Статистически данни

 През 2022 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 265.6 млн. лв., което е със 17.8% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2018 - 2022 година.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.75% и е с 0.02 пункта по-ниска в сравнение с 2021 година.

По области на науката през 2022 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 50.5%, или 638.6 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 20.5%, или 259.3 млн. лв., и естествените науки - 17.2%, или 217.1 млн. лева.

През 2022 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 27 090 души (в еквивалент на пълна заетост), което е със 7.8% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.1%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 17 487 души, което е със 7.7% повече спрямо 2021 година.

През август 2023 г. спрямо юли 2023 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 33.3%, и автомобилен бензин - с 1.2%. Намалява производството на: твърди горива - с 3.8%,  електрическа енергия - с 2.6%, и дизелово гориво - с 2.0%. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година нараства производството на автомобилен бензин - с 6.2%. Намалява производството на: твърди горива - с 46.7%, пропан-бутанови смеси - с 27.3%, електрическа енергия - с 20.8%, и дизелово гориво - с 11.1%. Производството на природен газ остава без изменение.

През август 2023 г. спрямо юли 2023 г. нарастват доставките на автомобилен бензин - с 14.5%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 11.5%, твърди горива - с 11.3%, природен газ - с 6.7%, дизелово гориво - с 2.6%, и електрическа енергия - с 2.0%.

Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на: автомобилен бензин - със 71.7%, природен газ - с 22.8%, дизелово гориво - с 6.6%, пропан-бутанови смеси - с 2.2%, и електрическа енергия - с 1.2%. Намаляват доставките на твърди горива - с 44.2%.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 1.6% през септември 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.1%, и в преработващата промишленост - с 0.9%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 1.3%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 2.0% през септември спрямо август 2023 година. Повишение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.0%, в добивната промишленост - с 2.8%, и в преработващата промишленост - с 0.8%.

Общият индекс на цените на производител намалява с 24.3% през септември 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.7%, и в добивната промишленост - с 4.5%. Увеличение е отчетено в преработващата промишленост - с 0.4%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 32.0% в сравнение със септември 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.3%, и в добивната промишленост - с 3.3%, докато в преработващата се наблюдава увеличение - с 0.5%.

През октомври 2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 2.7 пункта спрямо предходния месец. Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността, строителството и търговията на дребно, докато в сектора на услугите е регистрирано увеличение.

Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, конкуренцията в бранша и цените на материалите остават най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса в секторите.

Националният статистически институт публикува ревизирани тримесечни и годишни данни за заетостта и безработицата от Наблюдението на работната сила през 2022 година. Ревизията на данните произтича от наличието на актуални данни за населението на страната през 2022 г., получени на база на Преброяване 2021, които се използват при претеглянето на резултатите от изследването.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“, Наблюдение на работната сила.

Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2023 г. са 816.5 хил., или с 26.8% повече от септември 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.5%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 41.7%, и със служебна цел - 15.8%.

Посещенията на чужди граждани в България са 1 206.0 хил. (табл. 2 от приложението), или с 8.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 45.7%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 45.0%, и със служебна цел - 9.3%.

Транзитните преминавания през страната са 33.9% (408.5 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

През 2022 г. държавният дефицит и дълг на ЕС намаляват в сравнение с 2021 година. През 2022 г. в ЕС дефицитът като дял от БВП бележи спад до -3.3% от -4.7% за 2021 година. През 2022 г. държавният дълг на ЕС като процент от БВП намалява до 83.5% от 87.4% в края на 2021 година.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -4 859 млн. лв.,  или -2.9% от БВП.

Дългът на Р България за 2022 г. е в размер на 37 850 млн. лв., или 22.6% от БВП.

През 2022 г. БВП на един зает се увеличава реално с 4.3%  в сравнение с 2021 г. според актуализираните данни.

През 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 167 809 млн. лева. БВП за 2022 г. се увеличава в реално изражение с 3.9% спрямо 2021 г. по актуализирани данни.