По предварителни данни през първо тримесечие на 2024 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.2% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Към 31 декември 2023 г. територията на Република България е 110 996.76 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии - 54.5%, и горските територии - 33.3% от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5 279.4 кв. км, или 4.8% от територията на страната. Средната гъстота на населението в страната е 58.1 души на квадратен километър.
Националният статистически институт публикува информация за баланса на територията на Република България към 31 декември 2023 г. на базата на пространствени данни от кадастралната карта на страната. Резултатите са достъпни по териториални единици за статистически цели (NUTS) и административно-териториални единици. В допълнение е представена и информация за гъстотата на населението на територията на Република България.
През април 2024 г. се наблюдава повишение на оборота с 1.9% спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Увеличение на оборота е отчетено при всички големи групи: „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 6.8%, „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 2.3%, и „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 1.2%.
Търговският оборот нараства с 9.9% спрямо април 2023 г., показват календарно изгладените данни.
През април 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано увеличение на оборота при “Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 14.8%, както и при “Търговия на дребно хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 11.1%. Намаление е отчетено при “Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочните материали - с 9.6%.
През март 2024 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите е без изменение спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите се е увеличил с 3.2% в сравнение със съответния месец на 2023 година. Данните са предварителни и календарно изгладени.
Предварителните данни за 2023 г., които НСИ публикува, се отнасят за производството и доставките на горива и енергия в страната. Наблюдават се следните изменения спрямо отчетените данни за 2022 година:
Значително намаление се наблюдава в производството на местните кафяви и лигнитни въглища - 41.0%, които съставляват 97.7% от общото производство на твърдите горива. За същият период доставките им намаляват с 43.4%.
Вложените в рафинериите суровини за производство на нефтопродукти намаляват с 10.8% в сравнение с 2022 г., като основен дял в тях има суровият нефт - 92.2%. Респективно, намаление се наблюдава и при производството на нефтопродукти - с 11.0%. Доставките на нефтопродукти през 2023 г. остават стабилни, с минимално увеличение от 0.4%.
Производството на природен газ намалява с 46.0% спрямо предходната година, като намаление се отчита и при доставките в страната - със 7.1%.
При брутното производство на електрическа енергия също се наблюдава намаление спрямо 2022 година - с 20.8%. Същевременно доставките на електрическа енергия запазват нивото си от 2022 г. с незначителен спад от 1.4%.
В сравнение с предходната година при топлинната енергия се наблюдава намаление на брутното производство с 3.0% и на доставките - с 2.7%.
Информацията се публикува в изпълнение на Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор.
Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ рубрика „Енергийни баланси - раздел „Доставки на енергия“.
Наетите лица по трудово или служебно правоотношение в администрацията на изпълнителната власт към края на март 2024 г. са 98.3 хиляди. От тях в централната администрация са наети 56.1 хил. (57.1%), а в териториалната администрация - 42.2 хил. (42.9%).
Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.
През месец април 2024 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 5 148.2 млн. лв. и разходи - 5 138.7 млн. лв., а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 3 052.9 млн. лв., а разходите са 3 092.3 млн. лева.
Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
Информацията се публикува на основание член 3 (2) от Директива 2011/85 на ЕС.
Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ рубрика „Държавна финансова статистика“.
ЕС представлява 15.2% от световния БВП през 2021 година.
За втора поредна година Националният статистически институт и УНИЦЕФ България отбелязват заедно 1 юни – Международния ден на детето, и поздравяват всички 1 104 198 деца, които живеят в страната.
И тази година НСИ представя публикацията „Децата в България“, в която са събрани всички данни от 2023 г. Информацията е разпределена по теми – „Население“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Противообществени прояви и престъпления на малолетните и непълнолетните лица“, „Социално включване и условия на живот“, „Култура“. В тазгодишната публикация са включени и данни за доходите и разходите на домакинствата с деца, които се събират от Националния статистически институт.
Целта на публикацията е да подпомогне дейността на държавните институции и неправителствени организации, както и всички, които имат отношение към повишаване на благосъстоянието на децата. По този начин ще се улесни работата по разработването и промените на законодателството и стратегическите документи, както и на прилагането на ключови образователни, здравни и социални политики.
Освен официалната статистика, която показва актуалната ситуация в страната, УНИЦЕФ обръща специално внимание и на регулярните консултации с деца, за да се посъветва с тях относно най-важните за тях проблеми. Пет организации за правата на детето – Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ – се обърнаха към деца и младежи, за да съберат мненията им за бъдещето на Европа преди европейските избори в допитването: „Нашите права. Нашето бъдеще. Европа, в която искаме да живеем.“
В проучването участват над 9200 деца на възраст между 10 и 18 години от Европейския съюз, включително и от България, и дават конкретни препоръки в 10 сфери към политиците в ЕС, за да предприемат съответните действия да гарантират и отстояват правата на децата през следващия мандат. Те призовават да се приоритизират темите за образованието, психичното здраве, действията срещу тормоза и насилието над деца, създаването на повече възможности за работа или обучение, предприемане на действия срещу войните и конфликтите и за справяне с климатичните промени.
Образованието е сред най-важните приоритети за децата в цяла Европа. На въпроса какво биха искали да учат в училище, 75% от децата посочват на първо място житейски умения.
„Всички имаме нужда да придобием практически умения, които да ни помагат във всекидневието. Например много е важно да знаем как да спестяваме пари.“ (Ния, 16 г., България)
Две от всеки три деца усещат, че натискът в училище има отрицателен ефект върху психичното им здраве. Социални трудности като самота (56%), тормоз (51%) или дискриминация (46%) също са значителни фактори, които допринасят за проблемите с психичното здраве при децата и младежите.
Безопасността, особено на обществени места и в онлайн пространството, е друг належащ проблем за децата, показват данните от допитването. Само 50% от децата се чувстват в безопасност онлайн, а по-малко от половината участници в прочуването се чувстват в безопасност в училище.
Проучването алармира, че 80% от децата, живеещи в Европа, са обезпокоени от разрастването на конфликтите по света.
70% от децата препоръчват да им се дадат повече възможности за участие във вземането на решения, за да се гарантира, че мнението им ще бъде чуто по въпросите, които засягат живота им.
„Политиците не се интересуват от децата, защото те не могат да гласуват. Затова нямат понятие от нашите проблеми. Те вярват, че ще пораснем и проблемите ни ще изчезнат.“ (Хари, 14 г., България)
Изменението на климата е друго основно притеснение, което много деца споделят за бъдещето си, а 69% от тях имат чувството, че политиците не правят достатъчно, за да се справят с климатичните промени.
Децата призовават възрастните да си припомнят, че децата не са само бъдещето. Техните приоритети са от значение тук и сега.
„Ние сме настоящето, не бъдещето, ние сме тук.“ (Валентина, 15 г., Хърватия)
Резюме на прочуването „Европа, в която искаме да живеем“
Целият текст на допитването на сайта на УНИЦЕФ България
През май 2024 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 0.6 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, докато в промишлеността е регистрирано понижение.
Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, конкуренцията в бранша, цените на материалите и недостатъчното търсене продължават да бъдат основните пречки за развитието на бизнеса в секторите.
