Инициативата с обявяването на 2013 г. за международна година на статистиката е оправдана и целесъобразна, защото дава възможност по-дълго време (цяла година) да се говори колко важна и полезна е статистиката за всички нива на управление, за бизнеса, за научната общност и за гражданското общество, как трябва да се използват всички начини за повишаване на доверието в нея, как се спазват основните принципи, залегнали в Европейския кодекс на статистиката, и т.н.
В същото време за работещите в статистиката тази борба за издигане на авторитета на институцията трябва да бъде ежедневие, а не едногодишна кампания. Статии от типа на тази с автор В. Найденов или тиражираният преди дни в медиите неверен брой на жилищата в България ни подпомагат в тази дейност.
Между статистиката и журналистиката има общи пресечни точки. И при двете най-общо се използва писменото слово.
Сами по себе си статистическите данни представляват просто числа, които съпровождат живота ни. Но за да бъдат полезни на обществото, на хората, те трябва да „оживеят“. Добрият статистик трябва да владее езика на числата, стриктно да се придържа към тях при анализа и представянето на статистическата информация. Но в тази своя дейност статистикът задължително трябва да владее и словото, за да „борави“ с данните, да се придържа към безпристрастност, обективност, да отправя посланията на данните към хората.
От гледна точка на част от журналистиката статистическите данни сами по себе си още не са „история“. Познавайки аудиторията си, журналистиката се опитва да привлече вниманието й с „бомбастични заглавия“, с излагане на данните в много по-свободна, провокативна форма, дори с поднасяне на неверни данни, като много често точността и обективността се пропускат, а се търси сензацията.
В дългогодишната практика на НСИ в тази област много по-често се срещаме с добросъвестни журналистически интерпретации, отколкото с подобни злостни и недобросъвестно написани статии.
Нормално е журналистите да не познават методологията на статистическите изследвания, въпреки че през последните години възможностите за статистическото им „ограмотяване“ се увеличиха неимоверно с развитието на информационно-комуникационните технологии, наличието на интернет и Евростат. И тук е нашата роля да реагираме на всеки опит да се манипулира общественото мнение чрез статии от типа на цитираната с автор г-н В. Найденов.
Конкретно ще посочим само това, че е невярно написаното от г-н В. Найденов: „Може да звучи като фантастика, но НСИ взе да твърди, че доходите на човек от домакинство се увеличават с 16 - 18 на сто годишно!“. Първо, за коя година говори авторът? Второ, за кои доходи говори - за номиналните или реалните? Прави ли разлика между двете категории? Защото има номинални доходи, които през 2012 спрямо 2011 г. са се увеличили с 14.4% (или от 3 782 лв. общ доход средно на лице на 4 327 лв.). При реалните доходи, които представляват номиналните, индексирани с годишния процент на инфлацията, увеличението е с 11.1%. Но при предишните две години има дори намаление на реалните доходи средно на лице от домакинство: 2011 спрямо 2010 г. с 0.5, а 2010 спрямо 2009 г. - с 3.6%. Единственото увеличение на реалните доходи с 18.1% е установено през 2001 спрямо 2000 година. През останалите години от периода 2000 - 2010 увеличението е в рамките от 0 до 7.7%. Трето, ако г-н Найденов знаеше, че домакинствата освен доходи имат и разходи, едва ли би написал, че „панталонът ви отеснява“. Защото общият разход на домакинствата през 2012 г. в сравнение с 2011 г. се увеличава с 16.1%. По данни от Изследването на доходите и условията на живот (SILC), което НСИ провежда всяка година по хармонизирана европейска методология, бедността на българските домакинства е осезателна и значима в контекста на държавите от ЕС. Това си личи от балансирането на домакинските бюджети, където доходите и разходите са силно взаимнозависими, т.е. това, което се получава като доход, се използва, за да задоволят основни битови потребности. Разходите за свободно време, почивка, културни дейности и образование остават на заден план.
Националният статистически институт предоставя данните такива, каквито са. Ние не даваме оценка на управляващите и на техните политики. Това го правят медиите според собствените си разбирания (или според собственика си). НСИ не е адвокат на либертарианците, ИПИ, Фридрих Хайек и Айн Ранд.
Ние сме адвокати единствено на самите себе си.
НСИ си позволи горното становище, въпреки че познава силата на „четвъртата власт“ и предварително обречената битка с нея, защото то е в интерес на хората, които оцеляват в България, въпреки елита.
Д-р Ренета Инджова
Председател на Националния статистически институт
