Прессъобщения

В отговор на все по-нарастващата необходимост от статистически данни за разпространението на насилието над жени, Националният статистически институт се включи в работата по проект, иницииран от Европейската комисия, за провеждане на изследване и осигуряване на такава информация. Целта е чрез използването на единна методология и хармонизиран инструментариум да се осигурят надеждни, сравними, представителни данни за разпространението, честотата, интензитета и тежестта на насилието над жени на национално ниво и в страните - членки на Европейския съюз.

Данните от изследването показват, че сред жените на възраст 18 - 74 години:

• 11.9% са преживели поне един случай на физическо или сексуално насилие някога през живота си като възрастни, без значение кой е извършителят и каква е връзката помежду им;
• 20.5% са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор. Включват се психическо, сексуално и физическо насилие (в т.ч. заплаха);
• Младите жени (на възраст между 18 и 29 години) са изложени на най-голям риск от насилие от интимен партньор. Всяка трета жена на възраст 18 - 29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор (36.3%);
• Почти всяка десета жена (9.5%) е преживяла физическо (включително заплахи) или сексуално насилие от лица в домакинството;
• 12.2% от жените са преживели сексуален тормоз на работното място от мъж, с когото са в професионални взаимоотношения;
• 28% са преживяли физическо или емоционално насилие в детството си от един от двамата родители;
• Две от три жени считат, че насилието над жени от страна на интимните им партньори в България се среща много или доста често.

През третото тримесечие на 2022 г. се увеличават както превозените товари със 7.2%, така и извършената работа от сухопътния и водния товарен транспорт (с 4.6%) в сравнение със същото тримесечие на 2021 година. Данните са предварителни.

С 11.9% нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) през третото тримесечие на 2022 година. Извършената работа също бележи ръст от 43.2%.

Товарен сухопътен транспорт

Превозените товари от сухопътния транспорт са с 8.8% повече, а извършената работа нараства с 6.4% спрямо съответното тримесечие на 2021 година.

Товарен воден транспорт

Превозените товари от речния и морския транспорт са с 41.8% по-малко. Извършената работа, измерена в тонкилометри, също намалява с 48.3%.

Пътнически сухопътен транспорт

Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 9.7% повече, а извършената работа нараства с 47.2% спрямо съответното тримесечие на 2021 година.

Пътнически воден транспорт

През третото тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно с 15.4 хил. пътници и с 907.2 хил. пътниккилометра.

Градски електротранспорт

През периода юли - септември 2022 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили с 15.6% повече пътници, а извършената работа нараства с 15.2%.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.

Българският език е майчин за 5 037 607 души, или 85.3% от населението, турският - за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3.9% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1.1%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език, са 10 633 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 49 602, или 0.8% от отговорилите лица.

Лицата, самоопределили се към християнското вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а с други вероизповедания са 6 451 лица. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „Не желая да отговоря“.

Общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ нараства със 7.5% през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ общият индекс на оборота се увеличава с 1.7%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През третото тримесечие на 2022 г. общият индекс на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 42.5% над равнището на същото тримесечие на 2021 година. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ общият индекс на оборота е по-висок с 14.0%. Данните са предварителни и календарно изгладени.

През третото тримесечие на 2022 г. 1 748.8 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 78.5%, са пътували само в страната, 16.3% - само в чужбина, а 5.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 31.7%.

Според резултатите, получени от Наблюдението на работната сила, през третото тримесечие на 2022 г.:

- Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 74.7%, като в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 1.8 процентни пункта.

- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години нараства с 2.4 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. и достига 71.9%.

- Коефициентът на безработица е 3.7%, или с 0.9 процентни пункта по-нисък в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

Наблюдението на работната сила е извадково статистическо изследване. Всяко тримесечие се анкетират 19.6 хиляди обикновени домакинства от цялата страна, подбрани на случаен принцип.

Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2022 г. е 2 346 лв. и нараства с 21.1% спрямо същото тримесечие на 2021 година.

Общият разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2022 г. е 2 239 лв. и се увеличава с 23.8% спрямо същото тримесечие на 2021 година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същото тримесечие на 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 19.0 на 18.6 кг и на плодове - от 20.1 на 19.1 килограма.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2022 г. се повишава с 45.5% спрямо същото тримесечие на 2021 г. в резултат на повишаване на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 47.7% и на продукцията от животновъдството - с 28.6%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват ръст от 39.0%, като в растениевъдството те се увеличават с 40.4%, а в животновъдството - с 28.4%.

В растениевъдството през третото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на 2021 г. най-висок ръст отбелязват цените на зърнените култури - с 63.0%, и на техническите - с 22.5%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2021 г., като нарастването на цените на зърнените култури е с 54.0%, а на техническите култури - с 18.3%.

В животновъдството през третото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на 2021 г. цените на живите животни нарастват с 30.3%, а на продуктите от животновъдството - с 27.4%.  Спрямо 2021 г. увеличението е съответно - с 30.4 и с 26.9%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2022 г. е по-висок с 38.4% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 39.9% спрямо 2021 година.

Най-голямо увеличение спрямо третото тримесечие на 2021 г. отбелязват цените на минералните торове - със 122.0%, на фуражите - с 36.0%, и на електроенергията и горивата - с 32.1%.

Спрямо предходната година цените им също се запазват най-високи, като увеличението при минералните торове е със 119.0%, при фуражите - с 35.5%, и при електроенергията и горивата - с 36.3%.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 3.2% през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на предходната година.

През октомври 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.9% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за октомври 2022 г. спрямо октомври 2021 г. е 17.6%.

През октомври 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: облекло и обувки (+7.0%), развлечения и култура (+2.7%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+2.3%). Намаление на цените е регистрирано в групите жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-2.1%), транспорт (-1.4%) и съобщения (-0.1%).

През октомври 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за октомври 2022 г. спрямо октомври 2021 г. е 14.8%.