Статистически данни

През ноември 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 16.9%.

През ноември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+2.9%), съобщения (+2.7%), здравеопазване (+1.7%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.7%). Намаление на цените е регистрирано в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-1.5%) и транспорт (-0.5%).

През ноември 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 14.3%.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 43.9% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 47 165.6 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 32.8% и достига 44 065.9 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (263.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (163.4%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (11.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (139.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 40.2% през септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 531.7 млн. лв., а вносът нараства с 25.0% и е на стойност
5 210.0 млн. лева.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 37.0% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 26 203.3 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 66.6% и е на стойност 40 825.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (228.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (138.8%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“^[1] (5.4%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (478.9%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (146.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 79 004.3 млн. лв. през периода януари - октомври 2022 г., което е с 40.8% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 90 204.5 млн. лв. и нараства с 45.9%.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%.

Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%).

По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените.

Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.

Средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този показател е по-висок в селата (1.75), отколкото в градовете (1.37).

През октомври 2022 г. в страната са функционирали 2 202 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 67.9 хил. стаи и 142.8 хил. легла в тях. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 24.4%, а броят на леглата в тях - с 22.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври  2022 г. е 1 021.7 хил., или с 66.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през октомври 2022 г. се увеличава с 68.2% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 484.5 хиляди.

Приходите от нощувки през октомври 2022 г. достигат 71.2 млн. лв., като 42.1 млн. лв. са от български граждани, а 29.1 млн. лв. - от чужди граждани.

През 2022 г. 96.1% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.1% от предприятията, като при 45.7% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps.

Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 40.2%. Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22.2%, като за петгодишен период делът им се е увеличил повече от два пъти.

Повече от две трети от предприятията (67.5%) осигуряват на заетите лица отдалечен достъп, като най-висок е относителният им дял при предприятията с 250 и повече заети лица - 89.0%.

През 2022 г. 15.9% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения.

През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 3.8 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.

79.0% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 61.2% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 67.3% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а 63.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.7% през октомври 2022 г. в сравнение с предходния месец. Нарастване на продукцията е отчетено при гражданското/инженерното строителство с 0.8%, а при сградното строителство - с 0.6%.

Спрямо октомври 2021 г. строителната продукция се увеличава с 1.8%. Повишение е отчетено както при сградното строителство с 1.9%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 1.8%.

През октомври 2022 г. се наблюдава намаление на оборота с 0.4% в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0.9%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.3%), докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали се наблюдава увеличение (с 0.2%).

Оборотът в търговията на дребно нараства с 0.6% спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Ръст е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2.9%). Спад е отбелязан в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 5.4%).

Индексът на промишленото производство  през октомври 2022 г. намалява с 2.0% в сравнение със септември 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.5%, в добивната промишленост - с 6.2%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.4%.

През октомври 2022 г. е регистриран ръст от 5.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в: преработващата промишленост - с 14.2%, а понижение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.0% и в добивната промишленост - с 2.1%.