизследователска и развойна дейност през 2021 година (предварителни данни)

понеделник, 31 октомври 2022 - 11:00

През 2021 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 074.0 млн. лв., което е с 4.9% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на разходите за НИРД през периода 2017 - 2021 година.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.77% и е с 0.08 пункта по-ниска в сравнение с 2020 година.

В структурата на разходите за НИРД по области на науката през 2021 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 51.5%, или 553.2 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.2%, или 206.7 млн. лв., и естествените науки - 17.4%, или 187.0 млн. лева.

През 2021 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 122 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 3.7% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.5%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 230 души, което е с 2.8% по-малко спрямо 2020 година.

Прессъобщение

Проект „Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) - Получатели на помощи за безработица“

понеделник, 31 октомври 2022 - 11:00

През октомври 2022 г. успешно приключиха дейностите по проект „Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) - Получатели на помощи за безработица“ на Националния статистически институт по споразумение за субсидия 101055564 - 2021-BG-ESSPROS с Европейската комисия. Основната цел на проекта е изграждане на капацитет за изготвяне на статистически данни за получателите на помощи и обезщетения за безработица в България в рамките на Европейската система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) съгласно методология, предложена от Евростат, за доброволното събиране на този тип данни.

Съвместно с експерти от НОИ и Агенцията по заетостта бяха обработени наличните данни за броя на получателите на периодични парични обезщетения за безработица от регистъра на получателите на обезщетения за безработица към НОИ и от регистъра на лицата, регистрирани в бюрата по труда към Агенцията по заетостта. Периодичните парични обезщетения за безработица в България, които попадат в обхвата на събираните по проекта данни, включват обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и стипендии, транспортни и квартирни разходи, изплащани на безработни лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности (за времето на обучението). В съответствие с изискването за елиминиране на двойното броене на получателите на обезщетения/помощи, попадащи във функция „безработица“, в НОИ е извършено вертикално агрегиране на данните за получателите на обезщетения за безработица, администрирани от НОИ, и на данните за получателите на „добавка за професионална квалификация“ за същия референтен период, администрирани от Агенцията по заетостта. Попълнен е и въпросникът за качествената информация по модула.

В резултат на извършените дейности са получени данни за 2019 г. и 2020 г., които показват общия брой получатели на поне едно от изброените обезщетения през годината, от една страна, и средномесечния брой на получените обезщетения през референтната година общо, по пол и по възрастови групи, от друга. През 2019 г. и 2020 г. съответно 216 781 и 301 660 лица общо са получили поне едно периодично парично обезщетение за безработица, а средномесечният брой на получените такива обезщетения е съответно 71 380 и 109 859.

Статистическа област

Индекси на цените на производител в промишлеността, септември 2022 година

петък, 28 октомври 2022 - 11:00

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 6.8% през септември 2022 г. спрямо предходния месец. Значителен ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.6%, в добивната промишленост - с 6.5%, и в преработващата промишленост - с 0.7%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 9.2% през септември 2022 г. спрямо предходния месец. Ръст е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.5%, в добивната промишленост - с 2.0%, и в преработващата промишленост - с 1.7%.

Общият индекс на цените на производител нараства с 56.8% през септември в сравнение със същия месец на 2021 година. Съществен ръст е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 148.3%, преработващата промишленост - с 22.7%, и в добивната промишленост - със 17.9%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства със 78.1% в сравнение със септември 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 147.0%, преработващата промишленост - с 31.2%, и добивната промишленост - с 14.1%.

Прессъобщение

Стопанска конюнктура през октомври 2022 година

петък, 28 октомври 2022 - 11:00

През октомври 2022 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.7 пункта спрямо септември. Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, единствено в строителството е регистрирано подобрение.

Факторът, затрудняващ в най-голяма степен дейността на предприятията от всички сектори, остава несигурната икономическа среда.

Прессъобщение
Статистическа област