Статистически данни

През второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.8% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 19.3%, в услугите - с 13.7%, и в строителството - с 16.1%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 24.0%, „Преработваща промишленост“ - с 20.1%, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 18.3%.  

През 2021 г. България е отделила 25 415.8 млн. лв. за социални обезщетения. За финансиране на социалната защита в страната са изразходвани 13 896.9 млн. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 15 117.8 млн. лева.

През 2021 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са:

• „Болест/Здравна грижа“ - 7 420.7 млн. лева;
• „Инвалидност“ - 2 186.5 млн. лева;
• „Навършена възраст/Старост“ - 11 289.1 млн. лева;
• „Наследници“ - 1 253.1 млн. лева;
• „Семейство/Деца“ - 2 161.3 млн. лева;
• „Безработица“ - 701.2 млн. лева;
• „Жилищни нужди“ - 0.62 млн. лева;
• „Социално изключване, некласифицирано другаде“ - 403.3 млн. лева.

Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2021 г. заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (44.4%) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (29.2%) и „Инвалидност“ (8.6%).

Повече информация и данни за приходите и разходите за социална защита могат да бъдат намерени на сайта на Националния статистически институт, раздел „Социална защита“, както и в Информационна система ИНФОСТАТ.

През август 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.7%.

През август 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: транспорт (+4.6%), здравеопазване (+0.6%), ресторанти и хотели (+0.6%) и разнообразни стоки и услуги (+0.4%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-2.3%), съобщения (-0.6%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.3%).

През август 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.5%.

Изследването на образованието и обучението на възрастни (Adult Education Survey) се провежда във всички държави - членки на ЕС, по единна методология и чрез общ хармонизиран въпросник в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 година.

Според резултатите от изследването 637.9 хил. лица (18.9%) на възраст 25 - 64 години са участвали в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. В сравнение с предходната вълна на изследването  те намаляват с 3.6 процентни пункта. Докато почти всяко трето лице (31.1%) с висше образование е участвало в поне едно неформално обучение, то този дял е 4.7% при тези с основно или по-ниско образование.

Във формално образование през последните 12 месеца са записани 81 хил. лица, или 2.4%. Най-висок е делът на записаните за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ - 35.3 хил. лица, или 43.5% от всички записани във формалното образование или обучение.

Във форма на самостоятелно обучение са участвали 1 481.6 хил., или 43.8% от населението на възраст 25 - 64 години. Жените са по-активни от мъжете - съответно 46.9 и 40.8%.

През последните 12 месеца 218.3 хил. лица (6.5%) на възраст 25 - 64 години са потърсили информация относно възможностите за образование и обучение. От тях 183.4 хил. лица (84.0%) са открили възможности за включване в образователна или обучителна дейност.

Основните причини (пречки) пред включване на населението в образование или обучение са: липса на свободно време (36.1%), твърде висока цена на образователната/обучителната програма (22.5%) и семейни причини (10.4%).

Поне един чужд език ползват 47.9% от населението в активна трудова възраст (25 - 64 години). С най-голям дял са ползващите английски език - 30.4%, следвани от ползващите руски (14.8%), немски (4.8%) и френски език (1.9%).

Малко над една трета от населението (36.5%) чете вестници всеки ден, включително и електронни издания. От хората с основно или по-ниско образование 9.0% четат вестници, а сред тези със средно и висше образование - съответно 37.8 и 47.9%.

Изнесените стоки са на стойност 92 917.8 млн. лв., или с 35.8% повече спрямо 2021 година. Внесените стоки са за 107 912.8 млн. лв., което е с 40.6% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2021 г. е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор. Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), като отново спад не се наблюдава в нито един от секторите. Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През периода януари - юни износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.4% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 28 367.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 1.0% и достига 29 281.2 млн. лева. През юни 2023 г. износът за ЕС намалява с 13.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 729.6 млн. лв., а вносът намалява с 13.0% и е на стойност 4 834.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (71.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (20.7%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (65.5%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 4.6% в сравнение с периода януари - юли 2022 г. и е в размер на 17 592.7 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 20.0% и е на стойност 22 011.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - юли 2022 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (29.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (21.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (38.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (18.1%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (39.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 50 746.8 млн. лв. през периода януари - юли 2023 г., което е с 5.5% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 56 020.4 млн. лв. и намалява с 8.9%.

През юли 2023 г. в страната са функционирали 3 697 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 149.5 хил. стаи и 339.3 хил. легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.3%, а броят на леглата в тях - с 3.5%.

Общият брой на нощувките е 5 819.6 хил., или с 8.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 9.0% и достига 1 441.3 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 454.5 млн. лв., или със 17.6% повече спрямо година по-рано.

Индексът на промишленото производство се понижава с 1.3% през юли 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.4%, в добивнатa промишленост - с 8.1%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.9%.

През юли 2023 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42.6%, в добивната промишленост - с 23.5%, и при преработващата промишленост - с 3.1%.

През юли 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ е без изменение спрямо предходния месец. Намаление с 0.1% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а продукцията от сградното строителство е без промяна. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.8% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение с 3.8%, а при сградното строителство - с 0.2%.