През януари 2023 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4.0 пункта спрямо октомври 2022 година, като при населението в градовете увеличението е 4.9 пункта, а при населението в селата - 1.8 пункта.
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 1 613, а новопостроените жилища в тях са 5 708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 392 повече, или с 32.1%, а жилищата в тях нарастват с 285, или с 5.3%.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.9%, с тухлена - 17.4%, с друга - 3.4%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81.3%), следвани от жилищните кооперации (13.0%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и сградите от смесен тип, докато броят на жилищните кооперации намалява.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища, и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35.5%), следват тези с три стаи (34.8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 4.8%.
Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на
2022 г. е 631.5 хил. кв. м, или с 19.0% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 18.7% и достига 494.0 хил. кв. метра.
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 97.8 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110.6 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 226.9 кв. м, и Монтана - 188.0 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 55.4 кв. м, и Велико Търново - 78.9 кв. метра.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 911 жилищни сгради с 10 203 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 183 други сгради.
Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и други видове сгради се увеличават съответно с 0.1 и 1.0% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 година. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава спад на броя им с 45.5%.
Започнал е строежът на 1 252 жилищни сгради с 6 627 жилища в тях, на 14 административни сгради/офиси и на 555 други сгради.
Започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради намаляват съответно с 5.1 и 8.6% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 година. Броят на започнатите административни сгради е без промяна.
През 2021 г. с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Мигранти със слабо изразено желание са 8.5%. Без желание за миграция са 86.2% от лицата в съответната възрастова група.
Най-висок е делът на потенциалните мигранти вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%).
През 2021 г. за 11.9% от лицата на възраст 15 - 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. В сравнение с 2011 г. се увеличава делът на потенциалните преселници както сред мъжете, така и сред жените.
Потенциални трудови емигранти са 3.3% от лицата, като преобладават мъжете (3.8%). В сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола. Много или донякъде вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, но не повече от една година, се отнася за 4.7% от населението на възраст 15 - 74 навършени години.
Увеличава се делът на лицата, които биха заминали в чужбина като туристи, като не се наблюдават различия по пол. Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24.0%, а най-малък - сред лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.
Намалява делът на непътуващите лица - от 66.8% за мъжете и 70.4% за жените през 2011 г. до 58.1% за мъжете и 61.6% за жените през 2021 година.
През ноември 2022 г. спрямо октомври 2022 г. нараства производството на: електрическа енергия - с 31.1%, и твърди горива - с 9.3%. Намалява производството на: безоловен бензин - с 13.0%, и дизелово гориво - с 6.4%. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение.
През ноември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година, през който е проведен планов ремонт на производствени инсталации, съществено нараства производството на: пропан-бутанови смеси, безоловен бензин и дизелово гориво. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%, електрическа енергия - с 5.0%, и твърди горива - с 4.2%.
През ноември 2022 г. спрямо октомври 2022 г. нарастват доставките на: природен газ - с 56.3%, електрическа енергия - с 12.1%, и твърди горива - с 10.6%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 10.9%, безоловен бензин - с 9.5%, и дизелово гориво - с 6.0%.
През ноември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: дизелово гориво - с 28.1%, и пропан-бутанови смеси - с 2.5%. Намаляват доставките на: природен газ - с 21.6%, безоловен бензин - с 19.1%, твърди горива - с 6.3%, и електрическа енергия - с 3.7%.
Общият индекс на цените на производител се увеличава с 3.4% през декември 2022 г. спрямо предходния месец. Значително повишение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.3%, и в добивната промишленост - с 0.9%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление с 2.1%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 6.0% през декември 2022 г. спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.0%, и в добивната промишленост - с 3.7%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление с 2.2%.
Общият индекс на цените на производител се покачва с 23.2% през декември 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените се наблюдава при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39.3%, преработващата промишленост - с 16.1%, и в добивната промишленост - с 3.7%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се повишава с 28.5% през декември 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37.6%, преработващата промишленост - с 21.1%, и добивната промишленост - с 11.5%.
През януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително нивото си от декември 2022 година. Повишение на показателя е регистрирано в промишлеността и търговията на дребно, докато в строителството и в сектора на услугите се наблюдава понижение.
Несигурната икономическа среда продължава да е основният фактор, ограничаващ дейността във всички сектори.
Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2022 г. са 604.7 хил., или с 9.7% над регистрираните през декември 2021 година.
Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през декември 2022 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 45.3%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 32.5%, и със служебна цел - 22.2%.
През декември 2022 г. посещенията на чужди граждани в България са 761.9 хил., или с 60.3% повече в сравнение с декември 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 37.8% (287.6 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. (40-ата - 52-ата седмица) броят на умрелите лица е 26 078, а коефициентът на обща смъртност - 15.3‰. Смъртността при мъжете е по-висока (16.4‰) в сравнение с тази при жените (14.3‰). Смъртните случаи намаляват с 20 305, или с 43.8% спрямо същия период на 2021 година.
И през 2021 г. двудетният модел на семейството е репродуктивният идеал на жените на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години у нас (63.3%). На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейството с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
В известна степен нагласите на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%), следвано от предпочитанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на семейство е желан от 12% от лицата, а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%. Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са категорични, че не желаят да имат деца.
Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават от фактическия брой деца в семействата. Анализирайки трите показателя само за лицата на възраст над 45 години, за които възпроизводството условно е приключило, можем да направим следните заключения: