Прессъобщения

През периода януари - юли 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 36.6% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 17 772.2 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 67.5% и е на стойност 27 696.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (228.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (69.7%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“^[1] (12.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (335.1%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (151.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През периода януари - юли 2022 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 54 288.1 млн. лв., което е с 41.7% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 61 649.2 млн. лв. и нараства с 46.5%.

През август 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2022 г. спрямо август 2021 г. е 17.7%.

През август 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+5.2%), разнообразни стоки и услуги (+2.3%) и жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома (+1.8%), а намаление на цените е регистрирано в групите транспорт (-3.8%) и облекло и обувки (-2.3%).

През август 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2022 г. спрямо август 2021 г. е 15.0%.

През юли 2022 г. в страната са функционирали 3 615 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 144.0 хил. стаи и 327.9 хил. легла в тях. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 18.2%, а броят на леглата в тях - с 16.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е  5 385.2 хил., или с 26.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2022 г. се увеличава с 18.2% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 1 322.3 хиляди.

Приходите от нощувки през юли 2022 г. се увеличават с 46.7% в сравнение с юли 2021 г. и достигат 386.6 млн. лева. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 64.5%, така и от български граждани - с 18.4%.

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.5% през юли 2022 г. в сравнение с предходния месец. Намаление е отчетено както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство съответно с 0.7 и 0.4%.

Спрямо юли 2021 г. строителната продукция намалява с 1.1%. Намаление е регистрирано при гражданското/инженерното строителство - с 3.1%, докато при сградното строителство се наблюдава увеличение с 0.5%.

През юли 2022 г. не се наблюдава изменение на оборота по съпоставими цени спрямо предходния месец в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление с 3.5% е отчетено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Увеличение с 2.0 и 1.2% съответно е регистрирано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали.

Оборотът в търговията на дребно намалява с 0.7% през юли 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Спад с 10.2% е отчетен при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Увеличение с 5.0% се наблюдава при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и с 4.0% при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали.

Индексът на промишленото производство нараства с 0.9% през юли 2022 г. спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 12.7%, в добивната промишленост - с 3.9%, а намаление в преработващата промишленост - с 1.6%.

През юли 2022 г. е регистриран ръст със 17.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

Ръст спрямо юли 2021 г. е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51.7%, добивната промишленост - със 17.9%, и преработващата промишленост - с 12.1%.

През второто тримесечие на 2022 г. Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети с цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19 по проект „Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC. Анкетирани бяха 5 740 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 053 домакинства.

Резултатите от допълнителната анкета могат да бъдат разгледани в прессъобщенията към рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“.

През второто тримесечие на 2022 г. БВП на един зает се увеличава реално с 2.6%  в сравнение с второто тримесечие на 2021 година (по предварителни данни).

На едно заето лице се падат 10 946.5 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 27.4 лв. БВП за един отработен час.

Структурата на заетостта по икономически сектори показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и индустриалния сектор през второто тримесечие на 2022 г. спрямо второто тримесечие на 2021 г.

През второто тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 4.0%, а брутната добавена стойност (БДС) с 4.5% в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени).

Растежът на брутната добавена стойност се определя от увеличението при следните икономически дейности: Промишленост – с 11.9%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – с 5.6%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – с 5.2%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство – с 4.7%, Финансови и застрахователни дейности – с 3.9%, докато в Строителството е регистриран спад от 16.4% на годишна база.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст през второто тримесечие на 2022 г. има крайното потребление с увеличение от 5.2% на годишна база. Износът на стоки и услуги се увеличава с 10.4%, а вносът на стоки и услуги - с 16.7% в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2021 г. възлизат на 28 137 млн. евро по текущи цени (по предварителни данни).

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 12 210 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 6 278 млн. евро.

В структурата на ПЧИ по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава увеличение на направените инвестиции в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, като относителният им дял нараства с 0.7 процентни пункта в сравнение с предходната година. Същевременно относителният дял на ПЧИ в сектор „Строителство“ намалява с 0.7 процентни пункта спрямо 2020 година.

По предварителни данни през 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 23 048 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 5 908 млн. лв., следван от промишлеността с 5 623 млн. лева.

През 2021 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.2 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 6.9 процентни пункта.

През 2021 г. е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 9.8 пункта в сравнение с предходната година и достига 35.2%. Същевременно вложените средства за машини, производствено оборудване и апаратура нарастват с 2.7 пункта, за закупуване на земя - с 3.1 пункта, и за транспортни средства - с 2.3 пункта, като формират съответно 28.6, 9.6 и 14.0% от общия обем инвестиции в ДМА.