Статистически данни

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2022 г. е 1 206, а новопостроените жилища в тях са 4 299. Спрямо първото тримесечие на 2021 г. сградите са с 254 повече, или с 26.7%, а жилищата в тях намаляват със 174, или с 3.9%.

През април 2022 г. изследването показва нарастване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с януари. Общият показател на доверие на потребителите намалява с 4.9 пункта спрямо равнището си от преди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в селата, така и в градовете - съответно с 5.7 и 4.6 пункта.

През първото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 850 жилищни сгради с 9 489 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 071 други сгради. Започнал е строежът на 1 269 жилищни сгради със 7 657 жилища в тях, на 11 административни сгради/офиси и на 572 други сгради.

Към 31 декември 2021 г. Република България е разделена административно-териториално на 28 области и 265 общини, в които има обособени 3 160 кметства. Броят на населените места в Република България към 31 декември 2021 г. е 5 257 (в т.ч. градове - 257, и села - 5 000), а на селищните образувания - 165 (в т.ч. с национално значение - 8, с местно значение - 157).

Най-малката по територия област в страната - София (столица), същевременно е най-голяма по население – 1 307 439 души. Освен нея броят на населението в нито една друга област не надхвърля 1 000 000 души. Най-малка по население е област Видин - 78 814 души.

Към 31.12.2021 г. в страната функционират 833 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 32 856 места в тях.

Децата в детски ясли в края на годината са 29 724, като 15 347 от тях са момчета, а 14 377 - момичета.

Осигуреността с места в детски ясли към 31.12.2021 г. общо за страната е 18.2%, а обхватът на децата, отглеждани в тези заведения - 16.5%.

През февруари 2022 г. спрямо януари 2022 г. намалява производството на: твърди горива - с 8.7%, пропан-бутанови смеси - с 25.0%, безоловен бензин - с 15.8%, дизелово гориво - с 12.0%, и електроенергия - с 13.2%. Производството на природен газ остава без изменение.

През февруари 2022 г. спрямо януари 2022 г. намаляват доставките на: твърди горива - с 8.4%, пропан-бутанови смеси - с 9.4%, безоловен бензин - със 17.1%, дизелово гориво - с 1.7%, природен газ - със 17.8%, и електроенергия - с 15.0%.

През март 2022 г. в условията на продължаващата епидемична обстановка пътуванията на български граждани в чужбина са 538.3 хил., или със 114.1% над регистрираните през март 2021 година.

През март 2022 г. посещенията на чужденци в България са 627.8 хил., или със 118.1% повече в сравнение с март 2021 г., като транзитните преминавания са 46.1% (289.6 хил.) от всички посещения на чужденци в страната.

Общият индекс на цените на производител през март 2022 г. се увеличава с 4.3% в сравнение с предходния месец и с 36.1% спрямо март 2021 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2022 г. се увеличава с 4.3% спрямо предходния месец и с 45.2% спрямо март 2021 година.

През април 2022 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 4.2 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, а в строителството е регистрирано понижение.

През 2021 г. линията на бедност общо за страната e 504.33 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 532.4 хил. лица, или 22.1% от населението на страната. От 2021 г. в индикаторите за бедност се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство. Този показател е част от комбинирания индикатор „Население в риск от бедност и социално изключване“ за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели в стратегия „Европа 2030“.