Националният статистически институт уведомява потребителите на статистическа информация, че брой 2 за 2022 г. на списание „Статистика“ е публикуван на интернет страницата на НСИ. Изданието е на български език с резюмета на български, английски и руски език и включва рубриките:
• Статистически изследвания и анализи
• Българската статистика в три столетия
• Информации, рецензии, консултации
В рубриката Статистически изследвания и анализи са включени статиите:
• Продуктивното преструктуриране на икономическите системи - креативен фактор за тяхната иновация и растеж - автор проф. д-р Асен Ковачев
В статията се разглежда проблемът за адекватния измерител на ефективността при развитието на икономическите системи - продуктивността на ресурсите. Тяхното продуктивно преструктуриране и производните от него интегративни ефекти формират доминиращата част от тази ефективност. Тези ефекти се генерират чрез рекурентните продуктово-ресурсни взаимодействия (покупко-продажби) при итегративното решаване на системи нелинейни интегрални и диференциални векторни уравнения. За това решение се прилага оригинален алгоритъм: RPSD (Restructuring-Productivity-Sustainable Development).
Понастоящем липсва адекватен апарат за изследване на редица проблеми, което би позволило радикално да се разшири приложената сфера на системния подход. Този апарат би следвало да се базира върху специфичното системно възприемане на света, но и върху специфичния логико-методологически и математически апарат.
Ключови думи: интегративни ефекти, приоритети за развитие, преструктуриране, алгоритъм за решение, системи.
• Европейски икономически сметки за околната среда - разходи за опазванe и възстановяване на околната среда - автори Зорка Борисова, Национален статистически институт - София, инж. д-р Гергана Чешмеджиева, Национален статистически институт - София
Сметките за околната среда са статистическа система, обединяваща икономическа и екологична информация в обща рамка за измерване на приноса на околната среда към икономиката и въздействието на икономиката върху околната среда. Те организират данни за околната среда от много области, използвайки същите концепции и терминология като националните сметки. В този смисъл те се явяват сателитни сметки към националните сметки, чрез които могат да бъдат подложени на анализ и оценка различни аспекти на икономиката. Най-общо сметките за околната среда могат да бъдат разделени на физически (например емисии в атмосферата и потребление на материали) и парични (например разходи и данъци, свързани с опазването на околната среда). Eдна от най-наблюдаваните групи парични сметки за околната среда са разходите за опазване и възстановяване на околната среда. Статистиката за тези разходи определя количествено ресурсите, отделени за опазване на околната среда от местните икономически единици. Тази информация подкрепя разбирането за реакцията на обществото към предизвикателството „влошаване на околната среда“. В разходите за опазване и възстановяване на околната среда се включват всички дейности и действия, чиято основна цел е предотвратяване, намаляване и отстраняване на замърсяването, както и всяко друго влошаване и загуба на качествата на околната среда. Това включва мерки, предприети с цел възстановяване на околната среда, след като е била влошена поради натиска на човешката дейност. Така се оценява и финансовият ангажимент на икономиката за опазване на околната среда, оценява се как разходите за опазване на околната среда влияят на международната конкурентоспособност и се оценява прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и рентабилността на механизмите за контрол на околната среда.
• Методи за статистическо съчетаване на данни от сложни извадкови изследвания - автор Цвета Цонкова, Национален статистически институт - София
Статистическото съчетаване на данни може да бъде разглеждано като инструмент за повишаване на ефективността на използване на наличната информация чрез прилагане на настоящите и утвърдени в статистическата практика начини за събиране на данни. В практиката много често изследователят е изправен пред избора да проведе своя анализ на базата на ограничените налични данни или да проведе ново изследване, с което да събере интересуващата го информация. В по-голямата част от случаите вторият избор не е възможен основно поради финансови и организационни пречки.
Целта на настоящата статия е да бъдат представени и описани различните методи за съчетаване на данни от сложни извадкови изследвания, които биха могли да бъдат приложени за разработването на модели за съчетаване на статистическа информация от различни социални изследвания, с което да се постигне изграждането на по-пълна картина на социално-икономическата действителност в България.
