Статистически данни

През 2023 г. държавният дефицит и дълг на ЕС се увеличава в сравнение с 2022 година. През 2023 г. в ЕС дефицитът като дял от БВП бележи увеличение до -3.5% от -3.4% за 2022 година. През 2023 г. държавният дълг на ЕС като процент от БВП намалява до 81.7% от 83.4% в края на 2022 година.

През 2023 г. са отчетени приходи на сектор “Държавно управление” в размер на 69 696,59 млн. лв. и разходи 73 151,05 млн. лв., според предварителни данни на Националния статистически институт.

Данните на сектор “Държавно управление” се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. са отчетени приходи на сектор “Държавно управление” в размер на 20 835,12 млн. лв. и разходи 22 035,07 млн. лв.

Данните на сектор “Държавно управление” се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. са отчетени Нето предоставени/ получени заеми на сектор „Общо за икономиката” в размер на -504,6 млн. лв. и Нето предоставени/ получени заеми на сектор „ Останал свят ” в размер на 504,6 млн. лв.

Тримесечните нефинансови сметки на сектор „Държавно управление” и сектор "Останал свят" представят икономическата дейност на правителството и нерезидентните единици по сравним с другите европейски страни начин на базата на националните сметки съгласно Европейската система от национални сметки 2010. За целта се разработват таблици, показващи приходите и разходите на сектор "Държавно управление" и „Останал свят“.

Данните на сектор “Държавно управление” се разработват като се използват отчетите за изпълнение на консолидираната фискална програма, предоставяни от Министерство на финансите, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в сектора.

Данните на сектор “ Останал свят ” се разработват като се използва Платежен баланс предоставен от Българска народна банка, както и оценки разработени от Национален статистически институт.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Секторни нефинансови сметки по институционални сектори“.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Секторни нефинансови сметки по институционални сектори“.

През 2023 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -3 454 млн. лв., или -1.9% от БВП, според предварителни данни на Националния статистически институт.

Дългът на Република България за 2023 г. е в размер на 42 383 млн. лв., или 23.1% от БВП.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети през 2023 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 година.

През 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече в сравнение с 2022 година.

През 2023 г. настъпват промени при потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство в сравнение с 2022 година. Най-голямо намаление има в потреблението на хляб и тестени изделия и на кисело мляко. Увеличава се консумацията на месни произведения, на плодове, на безалкохолни напитки, на алкохолни напитки.

Покупателната способност на домакинствата нараства през 2023 г. спрямо 2022 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-голямо е увеличението на покупателната способност при млечните масла, зрелия фасул и хляба.

През първото тримесечие на 2024 г. в страната има 12 229 новорегистрирани и 992 обявени в несъстоятелност правни единици. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. общият брой на новорегистрираните намалява със 7.4%, а на банкрутиралите - с 14.1%.

От всички новорегистрирани правни единици през първото тримесечие на 2024 година, най-много са в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 88.4%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 78.3%.

През март 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за март 2024 г. спрямо март 2023 г. е 3.0%.

През март 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+0.9%), съобщения (+0.9%) и транспорт (+0.8%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-0.6%), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.5%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (-0.1%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.2%, а годишната инфлация е 3.1%.

Според втората оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2023 г. възлиза на 10.7 милиарда лева. Брутната добавена стойност по базисни цени намалява с 28.1% на годишна база и достига 4.2 милиарда лева, а нетният предприемачески доход възлиза на 1.2 милиарда лева.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Икономически сметки за селското стопанство“.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 9.3% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 4 465.0 млн. лв., a вносът намалява с 13.2% и е на стойност 5 886.5 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти“ (12.9%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (7.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (47.6%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (6.2%) . Най-голям спад се наблюдава при „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (27.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 12 808.8 млн. лв. през периода януари - февруари 2024 г., което е с 11.4% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 15 097.0 млн. лв. и намалява с 6.8%.