Статистически данни

Индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ намалява с 1.3% през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ индексът остава без изменение. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През третото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 5.0% под равнището на същото тримесечие на 2022 година. При оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е отчетен ръст с 12.8%. Данните са предварителни и календарно изгладени.

През третото тримесечие на 2023 г. 1 822.3 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 72.5%, са пътували само в страната, 20.7% - само в чужбина, а 6.8% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 4.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство  се повишава с 14.5% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходната година.

Промяната е в резултат на повишението на цените на необработения дървен материал и от иглолистни - с 4.8%, и от широколистни - с 22.3%.

Увеличение с 12.3% се наблюдава и при цените на необработения дървен материал спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Горско стопанство“.

През третото тримесечие на 2023 година:

- Коефициентът на безработица е 4.0%, или с 0.4 процентни пункта по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2022 година;

- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 71.5%;

- Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 74.6%, като в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.2 процентни пункта.

Данните са от Наблюдението на работната сила - извадково статистическо изследване. Всяко тримесечие се анкетират 19.6 хиляди обикновени домакинства от цялата страна, избрани на случаен принцип.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 874 лв. и нараства с 22.5% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 714 лв. и се увеличава с 21.2% спрямо същия период на предходната година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 г., като най-голямо е намалението в потреблението на зеленчуците - от 26.1 на 24.9 кг, на хляб и тестени изделия - от 18.6 на 18.0 кг, и на плодове - 19.1 на 18.7 килограма.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2023 г. се понижава с 24.9% спрямо същото тримесечие на 2022 г. в резултат на понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 30.5% и на повишение на индекса на продукцията от животновъдството - с 10.5%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 23.8%, като в растениевъдството те се понижават с 29.9%, а в животновъдството се увеличават с 13.9%.

В растениевъдството, през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. най-висок спад отбелязват цените на зърнените култури - с 37.1%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2022 г., като намалението на цените на зърнените култури е с 35.5%.

В животновъдството, през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. цените на живите животни нарастват с 21.2%, а на продуктите от животновъдството - с 0.7%.  Спрямо 2022 г. увеличението е съответно с 28.3%  и с 0.8%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2023 г. е по-нисък с 10.8% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 7.6% спрямо 2022 година.

Най-голямо намаление спрямо третото тримесечие на 2022 г. отбелязват цените на: минералните торове - с 44.9%, електроенергията - с 8.5%, и на препаратите за растителна защита - с 5.4%.

Спрямо предходната година най-голямо е намалението при цените на: минералните торове - с 41.7%, електроенергията - с 3.5%, и на препаратите за растителна защита - с 3.3%.

През октомври 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за октомври 2023 г. спрямо октомври 2022 г. е 5.8%.

Регистрирано е увеличение на цените в групите: развлечения и култура (+6.7%), облекло и обувки (+5.7%), образование (+1.1%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (+0.8%). Най-голямо е намалението в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.4%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (-0.4%) и транспорт (-0.3%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 0.2%, а годишната инфлация е 5.9%.

Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период. Прогнозата, е разработена до 2090 г., като са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Населението е разпределено по пол и възраст за всяка година от периода. Използват се три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната.

Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4 972 хил., или под 5 милиона. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

Данни за прогнозата на населението може да намерите в рубрика „Население и демографски прогнози“.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 1.7% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 1.5% спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.30 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 15.8%, в „Административни и спомагателни дейности“ - с 2.7%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.

През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2023 г. и достига 2 000 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“ - с 13.4%, „Образование“ - с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.5%.