Списание "Статистика", бр. 1/2008 г.

Разглеждането се прави през оптиката на 250-годишното развитие на статистическата наука - от възникването й до наши дни. Въз основа на доминиращите виждания по въпроса каква наука е статистиката и какви са били насоките и съдържанието на статистическите изследвания в исторически план са очертани четири периода в нейното развитие. Основните тези, които авторите защитават, са: 1) Статистиката не е само методологическа или само описателна наука. Тя е наука за изследване на масовите явления, разглеждани като съвкупности, т.е. като нещо цяло. 2) Това налага тя да развива и двата клона на научното познание - теорията и методологията. 3) През последните повече от 120 години се е развивала предимно методологията и значително е изоставала теорията на масовите явления. 4) Необходимо е да се развиват онтологията, теорията на процеса на познанието и логиката, валидни не за индивидуалния подход на научното изследване, а за битието на масовите явления. 5) Независимо от неговата специфика инженерният, т.е. производственият характер на статистическите изследвания съдържа всички елементи на един производствен процес - проектиране, организация, реализация и маркетинг на произведените информационни продукт. 6) Част от тези елементи сега не са застъпени цялостно в научните изследвания и особено в преподаването. 7) Това налага сериозни промени в съдържанието на обучението по статистика за статистици и нестатистици.

Статията е предложена като дискусионна.

В статията се определят повратните точки, или хронологията, както на класическия бизнес цикъл, така и на цикъла на растежа на ББЦ. За целта се използва методът на Брай-Бошан. Хронологията за периода 1990-2006 г. е базирана на новосъздадения месечен индикатор СИИ, а за периода 1924-1992 г. - на цикличния компонент на годишния БВП. За идентифициране на цикличния компонент се използва филтърът на Ходрик-Прескот.

За осигуряване на „непрекъснат поток от иновации” за ефективни промени в социалната практика и научното познание е нужно овладяването и прилагането на специални знания и умения как по-успешно могат да се раждат новите идеи. Тези знания до неотдавна в световен мащаб не се даваха от традиционните образователни системи, а у нас все още не се дават. В статията е представен един подход за стимулиране на появата на нови идеи. Той се основава на изследване на съществуващите несъответствия (несъгласуваности, диспропорции, противоречия, „разминаване” между онова, което е, и онова, което бихме искали да бъде, и др.). Философски погледнато, несъответствията (каквито и да са те) съдържат в себе си: 1) рискове за неудачи и провал в дейността; 2) реални шансове за успех чрез откриване и използване на нови възможности и 3) сигурен и лесно достъпен ресурс за появата на нови идеи и по-добри варианти за управленски решения. Представени са примери как може да става това в статистическите научни изследвания и в практиката.

Обосновава се необходимостта статистическите кадри да овладяват специалните техники за стимулиране на иновативното (творческото) мислене и поведение.

Изходен момент е методът за съставяне на таблиците по данни от преброяването към 1.03.2001 г. Тук са разработени два подхода за оценка на рисковата съвкупност на неомъжваните жени, които са доживели до дадена точна възраст ( до х-тата си годишнина ). На тази основа е съставена таблица за женитбеност за периода 2000-2001 г. (табл. 2 и фиг. 4).

Нестандартна в случая е табл. 3, където е извършен надлъжен анализ на брачната кохорта от табл. 2. Този подход допълва изводите от табл. 2.

Въз основа на предложения втори метод са съставени табл. 4 и 5 ( фиг. 7). Те се отнасят за 2004-2005 г. (междинен период между 1.03.2001 г. и следващото преброяване). Идеята е повъзрастовото разпределение на неомъжваните от преброяването към 1.03.2001г. да се „придвижи” към 1.01.2005 г. При придвижването са използвани редицата на неомъжваните от табл. 2 и вероятностите за умиране от таблиците за смъртност на НСИ за периода 2002-2004 г. Сложната техника по придвижването е демонстрирана с графики 5 и 6 и съответните примерни изчисления.