В рубриката Българската статистика в три столетия са включени статиите:
• За модерната и умна статистика … - автор д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Националния статистически институт - София
Авторът на статията представя своята визия за развитие на държавната статистика в обозримото бъдеще. Ключовите моменти, трасиращи пътя на Националния статистически институт (НСИ) в непосредствена перспектива, са: предизвикателствата към статистиката в условията на глобалната икономика и изискванията на Евростат; случващото се в тази държавна институция през последните години; значимите предизвикателства към официалната статистика; бъдещите стъпки към модернизиране на българската статистика; акцентите върху релациите между Big Data, Smart Statistics, официална статистика и социално-икономическата среда; отражението на събитията извън и вътре в НСИ върху производството на макро- и микроикономически показатели.
Червената нишка, спояваща текста от началото до края на статията, е формирана от подчертания непрекъснат стремеж, необходимите умения и полаганите усилия за осигуряване и гарантиране на качеството на статистическата информация за държавата и обществото.
• Творческа биография на проф. д.ик.н. Иванка Димова Съйкова - автор проф. Светлана Съйкова, Институт по философия и социология при БАН
Статията е посветена на творческата биография на проф. д.ик.н. Иванка Съйкова. На статистиката е посветен целият ѝ професионален живот - повече от 50 години активна дейност. Проследяват се нейното професионално израстване и постиженията ѝ в преподавателската и научноизследователската дейност. Отбелязани са накратко личните ѝ приноси в развитието на статистическата теория и методология, както и в преподавателската ѝ практика.
• Преброяване на населението в България през 1975 година - автор Соня Златанова, Национален статистически институт - София
Разпореждане № 60 на Бюрото по преброяванията на Министерския съвет от 18 февруари 1972 г. регламентира провеждането на тринадесетото преброяване на населението в България. Създадена е правителствена комисия, която изготвя план за организиране и провеждане на преброяването. Съгласно точка втора от изпълнението на плана е изработен проект на програма за преброяването в края на 1975 година. При изготвянето на проекта са взети предвид както опитът на националната статистика, така и препоръките на Конференцията на европейските статистици при Икономическата комисия за Европа и постоянната комисия по статистика при Съвета за икономическа взаимопомощ.
Тринадесетото преброяване на населението започва точно в 8.00 часа на 2 декември 1975 година. Това означава, че всички преброители и контрольори са по местата си и в уречения час преброяването започва във всички населени места в България.
В периода 17 - 10 декември 1975 г. ръководителите по преброяването при общинските народни съвети представят на окръжните преброителни комисии сводните ведомости за преброеното население, жилищния фонд, репрезентативните наблюдения попълнените и преброителни материали по график, определен от окръжната преброителна комисия.
В рубриката Информации, рецензии, консултации са представени информациите:
• Националният статистически институт за Националното ученическо състезание по статистика „България в Европейския съюз“, проведено през периода 26.01.2022 - 25.03.2022 г. от СА „Д. А. Ценов“ - Свищов - автори д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Националния статистически институт - София, д-р Галя Статева, Национален статистически институт - София
От 26 януари до 25 март 2022 г. Стопанска Академия „Д. А. Ценов“ проведе ученическо състезание по статистика под надслов „България в Европейския съюз“. Забележителна инициатива, в която релефно се отрази мястото на нашата страна в Европа през погледа на младите хора, приели предизвикателството да участват със свои разработки в състезанието. С това състезание учените от академията акцентират и на нещо особено важно - култивирането на статистическо мислене сред младежите на страната.
• „15 години България в Европейския съюз - статистически измерения на промените“ - Национално ученическо състезание по статистика, проведено в СА „Д. А. Ценов“ - автор доц. д-р Пламен Петков, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов
През периода 26.01.2022 - 25.03.2022 г. по инициатива на катедра „Статистика и приложна математика“ към СА „Д. А. Ценов“ - Свищов за втори пореден път беше организирано Национално ученическо състезание по статистика „България в Европейския съюз“. Тази година участниците в конкурса представиха своите разработки под формата на есе на тема „15 години България в Европейския съюз - статистически измерения на промените“. В състезанието взеха участие 15 отбора, включващи 25 ученици от 11 училища в страната. Компетентно жури, съставено от преподаватели в катедра „Статистика и приложна математика“ и представители на практиката от Националния статистически институт, номинира три разработки, а катедрата предостави и една специална награда.
