Статистически данни

През ноември 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2024 г. спрямо ноември 2023 г. е 2.1%.

През ноември 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (+1.4%), „Развлечения и култура“ (+1.3%), „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (+0.7%) и „Транспорт“ (+0.7%). Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (-1.3%) и „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ (-0.4%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.3%, а годишната инфлация е 2.0%.

Наетите лица по трудово или служебно правоотношение в администрацията на изпълнителната власт към края на септември 2024 г. са 99.1 хиляди. От тях в централната администрация са наети 56.5 хил. (57.0%), а в териториалната администрация - 42.6 хил. (43.0%).

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 25 432.8 млн. лв., a вносът нараства със 7.1% и е на стойност 34 703.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (11.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.9%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (26.4%). Най-голям спад се наблюдава при „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (2.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 70 946.7 млн. лв. през периода януари - октомври 2024 г., което е с 3.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 80 829.4 млн. лв. и нараства с 0.2%.

През периода януари - септември 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.6% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 40 590.3 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 5.4% и е на стойност 40 817.6 млн. лева.

През септември 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.0% спрямо септември 2023 г. и е на стойност 4 350.9 млн. лв., а вносът намалява с 1.7% и е на стойност 4 528.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със септември 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.5%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (16.7%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (70.9%), докато най-голям е спадът в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (13.0%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През октомври 2024 г. в страната са функционирали 2 237 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 70.3 хил. стаи и 148.5 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване се увеличава с 0.2%, докато леглата в тях намаляват с 1.4%.

Общият брой на нощувките е 1 081.1 хил., или с 1.4% повече в сравнение с година по-рано, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 3.6% и достига 511.1 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 97.6 млн. лв., или с 16.5% повече спрямо същия месец на предходната година.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на промишленото производство при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

Индексът на промишленото производство се понижава с 0.7% през октомври 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Спад спрямо септември 2024 г. е отчетен в добивната промишленост - с 22.9% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.8%, докато в преработващата промишленост се наблюдава увеличение - с 1.3%.

В сравнение с октомври 2023 г. е регистрирано намаление с 1.6% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 10.0%, в преработващата промишленост - с 0.1%, а увеличение при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.9%.

От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на строителната продукция при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.

През октомври 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.1% спрямо предходния месец. Увеличение е отчетено при строителството на сгради - с 1.2%, и при строителството на съоръжения - с 0.5%. При продукцията от специализирани строителни дейности е отчетено намаление с 1.3%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват нарастване с 6.3% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Ръст е регистриран при специализираните строителни дейности - с 8.9%, при строителството на съоръжения - със 7.1%, и при продукцията от строителството на сгради - с 3.5%.

През третото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.4% в сравнение с третото тримесечие на 2023 г. и с 0.6% спрямо второто тримесечие на 2024 г. по сезонно изгладени данни.

По предварителни данни през третото тримесечие на 2024 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7 %  в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет - през 2024 г. 92.1% от домакинствата в България имат достъп до глобалната мрежа в домовете си. В сравнение с предходната година относителният им дял се е увеличил с 3.6 процентни пункта. От домакинствата, живеещи в градовете, 94.7% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 84.3%.

81.9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, a делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 9.3%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 71.4% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.0% участват в социални мрежи (напр. Facebook, X, Instagram, Snapchat, TikTok и др.), а 64.9% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram).