Статистически данни

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.5% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 22 536.2 млн. лв., a вносът нараства със 7.5% и е на стойност 31 067.5 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (10.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (37.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (26.1%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (6.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 63 156.4 млн. лв. през периода януари - септември 2024 г., което е с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 71 973.3 млн. лв. и намалява с 0.1%.

През периода януари - август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.4% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 269.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 5.6% и е на стойност 36 374.7 млн. лева.

През август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.4% спрямо август 2023 г. и е на стойност 4 286.5 млн. лв., а вносът намалява с 10.6% и е на стойност 4 011.0 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с август 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (18.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42.9%), докато най-голям е спадът в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (12.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на промишленото производство при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

Индексът на промишленото производство се повишава с 1.2% през септември 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Ръст спрямо предходния месец е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.5%, в добивната промишленост - с 9.8%, а намаление в преработващата промишленост - с 1.3%.

Спрямо септември 2023 г. е регистрирано увеличение с 1.0% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 30.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.0%, а намаление в преработващата промишленост - с 1.9%.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на строителната продукция при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През септември 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.4% спрямо предходния месец. Увеличение е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности и при строителството на сгради - с по 0.5%, а при строителството на съоръжения - с 0.2%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват нарастване с 5.1% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Ръст е регистриран при специализираните строителни дейности - с 10.2%, при строителството на съоръжения - с 6.0%, и при продукцията от строителството на сгради - с 0.3%.

През 2022 г. сред страните - членки на Европейския съюз (ЕС), най-много кражби на 100 000 души от населението са регистрирали органите на полицията в Швеция - 2 858.48 на 100 000 души, следвани от Люксембург - 2 520.00, и Дания - 2 496.21. С най-нисък коефициент са Хърватия, Словакия и Кипър - съответно 287.06, 250.21 и 67.76 на 100 000 души. През същата година в България са регистрирани 28 250 кражби, или 413.08 на 100 000 души от населението, което поставя страната ни на 19-о място сред държавите от ЕС. В сравнение с 2021 г. се забелязва увеличение на наблюдавания показател с 16.9%.

Международните сравнения се основават на статистическа информация, ежегодно предоставяна от страните членки в рамките на съвместен въпросник на Евростат и Службата на ООН за наркотиците и престъпността (UN-CTS).

Подробни актуални данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Правосъдие и престъпност“.

Общият показател на доверие на потребителите през октомври 2024 г. намалява с 3.8 пункта в сравнение с юли (от -8.4% на -12.2%). Понижение на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 3.3 и 5.0 пункта.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на оборота в търговията на дребно при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През септември 2024 г. в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се наблюдава увеличение на оборота с 0.4% спрямо предходния месец по съпоставими цени.

Отчетено е повишение на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1.4%, както и при „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 0.5%. При „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ е регистрирано намаление - с 3.6%.

Търговският оборот нараства с 4.8% спрямо август 2023 г., показват календарно изгладените данни.

През септември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. увеличение на оборота се наблюдава при: „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 10.5%, и „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - със 7.4%. Спад е отчетен при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 13.8%.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на производството в услугите при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През август 2024 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите се увеличава с 1.5% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

В сравнение с август 2023 г. е регистрирано нарастване със 7.3% на календарно изгладения индекс по предварителни данни.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2024 г. е 1 177, а новопостроените жилища в тях са 4 398.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 73.2%, с тухлена - 22.8%, с друга - 3.1%, а с панелна - 0.9%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.6%), следвани от жилищните кооперации (14.4%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 156 сгради с 431 жилища, София (столица) - 153 сгради с 1 086 жилища, и Бургас - 137 сгради с 681 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (39.7%), следват тези с три стаи (32.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.1%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2024 г. е 410.2 хил. кв. м, а жилищната площ - 318.9 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 93.3 кв. метра.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Смолян - 162.3 кв. м, и Видин - 162.0 кв. м, а най-малка - в областите Шумен - 65.3 кв. м, и Търговище - 68.7 кв. метра.

През третото тримесечие на 2024 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 113 жилищни сгради с 9 215 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 162 други сгради.

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 0.3% в сравнение с третото тримесечие на 2023 година. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради и други видове сгради се наблюдава намаление, съответно с 28.0 и 7.3%.

Започнал е строежът на 1 553 жилищни сгради с 6 707 жилища в тях, на 12 административни сгради/офиси и на 578 други сгради.

Започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 1.6% в сравнение с третото тримесечие на 2023 година. Броят на започнатите административни сгради и други видове сгради намалява съответно с 29.4 и 6.5%.