Статистически данни

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 44.6% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 41 678.4 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 33.3% и достига 38 688.2 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (295.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (168.6%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (152.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 45.9% през август 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 159.6 млн. лв., а вносът нараства с 36.4% и е на стойност 4 740.2 млн. лева.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 32.7% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 22 812.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 66.0% и е на стойност 36 109.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (194.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (116.0%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (10.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (427.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (135.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 70 021.7 млн. лв. през периода януари - септември 2022 г., което е с 40.1% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 79 896.6 млн. лв. и нараства с 45.4%.

През септември 2022 г. в страната са функционирали 3 124 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 134.2 хил. стаи и 303.2 хил. легла в тях. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 19.6%, а броят на леглата в тях - с 18.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2022 г. е 2 522.5 хил., или с 24.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2022 г. се увеличава с 26.0% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 781.0 хиляди.

Приходите от нощувки през септември 2022 г. се увеличават с 39.3% в сравнение със септември 2021 г. и достигат 165.8 млн. лв., като 103.0 млн. лв. са от чужди граждани, а 62.8 млн. лв. - от български граждани.

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.2% през септември 2022 г. в сравнение с предходния месец. Намаление на продукцията е отчетено при сградното строителство - с 0.5%, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение - с 0.2%.

Спрямо септември 2021 г. строителната продукция намалява с 1.3%. Понижение е отчетено както при сградното строителство - с 1.7%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 0.8%.

През септември 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота с 0.3% в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение е отчетено при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.8%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 2.1% през септември 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение е регистрирано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.8%) и при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.3%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено намаление (с 2.8%).

Индексът на промишленото производство през септември 2022 г. намалява с 1.7% в сравнение с август 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.4%, а увеличение в добивната промишленост - с 2.8%, и в преработващата промишленост - с 1.4%.

През септември 2022 г. е регистриран ръст с 11.0% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в: преработващата промишленост - с 13.8% и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.6%, а понижение в добивната промишленост - с 2.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. е 1 316, а новопостроените жилища в тях са 5 812. Спрямо третото тримесечие на 2021 г. сградите са с 458 повече, или с 53.4%, а жилищата в тях нарастват с 2 008, или с 52.8%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.7%, с тухлена - 18.7%, с друга - 2.1%, и с панелна - 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.0%), следвани от жилищните кооперации (15.4%). В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации, докато сградите от смесен тип и вилите намаляват.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 196 сгради с 581 жилища, София (столица) - 170 сгради с 1 493 жилища, и Бургас - 141 сгради с 553 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.9%), следват тези с три стаи (33.6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2022 г. е 548.9 хил. кв. м, или с 48.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а  жилищната площ се увеличава с 52.7% и достига 436.8 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97.2 кв. м през третото тримесечие на 2021 г. на 94.4 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 218.7 кв. м, и Смолян - 172.3 кв. м, а най-малка - в областите Разград - 66.9 кв. м, и Търговище - 70.0 кв. метра.

През третото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 159 жилищни сгради с 14 708 жилища, на 14 административни сгради/офиси и на 1 213 други сгради.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават със 17.0%, на административни сгради - с 55.6%, а издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 2.5% повече.

Започнал е строежът на 1 559 жилищни сгради с 8 823 жилища в тях, на 11 административни сгради/офиси и на 669 други сгради.

Започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради нарастват съответно с 14.9 и 16.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 година. При административните сгради е регистриран спад с 21.4 %.

През октомври 2022 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта в сравнение с юли, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в градовете.

През октомври 2022 г. успешно приключиха дейностите по проект „Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) - Получатели на помощи за безработица“ на Националния статистически институт по споразумение за субсидия 101055564 - 2021-BG-ESSPROS с Европейската комисия. Основната цел на проекта е изграждане на капацитет за изготвяне на статистически данни за получателите на помощи и обезщетения за безработица в България в рамките на Европейската система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) съгласно методология, предложена от Евростат, за доброволното събиране на този тип данни.

Съвместно с експерти от НОИ и Агенцията по заетостта бяха обработени наличните данни за броя на получателите на периодични парични обезщетения за безработица от регистъра на получателите на обезщетения за безработица към НОИ и от регистъра на лицата, регистрирани в бюрата по труда към Агенцията по заетостта. Периодичните парични обезщетения за безработица в България, които попадат в обхвата на събираните по проекта данни, включват обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и стипендии, транспортни и квартирни разходи, изплащани на безработни лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности (за времето на обучението). В съответствие с изискването за елиминиране на двойното броене на получателите на обезщетения/помощи, попадащи във функция „безработица“, в НОИ е извършено вертикално агрегиране на данните за получателите на обезщетения за безработица, администрирани от НОИ, и на данните за получателите на „добавка за професионална квалификация“ за същия референтен период, администрирани от Агенцията по заетостта. Попълнен е и въпросникът за качествената информация по модула.

В резултат на извършените дейности са получени данни за 2019 г. и 2020 г., които показват общия брой получатели на поне едно от изброените обезщетения през годината, от една страна, и средномесечния брой на получените обезщетения през референтната година общо, по пол и по възрастови групи, от друга. През 2019 г. и 2020 г. съответно 216 781 и 301 660 лица общо са получили поне едно периодично парично обезщетение за безработица, а средномесечният брой на получените такива обезщетения е съответно 71 380 и 109 859.