По предварителни данни през второто тримесечие на 2024 г. БВП на един зает се увеличава реално с 0.6 % в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
През юни 2024 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите се увеличава с 0.6% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
В сравнение с юни 2023 г. е регистрирано нарастване с 4.3% на календарно изгладения индекс по предварителни данни.
От юли 2024 г. НСИ започва да публикува Индекси на оборота в търговията на дребно при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.
През юли 2024 г. в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се наблюдава повишение на оборота с 1.2% спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Увеличение на оборота е отчетено при всички големи групи: „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 1.4%, „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 0.9%, и „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 0.3%.
Търговският оборот нараства с 6.8% спрямо юли 2023 г., показват календарно изгладените данни.
През юли 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано увеличение на оборота при „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 12.6%, и при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - със 7.3%. Намаление е отчетено при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 6.2%.
Националният статистически институт представя основни резултати от шестото по ред изследване Бюджет на времето на населението, проведено в периода 21 март 2022 - 21 март 2023 година.
Целта на изследването е да се определи колко време хората отделят за извършване на различни дейности - платена работа, домакинска работа и семейни грижи, лични грижи, доброволен труд, социален живот, пътуване и свободно време.
Резултатите от изследването показват, че населението на страната на 10 и повече навършени години отделя за задоволяване на основните си жизнени потребности (сън, хранене и други лични грижи) средно по 12 часа и 28 минути от денонощието. За дейности, свързани с работа, учене и домакински задължения - 5 часа и 28 минути, за свободно време и социален живот - 4 часа и 15 минути, и за пътуване 1 час и 9 минути от денонощието.
Още информация, за това как и за какво изразходваме времето си може да намерите в ИС Инфостат.
През месец юли 2024 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 4 839.45 млн. лв. и разходи - 4 986.04 млн. лв., за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 2 832.87 млн. лв., а разходите са 2 862.99 млн. лева.
Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и на база оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
Информацията се публикува на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС.
Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.
От юли 2024 г. НСИ започва да публикува Индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.
Общият индекс на цените на производител нараства с 2.2% през юли 2024 г. спрямо предходния месец. Увеличение се наблюдава в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.1%, и в преработващата промишленост - с 0.4%, докато при добивната промишленост се наблюдава намаление - с 2.4%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се покачва с 3.5% спрямо юни 2024 година. Увеличение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.8%, и в преработващата промишленост - с 0.4%, докато добивната промишленост намалява - с 0.8%.
Общият индекс на цените на производител през юли 2024 г. е с 1.4% над нивото от същия месец на 2023 година. Нарастване на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 8.9%, и в преработващата промишленост - с 2.3%. Намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.1%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 0.9% в сравнение с юли 2023 година. Ръст на цените е отчетен в добивната промишленост - с 15.0%, и в преработващата промишленост - с 1.5%. Понижение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.1%.
Преките чуждестранни инвестиции[1] (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2023 г. възлизат на 32 566 млн. евро по текущи цени.
Най-голяма е стойността на преките чуждестранни инвестиции в промишлеността - 13 527 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7 793 млн. евро.
В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ са направени с 1.5 процентни пункта повече преки чуждестранни инвестиции в сравнение с предходната година, докато в сектор „Строителство“ те намаляват с 0.1 процентни пункта.
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи[2] (ДМА) през 2023 г. във всички сектори на икономиката са 33 586 млн. лв. по текущи цени.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са направени в сектора на индустрията (с изкл. на строителството) - 9 053 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) със 7 749 млн. лева.
В структурата на разходите за ДМА се наблюдава нарастване в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.0 процентни пункта в сравнение с 2022 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 2.1 процентни пункта.
През отчетната годината е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 2.1 процентни пункта в сравнение с предходната година и достига 36.8%. Нарастват и инвестициите за машини, производствено оборудване и апаратура с 0.3 процентни пункта, като формират съответно 28.4% от общия обем инвестиции в ДМА. Същевременно се наблюдава спад на инвестициите при закупуването на земя и други разходи с по 1.2 процентни пункта и достигат съответно 7.1 и 14.0%, докато при транспортните средства няма промяна спрямо предходната година.
[1] Чуждестранна пряка инвестиция е всяко вложение, което включва дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика (чуждестранен пряк инвеститор) в предприятие - резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната трансакция между двата субекта, така и всички последващи трансакции между тях.
Обемът на чуждестранната пряка инвестиция в инвестиционното предприятие се определя като сума:
• от чуждестранното участие в собствения капитал на предприятието;
• плюс размера на непогасената към 31.12. на отчетната година част от главницата по дългосрочни и краткосрочни заеми и търговски кредити, отпуснати от чуждестранния инвеститор на инвестиционното предприятие;
• минус размера на неизплатената към 31.12. на отчетната година част от главницата по дългосрочни и краткосрочни заеми и търговски кредити, отпуснати на чуждестранния инвеститор от инвестиционното предприятие.
[2] Разходите за придобиване на ДМА през отчетния период включват фактически извършените разходи за закупуване на земя и за изграждане на сгради, строителни съоръжения и конструкции чрез възлагане и по стопански начин, за доставка и монтаж на ДМА, за закупуване на машини, съоръжения, оборудване и транспортни средства, за геоложки и хидроложки проучвания, за проучвателни и проектантски работи, обслужващи строителството, и други разходи, свързани с придобиването на ДМА. В обема на разходите за придобиване на ДМА не се включват текущите разходи по поддържане на наличните ДМА.
