Прессъобщения

Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2024 г. се понижава с 3.4% спрямо същото тримесечие на 2023 г. в резултат от понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 3.8% и на индекса на продукцията от животновъдство - с 3.0%.

През второто тримесечие на 2024 г. спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 4.2%, като в растениевъдството те се понижават с 4.3%, а в животновъдството с 4.1%.

В растениевъдството, през второто тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г., най-значим спад отбелязват цените на зърнените култури - с 18.0%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2023 г. (на годишна база), като намалението на зърнените култури е с 15.0%.

В животновъдството, през второто тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г., цените на живите животни и на продуктите от животновъдството намаляват съответно с 1.4% и с 4.7%. Спрямо 2023 г. (на годишна база), намаление бележат както  цените на живите животни - с 1.8%, така и цените на продуктите - с 6.6%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 5.0% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 4.6% спрямо 2023 година (на годишна база).

Най-голямо намаление спрямо съответното тримесечие на 2023 г. отбелязват цените на: минералните торове - с 21.2% и на фуражите - с 9.5%.

Спрямо предходната година през второто тримесечие на 2024 г. най-голямо е намалението при цените на: минералните торове - с 16.6%, и на фуражите - с 8.0%.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 2.0% през второто тримесечие на 2024 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2024 г. е 3 216 лв. и нараства с 20.5% спрямо същия период на 2023 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2024 г. е 2 826 лв. и се увеличава с 18.8% спрямо същия период на предходната година.

Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2024 г. се променя в сравнение със същия период на 2023 година. Най-голямо увеличение има в потреблението на плодове, зеленчуци и месо. Намалява консумацията на хляб и тестени изделия.

През юни 2024 г. в страната са функционирали 3 297 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 139.5 хил. стаи и 314.4 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година местата за настаняване се увеличават с 2.0%, а броят на леглата в тях - с 1.4%.

Общият брой на нощувките е 3.5 млн., или с 5.9% повече в сравнение с година по-рано, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 6.0% и достига 1.0 милион.

Приходите от нощувки достигат 270.5 млн. лв., или с 18.0% повече спрямо същия месец на предходната година.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 6.4% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 14 497.5 млн. лв., a вносът нараства с 5.7% и е на стойност 19 941.9 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (10.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30.7%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (35.1%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (9.5%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 41 388.8 млн. лв. през периода януари - юни 2024 г., което е с 5.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 47 619.4 млн. лв. и намалява с 1.1%.

През периода януари - май 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.2% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 22 176.3 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 4.9% и е на стойност 23 247.5 млн. лева.

През май 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.2% спрямо май 2023 г. и е на стойност 4 496.2 млн. лв., а вносът намалява с 15.0% и е на стойност 4 228.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с май 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (45.0%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (27.4%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (64.6%), докато най-голям спад - при сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (16.4%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2024 г. нараства с 1.2% спрямо края на март 2024 г., като достига 2.35 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо първото тримесечие на 2024 г. най-голямо увеличение на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 24.0%, в „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 4.5%, и в „Административни и спомагателни дейности“ - с 1.8%. Най-голямо намаление на броя наети лица по трудово и служебно правоотношение - с 1.7% е регистрирано при дейност „Преработваща промишленост“.

През второто тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 4.5% спрямо първото тримесечие на 2024 г. и достига 2 296 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“ - с 13.1%, „Образование“ - с 9.7%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 9.2%.

През юни 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 1.1% спрямо предходния месец. Намаление е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности - с 3.4%, и при сградното строителство - с 0.6%. При строителството на съоръжения се наблюдава увеличение - с 1.1%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват нарастване с 2.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Повишение е регистрирано при строителството на съоръжения - с 6.1%, и при специализираните строителни дейности - с 5.4%. При продукцията от сградно строителство е отчетено намаление - с 1.1%.

Индексът на промишленото производство се понижава с 0.2% през юни 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.8%, а повишение при преработващата промишленост - с 2.2%, и в добивната промишленост - с 0.7%.

Спрямо юни 2023 г. е регистрирано намаление с 5.2% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17.2%, в добивната промишленост - със 17.0%, при преработващата промишленост - с 2.4%.

По предварителни данни^[1] на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2024 г. е 1 039, а новопостроените жилища в тях са 5 090.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 77.1%, с тухлена - 18.2%, с друга - 4.0%, a с панелна - 0.7%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.5%), следвани от жилищните кооперации (16.0%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 163 сгради с 607 жилища, Бургас - 134 сгради с 1 027 жилища, и Варна - 127 сгради със 711 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (39.4%), следват тези с три стаи (33.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 2.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2024 г. е 430.7 хил. кв. м, а  жилищната площ - 328.2 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 84.6 кв. метра.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите  Ловеч - 168.2 кв. м, и Русе - 160.6 кв. м, а най-малка - в областите Видин - 63.0 кв. м, и София (столица) - 70.8 кв. метра.