Прессъобщения

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 2 866 лв. и нараства с 18.1% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 2 668 лв. и се увеличава с 18.1% спрямо същия период на предходната година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2023 г. се променя в сравнение със същия период на 2022 година.

Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство за четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предходната година се повишава с 12.4% в резултат на повишение цените на необработения дървен материал от иглолистни - с 5.8% и на увеличение на цените на необработения дървен материал от широколистни - със 17.7%.

Спрямо същото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение на цените на необработения дървен материал с 3.5%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Горско стопанство“.

По предварителни данни на НСИ, през януари 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е 3.8%.

Най-голямо е увеличението на цените в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+2.2%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.0%), образование (+0.8%) и здравеопазване (+0.6%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-3.5%) и транспорт (-1.7%).

По предварителни данни на НСИ, месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.2%, а годишната инфлация е 4.0%.

Националният статистически институт представя резултати от годишни изследвания в областта на статистиката на околната среда за 2022 година.

През 2022 г. емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен окис и амоняк намаляват спрямо 2021 година. Най-голямо е намалението при емисиите на серни оксиди - 11%, в сравнение с 2021 година.

През 2022 г. 99.5% от населението на страната е свързано с обществено водоснабдяване. Доставената вода на домакинствата е 251.19 млн.м3, която бележи спад спрямо 2021 г. с 1.8%. През 2022 г. 2.8% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване (поради недостиг на вода).

По предварителни данни през 2022 г. са образувани общо 85 673 хил. тона отпадъци от икономическата дейности, които намаляват с 23% в сравнение с 2021 година. Неопасните отпадъци са 71 905 хил. тона и бележат намаление с 27%, а опасните - 13 768 хил. тона, които са се увеличили с 1% спрямо предходната година.

Генерираните битови отпадъци през 2022 г. възлизат на 3 157 хил. тона. В сравнение с 2021 г. нарастват с 3.24%. Генерираните битови отпадъци на човек от населението възлизат на 475 кг., което е с 30 кг повече на човек в сравнение с количеството за 2021 година.

През 2022 г. на пазара са пуснати 523 хил. тона опаковки, като увеличението им спрямо 2021 г. е с 1.97%. Пластмасовите опаковки са 148 хил. тона и при тях се регистрира намаление с 1.92% спрямо 2021 година.

В края на 2022 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение по отчетна стойност се оценява на 11 092 млн. лева. Спрямо 2021 г. има увеличение от 2.0% (10 873 млн. лева).

Стойността на приходите на общинските администрации през 2022 г. е 1 443 млн. лева. В сравнение с 2021 г. те нарастват с 6.9%. Част от тези приходи са данъците и таксите за битови отпадъци, чиято стойност през 2022 г. е 752 млн. лв. и тяхното ниво спрямо 2021 г. нараства със 7.6%.

През 2022 г. са наблюдавани 749 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места, като в 514 пункта са измерени нива над допустимите норми. Градовете с най-голям брой пунктове с превишаване на допустимите шумови норми през 2022 г. са: София (столица), Пловдив, Велико Търново, Кюстендил, Стара Загора и други.

През 2022 г. площта на защитените територии в България е 584 836 ха, или 5.3% от територията на страната, и е с 1 210 ха повече спрямо 2021 година. Към края на 2022 г. в България съществуват 1 039 защитени територии. Природните паркове са с най-голям относителен дял - 43.8% (11 бр.), следвани от националните паркове - 25.8% (3 бр.), резерватите - 13.2% (55 бр.) и други.

През 2022 г. площта на находищата за подземни запаси се е увеличила с 29% и е общо 1 056 хил. дка. Доказаните запаси на кафяви въглища са намалели с 3.94% - 9 249.6 хил. тона спрямо 2021 година. При вероятните запаси на оловно-цинкови руди се регистрира увеличение с 7.95% спрямо предходната година.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2023 г. се понижава с 20.5% спрямо същото тримесечие на 2022 г. в резултат на понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 25.6% и на повишение на индекса на продукцията от животновъдството с 1.5%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 19.1%, като в растениевъдството те се понижават с 27.4%, а в животновъдството се увеличават с 16.0%.

В растениевъдството, през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. най-висок спад отбелязват цените на зърнените култури - с 33.3%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2022 г., като намалението на цените на зърнените култури е с 32.2%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. цените на живите животни нарастват със 7.7%, а на продуктите от животновъдството намаляват - с 6.1%.  Спрямо 2022 г. се увеличават както цените на живите животни - с 21.5%, така и на продуктите - с 9.5%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2023 г. е по-нисък с 2.3% спрямо същото тримесечие на предходната година и със 7.6% спрямо 2022 година.

Най-голямо намаление спрямо третото тримесечие на 2022 г. отбелязват цените на: минералните торове - с 15.9%,  на препаратите за растителна защита - с 5.1% и на фуражите - с 3.9%.

Спрямо предходната година най-голямо е намалението при цените на: минералните торове - с 42.8%, електроенергията - с 2.3%, и на препаратите за растителна защита - с 9.3%.

Пътуванията на български граждани в чужбина през 2023 г. са 87 150.8 хил., или с 12.4% повече от 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 43.9%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 36.6%, и със служебна цел - 19.5%.

Посещенията на чужди граждани в България са 12 627.5 хил., или с 16.0% повече в сравнение с предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 47.4%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 42.2%, и със служебна цел - 10.4%.

Транзитните преминавания през страната са 35.7% (4 509.6 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Туризъм“.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 1.6% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2023 г. намаляват с 0.5% спрямо края на септември 2023 г., като достигат 2.29 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо третото тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 6.6%, в „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 5.9%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 1.3%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Култура, спорт и развлечения“ - с 1.6%, и в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 1.5%.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 6.2% спрямо третото тримесечие на 2023 г. и достига 2 123 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 16.1%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 8.3%, и „Операции с недвижими имоти“ - със 7.4%.

През 2022 г. Енергийната интензивност на икономиката отбелязва намаление с 2.5% спрямо предходната година.

Индикаторът Енергийна интензивност на икономиката измерва количеството енергия, необходимо за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП). Енергийната интензивност на икономиката се изчислява на базата на размера на БВП по съпоставими цени за 2010 и 2015 г. в хиляди евро.

Данни от предходни години могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Общ енергиен баланс.

През декември 2023 г. в страната са функционирали 2 229 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 63.6 хил. стаи и 132.0 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година местата за настаняване се увеличават с 0.2%, а броят на леглата в тях - с 3.0%.

Общият брой на нощувките е 995.8 хил., или с 2.9% повече в сравнение с година по-рано, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 4.3% и достига 493.0 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 89.7 млн. лв., или със 19.8% повече спрямо същият месец на предходната година.