Статистически данни

През март 2024 г. се наблюдава намаление на оборота с 0.6% спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление на оборота е отчетено при всички големи групи: търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.3%, с хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.8%, и при автомобилните горива и смазочните материали - с 0.4%.

Търговският оборот нараства с 0.3% спрямо март 2023 г., показват календарно изгладените данни.

През март 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия - с 8.6%, регистрирано е намаление при автомобилните горива и смазочните материали - с 15.5%, докато търговията с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, запазва нивото си от предходната година.

Общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите нараства с 0.1% през февруари 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През февруари 2024 г. индексът на производството в областта на Бизнес услугите се увеличава с 3.6% в сравнение със съответния месец на 2023 година. Данните са предварителни и календарно изгладени.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2024 г. е 1 026, а новопостроените жилища в тях са 3 475.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 78.5%, с тухлена - 16.0%, с друга - 4.3%, и с панелна - 1.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.1%), следвани от жилищните кооперации (12.9%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 147 сгради с 357 жилища, София област - 139 сгради с 217 жилища, и Варна - 108 сгради с 394 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (33.6%), следват тези с три стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.5%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2024 г. е 353.2 хил. кв. м, а  жилищната площ - 274.5 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 101.7 кв. метра.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите  Монтана - 230.5 кв. м, и Силистра - 182.5 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 69.0 кв. м, и Сливен - 75.1 кв. метра.

През месец март 2024 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 4 206.81 млн. лв. и разходи - 5 013.22 млн. лв., а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 2 453.19 млн. лв., а разходите са 2 516.71 млн. лева.

Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Информацията се публикува на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

Към 31 декември 2023 г. Република България е разделена административно-териториално на 28 области и 265 общини, в които има обособени 3 041 кметства. Броят на населените места е 5 256 (в т.ч. градове - 257, и села - 4 999), а на селищните образувания е 166 (в т.ч. с национално значение - 8, с местно значение - 158). Общините с население над 100 000 души са 8 - Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен, като в тези 8 общини живее 40.8% от населението в страната.

През 2023 г. броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради е 5 419, а новопостроените жилища в тях са 22 649.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради със стоманобетонна конструкция са 76.1%, с тухлена - 20.7%, с друга конструкция са 2.9%, и с панелна са 0.3%.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (36.4%), следват тези с три стаи (33.2%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.6%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през 2023 г. е 2 240.7 хил. кв. м, а жилищната площ - 1 766.6 хил. кв. метра.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Краткосрочна статистика на жилищните сгради“.

През първото тримесечие на 2024 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 823 жилищни сгради с 10 487 жилища в тях, на 27 административни сгради/офиси и на 1 094 други сгради.

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 4.3% в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Повече са и издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 42.1 и 5.7%.

Започнал е строежът на 1 389 жилищни сгради с 9 089 жилища в тях, на 6 административни сгради/офиси и на 550 други сгради.

Спрямо първото тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради нарастват съответно с 9.2 и 6.4%. Броят на започнатите административни сгради намалява с 25.0%.

Общият индекс на цените на производител се понижава с 1.6% през март 2024 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.2%. Покачване се наблюдава в добивната промишленост - с 6.3%, и в преработващата промишленост - с 0.1%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 3.3% през март спрямо февруари 2024 година. Понижение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.1%, и в преработващата промишленост - с 0.5%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.9%.

Общият индекс на цените на производител през март 2024 г. е с 8.7% под нивото на същия месец на 2023 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 31.2%, и в преработващата промишленост - с 0.4%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 3.4%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 12.7% в сравнение с март 2023 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.6%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, докато цените в добивната промишленост нарастват - с 0.1%.

През 2022 г. общата стойност на приходите от екологични данъци е 8 009.31 милиона лева, или със 106.9% повече спрямо 2021 г. (3 869.93 милиона лева).

Най-голям относителен дял от общите екологични данъчни приходи за 2022 г. - 94.2 % ( 7 546.39 милиона лева), имат енергийните данъци. Наблюдава се значително увеличение на енергийните данъци през 2022 г. поради включването на нов енергиен данък в Националния данъчен списък - Вноски от Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) - 3 503.01 милиона лева.

Следващите по значимост са акцизи и данъци върху потреблението на горива (въглища, петролни продукти, природен газ и електричество), използвани както за стационарни цели, така и за транспортни цели - 2 377.93 милиона лева, и приходи от емисии на парникови газове - 1 629.31 милиона лева.

Делът на транспортните данъци от общите екологични данъчни приходи за 2022 г. е 5.1% (412.07 милиона лева), а делът на данъците върху замърсяването и ресурсите е най-малък - 0.6% (50.84 милиона лева).

През 2022 г. най-много екологични данъци са изплатени от бизнеса - 6 727.08 млн. лева, или 84% от общите приходи на държавата от екологични данъци. С най-голям дял е секторът на услугите - 4 271.36 млн. лева, или 53.3% от общите приходи от екологични данъци. На второ място се нарежда индустрията - 2 323.94 милиона лева (29%), и на трето място - сектор селско, горско и рибно стопанство - 131.78 млн. лева (1.6%).

Изплатените екологични данъци от домакинствата през 2022 г. възлизат на 1 153.24 млн. лева, или 14.4% от общите приходи от екологични данъци. Екологичните данъци, изплатени от нерезидентния сектор (Останал свят), възлизат на 129 млн. лева през 2022 г., или 1.6% от общо изплатените екологични данъци.

Подробни данни за приходите от четирите категории екологични данъци (енергийни, транспортни, за замърсяване и ресурсни данъци), разпределени по икономически дейности, домакинства и нерезиденти, могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Екологични данъци“.

По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2023 г. е 6 445 481 души. В сравнение с предходната година населението е намалява с 2 229 души, или с 0.03%.

През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 601 деца, или с 1.1%.

Броят на умрелите през 2023 г. е 101 006 души и спрямо предходната година намалява със 17 808.