Статистически данни

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2024 г. възлиза на 9 440.6 млн. лeвa. Брутната добавена стойност по базисни цени намалява с 9.9% на годишна база и достига 3 798.9 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 889.1 млн. лева.

Разходите за крайно потребление на туристи в България през 2022 г. се оценяват на 9 675.30 млн. лева. Тези за входящ туризъм на чужди граждани, посетили страната, са 83.0% (8 032.00 млн. лв.), а тези за вътрешен туризъм на българските граждани, пътували в страната, възлизат на 17.0% (1 643.30 млн. лв.). Услугите за настаняване са най-големият компонент както при входящия, така и при вътрешния туризъм.

Разходите за изходящ туризъм на български граждани, пътували в чужбина през 2022 г., са 3 335.70 млн. лева. С най-голям относителен дял са тези за услуги, свързани със сервиране на храна и напитки - 40.5%, и за транспортни услуги - 30.4%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Туризъм“ и в ИС „ИНФОСТАТ“.

През 2022 г. общата стойност на инвестициите и текущите разходи за опазване и възстановяване на околната среда е 3 030 млн. лв., което е с 14.6% повече от предходната година. Спрямо 2021 г. нараства нивото на инвестициите (с 3.8%) и на текущите разходи нараства (с 18.6%). Стойността на направените инвестиции през 2022 г. е 731 млн. лева. Текущите разходи през 2022 г. представляват 75.9% от общите разходи за околна среда (2 298 млн. лв.).

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда включват разходите за придобиване на материални и нематериални активи (инвестиции) и разходите за тяхното поддържане/експлоатиране, включително екологични мерки (текущи разходи). Най-голям дял от общите разходи се изразходват за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (59%), чистота на въздуха (16%) и пречистване на отпадъчни води (15%).

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са част от общите разходи за дълготрайни материални и нематериални активи. През 2022 г. делът на наличните разходи в края на годината за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение възлиза на 2.6% от общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в страната.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Околна среда“.

През 2023 година производството на високоефективна електрическа енергия от комбинирани съоръжения в страната намалява с 1.4% до 3 239 гигаватчаса спрямо предходната 2022 година. Парните кондензационни турбини имат най-голям дял в комбинираното производство на високоефективна електрическа енергия, като през 2023 г. той е 39.9%, или 1 292 гигаватчаса.

Комбинирани съоръжения за електрическа и топлинна енергия са термични инсталации, в които отделената при изгаряне на горивото енергия се отдава към междинен флуид, който може да бъде газообразен или течен. Този междинен флуид изцяло постъпва към електрогенериращите съоръжения, проектирани и монтирани по начин, позволяващ една част от енергията да се използва от електрическите генератори за производство на електрическа енергия и другата част да се използва за производството на топлинна енергия за различни цели: използване в индустрията, в топлофикационните системи на градовете и др. Съоръжението се приема за комбинирано, ако има едновременно производство на полезна топлина и електрическа и/или механична енергия.

Данните са представителни на национално ниво. Те се съпоставят с Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Данните в целия динамичен ред са изчислени по една методология и са напълно сравними.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Комбинирани съоръжения за електрическа енергия и топлинна енергия.

През 2023 година нетното производство на топлинна енергия от районните отоплителни системи в страната намалява със 7.1% до 25 699 тераджаула спрямо предходната 2022 година.

Комбинираните инсталации, използващи невъзобновяеми горива, имат най-голям дял в нетното производство на топлинна енергия от районните отоплителни системи, като през 2023 г. той е 75.8%, или 19 476 тераджаула.

През 2023 г. загубите на районните отоплителни мрежи нарастват с 3.5% до 6 880 тераджаула спрямо 2022 година.

Районни отоплителни и охладителни системи са системи, които доставят топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или промишлени обекти за загряване или охлаждане на помещения или процеси. Към настоящия момент в страната няма изградени районни охладителни системи, публикуват се данни само за районните отоплителни системи.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Районни отоплителни и охладителни системи.

Към края на третото тримесечие на 2024 г. свободните работни места по данни на Националния статистически институт (НСИ) са 17.6 хил., или с 4.6% по-малко спрямо края на третото тримесечие на 2023 година. Коефициентът на свободни работни места (съотношението между свободните работни места и сумата от заетите и свободните работни места) е 0.8%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.

В края на всяка година НСИ публикува набор от основни показатели, характеризиращи демографското, социалното и икономическо развитие на областите в Република България. Темите, отразени в набора от показатели, включват - демографска статистика, пазар на труда, здравеопазване, образование, инвестиции, нефинансови предприятия, транспорт, НИРД, информационно общество, жилищен фонд, туризъм.

Данните са налични за периода от 2019 до 2023 г. на сайта на НСИ в рубрика „Регионална статистика“, а за предходни години могат да бъдат изтеглени от информационна система ИНФОСТАТ.

Материалното благосъстояние на домакинствата варира значително в ЕС

През 2023 г. нивото на Фактическото индивидуално потребление на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност, варира значително между държавите - членки на ЕС - от 70 до 136% от средното равнище в EС-27_2020.

За България, индексите на физическия обем на човек от населението в СПС през 2023 г. нарастват спрямо 2022 г. - за ФИП от 69 на 70% и за БВП от 62 на 64%, спрямо средното за EС-27_2020 равнище.

Наетите лица в нефинансовите предприятия (попадащи в обхвата на изискванията на Регламент за Изпълнение (ЕС) № 2020/1197 на Комисията, свързани с краткосрочна бизнес статистика на заетостта) към края на третото тримесечие на 2024 г. са 1.06 милиона или с 0.2% повече в сравнение с третото тримесечие на 2023 година.

Общо в промишлеността (вкл. добивна, преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ, събиране, пречистване и доставяне на води), в края на третото тримесечие на 2024 г. наетите са 506.8 хил., което е с 2.6% по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2023 година.

В бизнес услугите (с изкл. на търговията, финансовите и застрахователни дейности) наетите са 556.8 хил., или с 2.8% повече в сравнение със същия период на предходната година.

Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за наетите лица по трудово правоотношение в нефинансовите предприятия съгласно изискванията на Регламент за Изпълнение (ЕС) № 2020/1197 на Комисията с допълнителни дезагрегации по икономически дейности.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.

Националният статистически институт публикува данни от включения към Наблюдението на работната сила през 2023 г. модул „Пенсиониране и участие на пазара на труда“, обхващащ лицата на възраст от 50 до 74 навършени години включително. Проучването е съфинансирано от Европейската комисия.

Според резултатите от модула 79.1% от лицата на възраст 50 - 74 г. са спрели да работят, след като са се пенсионирали, 16.7% са продължили да работят, а 4.2% не са работили в момента на пенсионирането си.

От лицата, които са продължили да работят след пенсионирането си 62.8% работят поради финансови причини, 31.3%, защото им харесва да работят, да бъдат продуктивни или социално ангажирани, а 5.9% поради други причини.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“, Наблюдение на работната сила.