Статистически данни

Цените на жилищата в страната са се увеличили с 3.4% през второто тримесечие на 2024 г. спрямо предходното (първо тримесечие на 2024 година). Най-голямо увеличение е регистрирано в град Русе (+13.2%), следван от градовете Пловдив (+5.3%), София (+2.9%) и Бургас (+2.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-0.2%).

През второто тримесечие на 2024 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 15.1% в сравнение с второто тримесечие на 2023 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

През второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на 2023 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.4% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 11.2%, в услугите - с 13.6%, a в строителството - с 19.5%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Държавно управление“ - с 27.0%, „Образование“ - с 26.4% и „Операции с недвижими имоти“ - с 24.9%.

През 2022 г. България е отделила 30 391.7 млн. лв. за социални обезщетения. За финансиране на социалната защита в страната са изразходвани 16 159.0 млн. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 17 121.0 млн. лева.

През 2022 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции са:

„Болест/Здравна грижа“ - 8 304.8 млн. лева;
„Инвалидност“ - 2 828.5 млн. лева;
„Навършена възраст/Старост“ - 13 635.1 млн. лева;
„Наследници“ - 1 664.8 млн. лева;
„Семейство/Деца“ - 2 666.7 млн. лева;
„Безработица“ - 875.9 млн. лева;
„Жилищни нужди“ - 0.59 млн. лева;
„Социално изключване, некласифицирано другаде“ – 415.4 млн. лева.

Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2022 г. заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (44.9%) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (27.3%) и „Инвалидност “ (9.3%).

Повече информация и данни за приходите и разходите за социална защита могат да бъдат намерени на сайта на Националния статистически институт, раздел „Социална защита“, както и в Информационна система ИНФОСТАТ.

През август 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.1%.

През август 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (+0.9%), „развлечения и култура“ (+0.5%) и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (+0,3%). Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (-3.3%) и „Транспорт“ (-0.9%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.1%, а годишната инфлация е 2.4%.

Изнесените стоки са на стойност 86 903.6 млн. лв., или с 6.5% по-малко спрямо 2022 година. Внесените стоки са за 97 073.0 млн. лв., което е с 10.0% по-малко в сравнение с предходната година.

Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2022 г. е отчетен в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (18.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (49.9%). Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14.9%), а най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (45.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През юли 2024 г. в страната са функционирали 3 698 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 147.9 хил. стаи и 339.4 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване и на леглата в тях остават на същите нива.

Общият брой на нощувките е 5.9 млн., или с 2.4% повече в сравнение с година по-рано, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 0.7% и достига 1.5 милиона.

Приходите от нощувки достигат 524.6 млн. лв., или с 15.4% повече спрямо същия месец на предходната година.

Към края на второто тримесечие на 2024 г. свободните работни места по данни на Националния статистически институт (НСИ) са 18.7 хил., или с 5.2% повече спрямо края на второто тримесечие на 2023 година. Коефициентът на свободни работни места (съотношението между свободните работни места и сумата от заетите и свободните работни места) е 0.8%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 17 702.0 млн. лв., a вносът нараства с 8.3% и е на стойност 24 045.0 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (11.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (35.3%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (34.7%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (10.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 49 684.6 млн. лв. през периода януари - юли 2024 г., което е с 2.9% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 56 408.7 млн. лв. и нараства с 0.3%.

През периода януари - юни 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.0% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 26 929.5 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 5.5% и е на стойност 27 678.2 млн. лева.

През юни 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 0.3% спрямо юни 2023 г. и е на стойност 4 714.4 млн. лв., а вносът намалява с 8.7% и е на стойност 4 428.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с юни 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (43.4%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.6%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (59.8%), докато най-голям спад - при сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (14.5%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

От юли 2024 г. НСИ започва да публикува Индекси на промишленото производство при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

Индексът на промишленото производство се повишава с 0.6% през юли 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26.3%, и в добивната промишленост - със 7.6%, а намаление при преработващата промишленост - с 0.8%.

Спрямо юли 2023 г. е регистрирано понижение с 2.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 3.6%, и в добивната промишленост - с 1.7%, а ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.4%.