Прессъобщения

Индексът на промишленото производство през декември 2022 г. намалява с 0.8% в сравнение с ноември 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Спад спрямо предходния месец е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26.8%, а увеличение - в добивната промишленост - с 10.0%, и в преработващата промишленост - с 2.6%.

През декември 2022 г. е регистрирано нарастване с 2.1% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 10.8%, и в добивната промишленост - с 1.8%, а спад - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.6%.

През декември 2022 г. не се наблюдава изменение на оборота спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Нарастване е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.3%) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1.1%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали се наблюдава намаление (с 0.6%).

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.4% спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Наблюдава се ръст на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15.8%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.4%). Намаление е регистрирано в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2.7%).

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 1.6% през декември 2022 г. в сравнение с предходния месец. Намаление с 1.7% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 1.6%.

Спрямо декември 2021 г. строителната продукция намалява с 4.3%. Понижение е отчетено както при сградното строителство - с 6.1%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 2.0%.

През декември 2022 г. в страната са функционирали 2 224 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 62.0 хил. стаи и 128.1 хил. легла в тях. В сравнение с декември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 23.1%, а броят на леглата в тях - с 19.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2022 г. е 968.0 хил., или с 57.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2022 г. се увеличава с 62.6% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 472.6 хиляди.

Приходите от нощувки през декември 2022 г. достигат 74.9 млн. лв., като 47.4 млн. лв. са от български граждани, а 27.5 млн. лв. - от чужди граждани.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 35.5% в сравнение с 2021 г. и е в размер на 31 391.4 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 58.8% и е на стойност 48 288.9 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (218.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (195.4%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“^[1] (6.8%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (560.6%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (126.0%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 94 372.8 млн. лв. през 2022 г., което е с 37.9% повече в сравнение с предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 108 305.8 млн. лв. и нараства с 41.1%.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 41.3% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 58 448.6 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 31.7% и достига 55 113.9 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (214.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (136.8%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (10.2%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (86.2%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 29.0% през ноември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 646.1 млн. лв., а вносът нараства с 26.4% и е на стойност 5 711.7 млн. лева.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 1 613, а новопостроените жилища в тях са 5 708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 392 повече, или с 32.1%, а жилищата в тях нарастват с 285, или с 5.3%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.9%, с тухлена - 17.4%, с друга - 3.4%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81.3%), следвани от жилищните кооперации (13.0%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и сградите от смесен тип, докато броят на жилищните кооперации намалява.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища, и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35.5%), следват тези с три стаи (34.8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 4.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на
2022 г. е 631.5 хил. кв. м, или с 19.0% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 18.7% и достига 494.0 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 97.8 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110.6 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 226.9 кв. м, и Монтана - 188.0 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 55.4 кв. м, и Велико Търново - 78.9 кв. метра.

През януари 2023 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4.0 пункта спрямо октомври 2022 година, като при населението в градовете увеличението е 4.9 пункта, а при населението в селата - 1.8 пункта.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 911 жилищни сгради с 10 203 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 183 други сгради.

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и други видове сгради се увеличават съответно с 0.1 и 1.0% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 година. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава спад на броя им с 45.5%.

Започнал е строежът на 1 252 жилищни сгради с 6 627 жилища в тях, на 14 административни сгради/офиси и на 555 други сгради.

Започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради намаляват съответно с 5.1 и 8.6% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 година. Броят на започнатите административни сгради е без промяна.

През 2021 г. с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Мигранти със слабо изразено желание са 8.5%. Без желание за миграция са 86.2% от лицата в съответната възрастова група.

Най-висок е делът на потенциалните мигранти вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%).

През 2021 г. за 11.9% от лицата на възраст 15 - 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. В сравнение с 2011 г. се увеличава делът на потенциалните преселници както сред мъжете, така и сред жените.

Потенциални трудови емигранти са 3.3% от лицата, като преобладават мъжете (3.8%). В сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола. Много или донякъде вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, но не повече от една година, се отнася за 4.7% от населението на възраст 15 - 74 навършени години.

Увеличава се делът на лицата, които биха заминали в чужбина като туристи, като не се наблюдават различия по пол. Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24.0%, а най-малък - сред лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.

Намалява делът на непътуващите лица - от 66.8% за мъжете и 70.4% за жените през 2011 г. до 58.1% за мъжете и 61.6% за жените през 2021 година.