Статистически данни

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2023 г. възлиза на 10 445.9 млн. лева. Брутната добавена стойност по базисни цени намалява с 30.4% на годишна база и достига 4 118.8 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 1 067.3 млн. лв.

През ноември 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2023 г. спрямо ноември 2022 г. е 5.4%.

Регистрирано е увеличение на цените в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+1.4%), развлечения и култура (+1.4%), ресторанти и хотели (+0.7%) и здравеопазване (+0.4%). Най-голямо е намалението в групите: облекло и обувки (-0.9%), транспорт (-0.6%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (-0.2%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.2%, а годишната инфлация е 5.5%.

Потреблението на човек от населението варира от 69 до 138% от средното равнище за ЕС-27_2020. В периода от 2020 г. до 2022 г., нивата на Фактическо Индивидуално Потребление (ФИП) нарастват в 18 държави членки. Най-значително увеличение, от средното за ЕС-27_2020 равнище, е регистрирано в България (от 60% през 2020 г. на 69% през 2022 г.).

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.5% в сравнение с периода януари - октомври 2022 г. и е в размер на 26 280.3 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 21.0% и е на стойност 32 181.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - октомври 2022 г. е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (22.2%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (22.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.6%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.7%) и „Храни и живи животни“ (14.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (45.0%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 73 001.3 млн. лв. през периода януари - октомври 2023 г., което е с 6.0% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 80 440.5 млн. лв. и намалява с 10.5%.

През периода януари - септември 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 7.3% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 42 162.9 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 1.8% и е на стойност 43 117.7 млн. лева. През септември 2023 г. износът за ЕС намалява с 13.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 575.8 млн. лв., а вносът намалява с 11.2% и е на стойност 4 598.1 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (12.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (68.8%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (13.9%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (65.9%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През октомври 2023 г. в страната са функционирали 2 232 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 70.7 хил. стаи и 150.6 хил. легла в тях. В сравнение с октомври 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 1.4%, а броят на леглата в тях - с 5.5%.

Общият брой на нощувките е 1 066.6 хил., или с 4.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 1.8% и достига 493.4 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 83.8 млн. лв., или със 17.7% повече спрямо година по-рано.

През 2023 г. 96.3% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.2% от предприятията, като при 46.6% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps.

Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 39.7%. Най-много заети лица използват интернет в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (92.2%), а най-малко - в сектор „Преработваща промишленост“ (25.5%).

През 2023 г. 38.0% от фирмите използват различни видове социални медии, а 20.9% публикуват платени реклами в интернет.

През 2023 г. 17.5% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, като основни потребители на облачни услуги са големите фирми с повече от 250 заети лица (52.2%), както и предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 59.0%.

Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет и през 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. За десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта.

79.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, a делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 11.8%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп - 33.5%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69.0% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.4% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram), а 64.2% участват в социалните мрежи (напр. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и други).

През октомври 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.2% спрямо предходния месец. Увеличение с 0.3% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 0.1%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.0% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение - с 2.7%, докато при сградното строителство се наблюдава нарастване - с 0.3%.

През октомври 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се увеличава с 1.0% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Регистрирано е нарастване на оборота при всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.2%, търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.4%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.1% спрямо октомври 2022 г., показват календарно изгладените данни.

Увеличение на оборота е отчетено в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.5%) и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 6.8%). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.2%).