За 2023 г. 461 819 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в Националния статистически институт (НСИ), което е с 2.7% повече в сравнение с 2022 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 217 960, или с 1.4% повече спрямо предходната година. Стойността на продукцията по текущи цени е 288 962 млн. лв. и е отчетен положителен финансов резултат от 35 809 млн. лева (данните са предварителни).
Годишен отчет за дейността си през 2023 г. в НСИ са представили 48 906 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 10.6% от общия брой нефинансови предприятия. В този сектор има 109 822 заети лица, които са произвели продукция на стойност 11 893 млн. лв. по текущи цени. Отчетен е положителен финансов резултат от 1 028 млн. лева.
Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си, са 36 570, или 7.9% от общия брой. Стойността на продукцията в промишлените сектори по текущи цени е 113 935 млн. лв. и формира 39.4% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Заетите в промишлеността са 566 332, или 25.5% от общия брой на заетите лица. Промишлените предприятия са приключили 2023 г. с положителен финансов резултат от 9 538 млн. лева.
Годишен отчет за дейността си са представили 25 138 строителни предприятия, или 5.5% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Заетите са 149 503 и формират 6.7% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в строителния сектор е 29 031 млн. лв. по текущи цени, или 10.0% от общия обем на продукцията. Строителният сектор завършва 2023 г. с положителен финансов резултат от 2 480 млн. лв. по текущи цени.
В НСИ годишен отчет за дейността си през 2023 г. са представили 137 767 търговски предприятия, или 29.8% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Заетите лица са 491 710, или 22.2% от общия брой заети. В търговския сектор е произведена продукция на стойност 40 891 млн. лв. по текущи цени, което представлява 14.2% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Реализиран е положителен финансов резултат от 9 308 млн. лева.
Данните от подадените годишни отчети в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 213 438, или 46.2% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. В този сектор са заети 900 593 души, или 40.6% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията е 93 212 млн. лв. по текущи цени и формира 32.3% от общия обем на продукцията. Услугите приключват 2023 г. с положителен финансов резултат от 13 455 млн. лева.
В Националния статистически институт (НСИ) по предварителни данни годишен отчет за дейността си за 2023 г. са представили 45 лицензирани застрахователя, 10 пенсионноосигурителни дружества, 31 управлявани от тях фонда за допълнително пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания, 248 инвестиционни предприятия и 10 479 сдружения и фондации.
Застрахователи
В Националния статистически институт годишен отчет за дейността си за 2023 г. са представили 45 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към 31.12.2023 г. от 8 897 млн. лв. и реализиран оборот[1] от 4 386 млн. лева.
Застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2023 г. в размер на 307 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 88 млн. лв., а в „Общо застраховане“ - 219 млн. лева.
Пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове
През 2023 г. дейност са развивали 10 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към края на годината от 621 млн. лв. и са реализирали печалба в размер на 95 млн. лева.
В НСИ отчет за дейността си за 2023 г. са представили 31 лицензирани фонда за допълнително пенсионно осигуряване, от които 20 по задължителното пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания. Балансовата стойност на активите на пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2023 г. е 23 028 млн. лв., а инвестициите достигат 21 459 млн. лева. Балансовата стойност на активите на фондовете за извършване на плащания към 31.12.2023 г. е 130 млн. лв., а инвестициите са в размер на 80 млн. лева.
Инвестиционни предприятия
Годишен отчет за дейността си за 2023 г. в НСИ са представили 248 инвестиционни предприятия с обща балансова стойност на активите към края на годината от 15 009 млн. лева. Получените чужди активи (финансови инструменти и парични средства на клиенти) са в размер на 9 675 млн. лева.
Финансовите приходи на инвестиционните предприятия през 2023 г. възлизат на 1 618 млн. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 254 млн. лева.
Сдружения и фондации
По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността си за 2023 г. в НСИ, са 10 479. Балансовата стойност на активите им към 31.12.2023 г. е в размер на 1 607 млн. лева.
Членовете на сдруженията и фондациите към 31.12.2023 г. са 2 136 824, като от тях юридическите лица са 192 724, а физическите - 1 944 100. В тях работят 1 086 516 доброволни сътрудници, които са отработили 1 460 843 часа.
[1] Оборотът включва Спечелени премии, нетни от презастраховане през отчетната година.
Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за наетите лица по трудово правоотношение през второто тримесечие на 2024 г. в нефинансовите предприятия с допълнителни дезагрегации по икономически дейности съгласно изискванията на Регламент за Изпълнение (ЕС) № 2020/1197 на Комисията, свързани с краткосрочна бизнес статистика на заетостта. Наетите лица в нефинансови предприятия, общо в промишлеността (вкл. добивна, преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ, събиране, пречистване и доставяне на води), в края на второто тримесечие на 2024 г. са 512.8 хил., което е с 2.6% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2023 година. Наетите лица в бизнес услугите (с изкл. на търговията, финансовите и застрахователни дейности) са 572.9 хил., или с 1.4% повече в с сравнение със същия период на предходната година.
Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.
