През 2022 г. държавният дефицит и дълг на ЕС намаляват в сравнение с 2021 година. През 2022 г. в ЕС дефицитът като дял от БВП бележи спад до -3.3% от -4.7% за 2021 година. През 2022 г. държавният дълг на ЕС като процент от БВП намалява до 83.5% от 87.4% в края на 2021 година.
По окончателни данни на Националния статистически институт през 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -4 859 млн. лв., или -2.9% от БВП.
Дългът на Р България за 2022 г. е в размер на 37 850 млн. лв., или 22.6% от БВП.
През 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 167 809 млн. лева. БВП за 2022 г. се увеличава в реално изражение с 3.9% спрямо 2021 г. по актуализирани данни.
През 2022 г. БВП на един зает се увеличава реално с 4.3% в сравнение с 2021 г. според актуализираните данни.
През третото тримесечие на 2023 г. в страната има 9 829 новорегистрирани и 829 обявени в несъстоятелност правни единици. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 6.5%, а на банкрутиралите - с 25.8%.
От всички новорегистрирани правни единици през третото тримесечие на 2023 година, най-много са в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 88.1%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 77.1%.
През септември 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за септември 2023 г. спрямо септември 2022 г. е 6.3%.
През септември 2023 г. спрямо предходния месец е регистрирано намаление на цените в групите: развлечения и култура (-10.1%) и ресторанти и хотели (-1.9%). Най- голямо е увеличението в групите: образование (+4.0%), транспорт (+2.7%), облекло и обувки (+0.6%), здравеопазване (+0.6%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0.5%).
През септември 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за септември 2023 г. спрямо септември 2022 г. е 6.4%.
Износът на стоки от България за трети страни намалява с 9.5% в сравнение с периода януари - август 2022 г. и е в размер на 19 316.6 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 18.9% и е на стойност 25 387.9 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - август 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (15.6%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (12.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (38.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (17.5%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 56 841.6 млн. лв. през периода януари - август 2023 г., което е със 7.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 63 877.1 млн. лв. и намалява с 8.8%.
През периода януари - юли износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.0% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 33 154.1 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС е без промяна и е на стойност 34 008.6 млн. лева. През юли 2023 г. износът за ЕС намалява с 9.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 787.1 млн. лв., а вносът намалява с 5.5% и е на стойност 4 727.4 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (17.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (71.6%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (18.1%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (67.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
През 2022 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 12 901.9 млн. лв. (по текущи цени), което е с 19.2% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е в резултат на нарастването на цените с 29.8%, докато при обемите на произведените количества се наблюдава намаление - с 8.2%.
Стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на 6 988.7 млн. лв., което е с 24.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените - с 32.6%, докато при обемите има спад - с 6.1%.
Създадената брутна добавена стойност в селското стопанство се равнява на 5 913.2 млн. лева (по базисни цени). Тя е с 13.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на значителния ръст на цените - с 26.7%, докато при обемите има спад - с 10.4% на годишна база.
Нетният опериращ излишък/смесен доход в селското стопанство възлиза на 5 743.4 млн. лв. и е с 16.0% по-висок спрямо предходната година. Увеличението е в резултат на ръста на произведената в селското стопанство брутна добавена стойност спрямо предходната година.
Нетният предприемачески доход в селското стопанство достига 3 194.2 млн. лв. и намалява спрямо предходната година с 2.5%.
Бруто образуването на основен капитал в селското стопанство се равнява на 1 164 млн. лв. и се увеличава с 21.2% спрямо предходната година. По-голямата част от него - 1 078.6 млн. лв. (92.9%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти (селскостопански машини, оборудване и транспортни средства и в сгради).
Индексът на промишленото производство нараства с 1.3% през август 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 5.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%, и в преработващата промишленост - с 1.5%.
През август 2023 г. е регистриран спад с 9.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.
На годишна база спад на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 40.7%, в добивната промишленост - с 12.1%, и при преработващата промишленост - с 1.9%.
