Прессъобщения

Общият индекс на цените на производител се понижава с 1.6% през март 2024 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.2%. Покачване се наблюдава в добивната промишленост - с 6.3%, и в преработващата промишленост - с 0.1%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 3.3% през март спрямо февруари 2024 година. Понижение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.1%, и в преработващата промишленост - с 0.5%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.9%.

Общият индекс на цените на производител през март 2024 г. е с 8.7% под нивото на същия месец на 2023 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 31.2%, и в преработващата промишленост - с 0.4%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 3.4%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 12.7% в сравнение с март 2023 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.6%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, докато цените в добивната промишленост нарастват - с 0.1%.

През 2022 г. общата стойност на приходите от екологични данъци е 8 009.31 милиона лева, или със 106.9% повече спрямо 2021 г. (3 869.93 милиона лева).

Най-голям относителен дял от общите екологични данъчни приходи за 2022 г. - 94.2 % ( 7 546.39 милиона лева), имат енергийните данъци. Наблюдава се значително увеличение на енергийните данъци през 2022 г. поради включването на нов енергиен данък в Националния данъчен списък - Вноски от Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) - 3 503.01 милиона лева.

Следващите по значимост са акцизи и данъци върху потреблението на горива (въглища, петролни продукти, природен газ и електричество), използвани както за стационарни цели, така и за транспортни цели - 2 377.93 милиона лева, и приходи от емисии на парникови газове - 1 629.31 милиона лева.

Делът на транспортните данъци от общите екологични данъчни приходи за 2022 г. е 5.1% (412.07 милиона лева), а делът на данъците върху замърсяването и ресурсите е най-малък - 0.6% (50.84 милиона лева).

През 2022 г. най-много екологични данъци са изплатени от бизнеса - 6 727.08 млн. лева, или 84% от общите приходи на държавата от екологични данъци. С най-голям дял е секторът на услугите - 4 271.36 млн. лева, или 53.3% от общите приходи от екологични данъци. На второ място се нарежда индустрията - 2 323.94 милиона лева (29%), и на трето място - сектор селско, горско и рибно стопанство - 131.78 млн. лева (1.6%).

Изплатените екологични данъци от домакинствата през 2022 г. възлизат на 1 153.24 млн. лева, или 14.4% от общите приходи от екологични данъци. Екологичните данъци, изплатени от нерезидентния сектор (Останал свят), възлизат на 129 млн. лева през 2022 г., или 1.6% от общо изплатените екологични данъци.

Подробни данни за приходите от четирите категории екологични данъци (енергийни, транспортни, за замърсяване и ресурсни данъци), разпределени по икономически дейности, домакинства и нерезиденти, могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Екологични данъци“.

По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2023 г. е 6 445 481 души. В сравнение с предходната година населението е намалява с 2 229 души, или с 0.03%.

През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 601 деца, или с 1.1%.

Броят на умрелите през 2023 г. е 101 006 души и спрямо предходната година намалява със 17 808.

През април 2024 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 1.8 пункта в сравнение с март, като ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.

Най-сериозните пречки за дейността на предприятията в секторите остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, конкуренцията в бранша, цените на материалите и недостатъчното търсене.

Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2024 г. са 679.1 хил., или с 19.1% повече от март 2023 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 53.2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 29.4%, и със служебна цел - 17.4%.

Посещенията на чужди граждани в България са 756.5 хил., или със 7.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 50.4%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 35.5%, и със служебна цел - 14.1%.

Транзитните преминавания през страната са 33.3% (251.8 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

През февруари 2024 г. спрямо януари 2024 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 25.0%, и дизелово гориво - с 2.5%. Намалява производството на: твърди горива - с 36.5%, електрическа енергия - с 14.4%, и автомобилен бензин - с 4.1%. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: автомобилен бензин - с 20.7%, и дизелово гориво - с 6.6%. Намалява производството на: твърди горива - с 64.5%, и електрическа енергия - с 22.6%. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение.

През февруари 2024 г. спрямо януари 2024 г. при доставките на енергийни продукти не се наблюдава нарастване при нито един от продуктите. Намаляват доставките на: твърди горива - с 36.5%, електрическа енергия - с 20.0%, природен газ - с 16.2%, дизелово гориво - с 13.5%, пропан-бутанови смеси - със 7.7%, и автомобилен бензин - с 3.8%.

Спрямо същия месец на 2023 г. нарастват доставките на автомобилния бензин - с 28.2%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 60.2%, пропан-бутанови смеси - с 18.2%, дизелово гориво - с 10.1%, електрическа енергия - с 6.7%, и природен газ - с 3.5%.

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• през учебната 2023/2024 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 216.9 хил. деца;
• през 2023 г. основно образование са завършили 63.4 хил. ученици, а завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 24.2 хил. и 15.4 хил. ученици;
• записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2023/2024 година са 190.5 хиляди;
• към 31.12.2023 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 6 095 лица, от които 651 чужди граждани.

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство. През 2023 г. 18.0% от населението живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с предходната година.

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2023 г. 30.0% от населението, или 1 933.1 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване.

През 2023 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са водени 8 520 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2022 г. броят им намалява със 106, или с 1.2%.

Броят на заведените на отчет в ДПС през 2023 г. малолетни и непълнолетни е 2 772, a снети от отчет в ДПС са 2 362 лица.

Към 31.12.2023 г. в страната функционират 835 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 33 378 места в тях.

Децата в детски ясли в края на годината са 30 586, като 15 810 от тях са момчета, а 14 776 - момичета.

Осигуреността с места в детски ясли към 31.12.2023 г. общо за страната е 19.5%, а обхватът на децата, отглеждани в тези заведения - 17.9%.