Статистически данни

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1 000 жени се падат 927 мъже. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 8.7% през август 2022 г. в сравнение с предходния месец. Значителен ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.0%, и в добивната промишленост - с 5.6%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 1.6%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 12.5% спрямо юли 2022 година. Ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26.5%, и в добивната промишленост - с 5.3%. Намаление на цените е отчетено в преработващата промишленост - с 1.1%.

Общият индекс на цените на производител нараства с 50.3% през август 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 130.6%, преработващата промишленост - с 22.7%, и в добивната промишленост - с 9.0%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 68.2% в сравнение с август 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 129.2%, преработващата промишленост - с 29.7%, и добивната промишленост - с 12.0%.

През юли 2022 г. спрямо юни 2022 г. нараства производството на: твърди горива - с 16.1%, пропан-бутанови смеси - с 11.1%, дизелово гориво - с 6.9%, електрическа енергия - с 4.2%, и безоловен бензин - с 3.2%. Намалява единствено производството на природен газ - с 50.0%.

През юли 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: дизелово гориво - с 54.0%, твърди горива - с 39.6%, безоловен бензин - с 33.9%, пропан-бутанови смеси - с 25.0%, и електрическа енергия - с 9.6%. Намалява единствено производството на природен газ - с 50.0%.  

През юли 2022 г. спрямо юни 2022 г. нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.2%, твърди горива - с 14.2%, електрическа енергия - с 8.3%, природен газ - с 5.0%, и дизелово гориво - с 1.9%. Единствено намаляват доставките на безоловен бензин - с 37.9%.

През юли 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - с 34.2%, и пропан-бутанови смеси - с 11.4%. Намаляват доставките на: безоловен бензин - с 28.0%, природен газ - с 27.0%, дизелово гориво - с 14.3%, и електрическа енергия - с 4.8%.

Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2022 г. са 744.9 хил., или с 18.9% над регистрираните през август 2021 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през август 2022 г. формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 44.7%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 39.6%, и със служебна цел - 15.7%.

През август 2022 г. посещенията на чужденци в България са 1 897.3 хил. (табл. 2 от приложението), или с 23.4% повече в сравнение с август 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 37.3% (707.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България.

През септември 2022 г. общият показател на бизнес климата се увеличава с 0.8 пункта в сравнение с предходния месец.

Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в строителството бизнес климатът се понижава.

Най-сериозният проблем за развитието на бизнеса във всички сектори остава несигурната икономическа среда.

С 14.4% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през второто тримесечие на 2022 г. спрямо второто тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт). В индустрията увеличението е с 15.0%, в услугите - с 16.8%, и в строителството - с 11.5%.

По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности“ - с 22.5%, „Култура, спорт и развлечения“, „Други дейности“ - с по 19.4%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 18.2%.

През 2020 г. България е отделила 21 924.4 млн. лв. за социални обезщетения. За финансиране на социалната защита в страната са изразходвани 11 142.3 млн. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 13 578.4 млн. лева.

През 2020 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции са:

• „Болест/Здравна грижа“ - 6 587.9 млн. лева;
• „Инвалидност“ - 1 864.6 млн. лева;
• „Навършена възраст/Старост“ - 9 289.0 млн. лева;
• „Наследници“ - 1 087.3 млн. лева;
• „Семейство/Деца“ - 1 974.8 млн. лева;
• „Безработица“ - 821.3 млн. лева;
• „Жилищни нужди“ - 0.57 млн. лева;
• „Социално изключване, некласифицирано другаде“ - 298.9 млн. лева.

Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2020 г. заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (42.4%) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (30.0%) и „Семейство/Деца“ (9.0%).

Повече информация и данни за приходите и разходите за социална защита могат да бъдат намерени на сайта на Националния статистически институт, раздел „Социална защита“ (https://www.nsi.bg/bg/node/4061), както и в Информационна система ИНФОСТАТ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=45).

Изнесените стоки са на стойност 68 431.2 млн. лв., или с 24.9% повече спрямо 2020 година. Внесените стоки са за 76 742.6 млн. лв., което е с 27.6% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2020 г. е отчетен в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (63.3%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.1%). Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (71.8%), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите. Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 44.6% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 31 034.6 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 33.1% и достига 28 758.2 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (291.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (188.2%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (208.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 50.1% през юни 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 689.6 млн. лв., а вносът нараства с 45.5% и е на стойност 5 457.6 млн. лева.

През периода януари - юли 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 36.6% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 17 772.2 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 67.5% и е на стойност 27 696.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (228.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (69.7%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“^[1] (12.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (335.1%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (151.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През периода януари - юли 2022 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 54 288.1 млн. лв., което е с 41.7% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 61 649.2 млн. лв. и нараства с 46.5%.