• Отражението на приемането на България в Европейския съюз върху пазара на труда - автори Бетина Борисова, Християна Стефанова, Цветелина Богданова, отбор на Финансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски“, гр. Монтана, 11 а клас
Присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. доведе до изменения в политическия, културния, социалния и икономическия живот на българите. Пазарът на труда е в основата на икономиката и на политическия и социалния живот на обществото. В настоящото статистическо есе е представено отражението на приемането на България в Европейския съюз върху пазара на труда. За тази цел са разгледани някои от основните фактори, които оказват най-голямо влияние върху пазара на труда. Представена е неговата динамиката чрез показатели за населението, трудоспособните, безработните и заетите лица, както и коефициентите на заетост и безработица. Последствията от пандемията от COVID-19 върху пазара на труда са анализирани чрез сравнение на мерките и коефициентите на безработица в България, Румъния и Гърция. От всички разгледани данни може да се направи изводът, че Европейският съюз влияе благоприятно на българския пазар на труда.
• „15 години България в Европейския съюз - статистически измерения на промените“ - автори Георги Стоянов, Цветомира Георгиева, отбор на Професионална гимназия по икономика ,,Д-р Иван Богоров“ - Варна, XI д клас.
Основните причини за това Европейският съюз да е успешен и да се отличава от други международни организации се коренят в неговите ценности и основополагащи принципи. Прилагайки правилото „Съединението прави силата“ всички държави - членки на Европейския съюз, получават еднаква възможност да работят заедно в името на по-доброто бъдеще, а отдавайки малка част от националния си суверенитет, всяка държава получава в замяна нещо много по-значимо - да се развива, да просперира, да върви напред заедно с останалите. В настоящата разработка се проследяват тенденциите в развитието на основни макроикономически показатели за България след нейното приемане за член на Европейския съюз. Разгледани са икономиката на България като цяло, брутният вътрешен продукт в текущи и съпоставими цени по паритет на покупателната способност, външнотърговският баланс, потреблението на населението по основни направления, пазара на труда в страната по регионални области, бедността и разпределението на доходите, както и някои основни аспекти на демографските процеси. От всички представени резултати може да се направи изводът, че с членството на България в Европейския съюз се реализират неминуеми ползи и предимства.
• „15 години България в Европейския съюз - статистически измерения на промените“ - автори Терин Елвер, Йоанна Митева, ученици от 12 клас, ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ - Свищов, спечелили трето място на конкурса
Целта на настоящата разработка е да се очертае възможна изходна рамка за анализ на стопанските ефекти от членството на България в ЕС и да се направят някои наблюдения върху този анализ. Изложението се осъществява в два аспекта. Първият се свързва с динамиката на стопанските процеси в страната чрез сравнителен анализ на спецификите преди и след присъединяването към ЕС, а вторият представлява сравнение на икономиката на България с икономиката на страни, които са подобни на нея, но не са членове на ЕС, а се намират в различни отношения със Съюза. На анализ са подложени: икономическото влияние на ЕС в България, произтичащата от членството на държавата мобилност на нейните граждани, политиката на ЕС и качеството на живот в България, демографските процеси преди и след приемането на България в ЕС и програмата за студентски обмен с цел обучение и стаж в чужбина - „Еразъм+“. В резултат от анализа на информацията се установява, че пред страната ни все още стоят необходимостта от реформи на ключови институции и сфери, както и нуждата от изграждане на административен капацитет, който би позволил още по-ефективното използване на европейското членство в полза на българските граждани. Данните показват, че България има интерес от задълбочаване на сътрудничеството с европейските институции във всички сфери.
• Електронната търговия в България и Европейския съюз - автори Веско Василев, Магдалена Минева, Габриел Георгиев, ученици от 12 а клас, ПГТ „Пенчо Семов“ - Свищов, спечелили Специална награда на катедра „Статистика и приложна математика“
Дигиталните технологии навлизат бързо и намират приложение във всички области на живота, което води до промени в бизнес средата и обществото като цяло. Електронната търговия е едно от проявленията на дигиталните технологии в икономиката. В настоящия анализ е изследвана динамиката на показателите „Достъп на домакинствата до интернет“, „Предприятия с достъп до интернет“, „Лица, които са купували стоки и услуги по интернет за лични цели през последните 12 месеца“, „Предприятия, които продават стоки и услуги по интернет“ и „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото“. Установено е, че ролята на електронната търговия нараства с цифровизацията на икономиката и все повече предприятия и потребители участват в нея. Същевременно България е на последно място по електронна търговия в Европейския съюз.
