Статистически данни

През октомври 2022 г. успешно приключиха дейностите по проект „Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) - Получатели на помощи за безработица“ на Националния статистически институт по споразумение за субсидия 101055564 - 2021-BG-ESSPROS с Европейската комисия. Основната цел на проекта е изграждане на капацитет за изготвяне на статистически данни за получателите на помощи и обезщетения за безработица в България в рамките на Европейската система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) съгласно методология, предложена от Евростат, за доброволното събиране на този тип данни.

Съвместно с експерти от НОИ и Агенцията по заетостта бяха обработени наличните данни за броя на получателите на периодични парични обезщетения за безработица от регистъра на получателите на обезщетения за безработица към НОИ и от регистъра на лицата, регистрирани в бюрата по труда към Агенцията по заетостта. Периодичните парични обезщетения за безработица в България, които попадат в обхвата на събираните по проекта данни, включват обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и стипендии, транспортни и квартирни разходи, изплащани на безработни лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности (за времето на обучението). В съответствие с изискването за елиминиране на двойното броене на получателите на обезщетения/помощи, попадащи във функция „безработица“, в НОИ е извършено вертикално агрегиране на данните за получателите на обезщетения за безработица, администрирани от НОИ, и на данните за получателите на „добавка за професионална квалификация“ за същия референтен период, администрирани от Агенцията по заетостта. Попълнен е и въпросникът за качествената информация по модула.

В резултат на извършените дейности са получени данни за 2019 г. и 2020 г., които показват общия брой получатели на поне едно от изброените обезщетения през годината, от една страна, и средномесечния брой на получените обезщетения през референтната година общо, по пол и по възрастови групи, от друга. През 2019 г. и 2020 г. съответно 216 781 и 301 660 лица общо са получили поне едно периодично парично обезщетение за безработица, а средномесечният брой на получените такива обезщетения е съответно 71 380 и 109 859.

През 2021 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 074.0 млн. лв., което е с 4.9% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на разходите за НИРД през периода 2017 - 2021 година.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.77% и е с 0.08 пункта по-ниска в сравнение с 2020 година.

В структурата на разходите за НИРД по области на науката през 2021 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 51.5%, или 553.2 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.2%, или 206.7 млн. лв., и естествените науки - 17.4%, или 187.0 млн. лева.

През 2021 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 122 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 3.7% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.5%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 230 души, което е с 2.8% по-малко спрямо 2020 година.

Към 7.09.2021 г.  в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%.

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години се подобрява, като към 7.09.2021 г. броят на завършилите висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. Броят на лицата с начално и без образование е 666.7 хил., като в сравнение с предходното преброяване  относителният им дял намалява с 2.8 процентни пункта.

През август 2022 г. спрямо юли 2022 г. нараства производството на пропан-бутанови смеси с 10.0%. Намалява производството на: твърди горива - с 11.0%, електрическа енергия - с 1.8%, и безоловен бензин - с 0.6%. Производството на дизелово гориво и природен газ остава без изменение.

През август 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: дизелово гориво - с 34.9%, безоловен бензин - с 29.8%, и електрическа енергия - с 6.8%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%, и твърди горива - с 4.5%. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение.

През август 2022 г. спрямо юли 2022 г. нарастват доставките на: безоловен бензин - с 27.8%, дизелово гориво - с 15.8%,  и пропан-бутанови смеси - с 15.4%. Намаляват доставките на: природен газ - с 28.0%,  твърди горива - с 11.5%, и електрическа енергия - с 1.5%.

През август 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 9.8%, и дизелово гориво - с 1.3%. Намаляват доставките на: природен газ - с 30.6%, безоловен бензин - с 9.8%,  твърди горива - с 8.7%, и електрическа енергия - с 5.7%.

През октомври 2022 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.7 пункта спрямо септември. Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, единствено в строителството е регистрирано подобрение.

Факторът, затрудняващ в най-голяма степен дейността на предприятията от всички сектори, остава несигурната икономическа среда.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 6.8% през септември 2022 г. спрямо предходния месец. Значителен ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.6%, в добивната промишленост - с 6.5%, и в преработващата промишленост - с 0.7%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 9.2% през септември 2022 г. спрямо предходния месец. Ръст е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.5%, в добивната промишленост - с 2.0%, и в преработващата промишленост - с 1.7%.

Общият индекс на цените на производител нараства с 56.8% през септември в сравнение със същия месец на 2021 година. Съществен ръст е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 148.3%, преработващата промишленост - с 22.7%, и в добивната промишленост - със 17.9%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства със 78.1% в сравнение със септември 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 147.0%, преработващата промишленост - с 31.2%, и добивната промишленост - с 14.1%.

Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2022 г. са 643.7 хил., или с 11.1% над регистрираните през септември 2021 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през септември 2022 г. формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 42.3%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 39.3%, и със служебна цел - 18.4%.  

През септември 2022 г. посещенията на чужденци в България са 1 112.7 хил., или с 44.0% повече в сравнение със септември 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 35.9% (399.2 хил.) от всички посещения на чужденци в България.

През 2021 г. държавният дефицит и дълг на ЕС намаляват в сравнение с 2020 година. През 2021 г. в ЕС дефицитът като дял от БВП бележи спад до -4.6% от -6.7% за 2020 година. През 2021 г. делът на държавния дълг на ЕС намалява до 87.9% от 89.8% в края на 2020 година.

През 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 139.012 млрд. лева. Реалният растеж на БВП е 7.6% спрямо 2020 година.

През 2021 г. окончателните данни на Националния статистически институт показват, че институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -5 414 млн. лв., или -3.9% от БВП.

Дългът на Република България за 2021 г. е в размер на 33 268 млн. лв., което представлява 23.9% от БВП.