Статистически данни

Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2023 г. са 649.1 хил., или със 7.3% повече от декември 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 44.8%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 33.5%, и със служебна цел - 21.7%.

Посещенията на чужди граждани в България са 785.4 хил., или с 3.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 57.3%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 29.0%, и със служебна цел - 13.7%.

Транзитните преминавания през страната са 36.5% (286.5 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

През 2022 година Югозападният район има най-голям дял (48.9%) в брутния вътрешен продукт (БВП) на България, докато Северозападният район е с най-нисък дял (6.7%) в БВП на страната.

През 2022 година с най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 53 746 лв., при 25 956 лв. средно за страната.

НСИ публикува данни за брутната добавена стойност (БДС) и БВП по райони и групи икономически дейности съгласно общите дефиниции и концепции, прилагани при разработването на стандартната система от национални сметки за страната и залегнали в основата на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010).

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Брутен вътрешен продукт (БВП)“.

НСИ публикува данни за 2022 г. за енергийните индикатори Първично енергийно потребление, Крайно енергийно потребление по сектори и Енергийна зависимост, изчислени от Общия енергиен баланс на страната.

Първичното енергийно потребление нараства с 1.96% спрямо предходната година, достигайки 18 929.728 хил. тона нефтен еквивалент през 2022 година. Индикаторът измерва общите енергийни нужди на страната, като се изключва всякакво неенергийно използване на енергийни носители.

При крайното енергийно потребление по сектори през 2022 г. спрямо предходната година, най-голямо увеличение се наблюдава при услугите - с 3.35% до 1 343.362 хил. тона нефтен еквивалент. Най-голямо намаление е регистрирано при крайното енергийно потребление на домакинствата - с 11.04% до 2 137.397 хил. тона нефтен еквивалент.

Енергийната зависимост през 2022 г. отбелязва незначително нарастване с 0.95 процентни пункта до 37.13% спрямо предходната година. Индикаторът показва степента, в която икономика на страната зависи от вноса, за да посрещне енергийните си нужди.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Общ енергиен баланс.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. в страната има 10 633 новорегистрирани и 977 обявени в несъстоятелност правни единици. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 2.4%, а на банкрутиралите - с 14.9%.

От всички новорегистрирани правни единици през третото тримесечие на 2023 година, най-много са в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 88.4%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 76.7%.

През декември 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за декември 2023 г. спрямо декември 2022 г. е 4.7%.

Най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+2.4%), ресторанти и хотели (+0.7%), разнообразни стоки и услуги (+0.7%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0.7%). Намаление е регистрирано в групите: транспорт (-1.5%), облекло и обувки (-0.6%), и съобщения (-0.3%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.3%, а годишната инфлация е 5.0%.

През третото тримесечие на 2023 г. са отчетени Нето предоставени/ получени заеми на сектор „Общо за икономиката” в размер на 2 225.59 млн. лв. и Нето предоставени/ получени заеми на сектор „Останал свят” в размер на -2 225.59 млн. лв.

Тримесечните нефинансови сметки на сектор „Държавно управление” и сектор "Останал свят" представят икономическата дейност на правителството и нерезидентните единици по сравним с другите европейски страни начин на базата на националните сметки съгласно Европейската система от национални сметки 2010. За целта се разработват таблици, показващи приходите и разходите на сектор "Държавно управление" и „Останал свят“.

Данните на сектор “Държавно управление” се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Данните на сектор “Останал свят” се разработват като се използва Платежен баланс предоставен от Българска народна банка, както и оценки разработени от Национален статистически институт.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Секторни нефинансови сметки по институционални сектори“.

В периода януари - октомври 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 8.2% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 46 758.9 млн. лв., а вносът - намалява с 1.8% и е на стойност 48 258.7 млн. лева. През октомври 2023 г. износът за ЕС намалява с 15.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 596.0 млн. лв., вносът също намалява с 2.3% и е на стойност 5 141.0 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (66.4%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (15.2%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (64.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.5% в сравнение с периода януари - ноември 2022 г. и е в размер на 28 782.0 млн. лв., a вносът намалява с 20.3% и е на стойност 35 707.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (22.0%) и „Храни и живи животни“ (21.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.9%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14.6%) и „Храни и живи животни“ (13.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (49.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 80 056.0 млн. лв. през периода януари - ноември 2023 г., което е със 7.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 89 054.9 млн. лв. и намалява с 10.5%.

През ноември 2023 г. в страната са функционирали 2 066 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 59.6 хил. стаи и 123.1 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година местата за настаняване намаляват с 0.3%, а броят на леглата в тях се увеличава с 4.1%.

Общият брой на нощувките е 855.2 хил., като той запазва приблизително нивото си от ноември 2022 г. (855.0 хил.).

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 5.5% и достига 424.7 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 69.1 млн. лв., или с 12.8% повече спрямо година по-рано.

През третото тримесечие на 2023 г. са отчетени приходи на сектор „Държавно управление“ в размер на 17 053.18 млн. лв. и разходи 17 961.65 млн. лв.

Данните на сектор „Държавно управление“ се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.