Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пловдив през второто тримесечие на 2024 година

През второто тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 365 жилищни сгради с 2 269 жилища в тях и с 257 808 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 4 административни сгради с 494 кв. м РЗП и на 134 други сгради със 71 115 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и жилищата в тях са повече съответно с 31.3 и 18.9%, а общата им застроена площ – с 23.4%.

Престъпления, обвиняеми и осъдени лица в област Смолян през 2023 година

През 2023 г. в област Смолян с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата на 232 извършени престъпления. Осъдените лица в съдилищата на територията на област Смолян през 2023 г. са 210. От тях 4 лица са непълнолетни.

Обвиняемите лица в област Смолян през 2023 г. са 330. От тях с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 66 лица или 20.0% от общия брой на обвиняемите, на 144 лица – с условно осъждане (43.6%), 111 лица са освободени от наказание (33.6%), 6 лица са оправдани (1.8%), а за 3 лица (0.9%) делата са прекратени.
През 2023 г. коефициентът на криминална активност за областта е 251 на 100 хил. души от средногодишното наказателноотговорно население в област Смолян и е по-малък от коефициента на криминална активност за страната (411).
Осъдени лица

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през май 2024 година

В ОБЛАСТ ПЛОВДИВ ПРЕЗ МАЙ 2024 ГОДИНА

През май 2024 г. в областта са функционирали 247 места за настаняване с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.3 хил., а на леглата – 12.5 хиляди. В сравнение с май 2023 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 0.4%, а леглата в тях – с 0.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 111.0 хил., или с 4.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 85.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 25.8 хил. – от чужди граждани.

В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 64.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от български граждани те са 34.9%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.4% от нощувките на чужди граждани и 35.5% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.0 и 29.6%.

Средният брой реализирани нощувки от чужди граждани във всички места за настаняване в областта през май 2024 г. е 1.8. Най-много чужди граждани, посетили област Пловдив, са граждани на Турция – 14.7%, Испания – 9.4%, Германия – 7.3%, Гърция – 6.5% и Италия – 4.9% от всички пренощували чужди граждани в областта.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Хасково към 31.12.2023 година

  1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2023 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 056 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 65 с 47 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 20 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2023 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 765 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.4% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2023 г. има 5 специализирани болници с 211 легла.

В края на 2023 г. заведенията за извънболнична помощ са 65 с 47 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2022 г. броят на тези заведения в областта се увеличава с 3, като легловия фонд също се увеличава с 3 легла.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 22 с 40 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения със 7 легла.

В края на годината в областта функционират 41 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2023 г. тези заведения в областта са 5 с 20 легла.

Индикатори за бедност и социално включване в област Пловдив през 2023 година

През 2023 г. линията на бедност за област Пловдив e 575.50 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 20.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 23.2%, а относителният дял на бедното население – с 1.3 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.9 до 27.9%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.0%, или с 24.1 процентни пункта.

Индикатори за бедност и социално включване в област Кърджали през 2023 година

През 2023 г. линията на бедност за област Кърджали e 497.37 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 16.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 5.0%, докато относителният дял на бедното население намалява с 4.5 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 16.9 до 20.8%, или с 3.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.8%, или с 23.9 процентни пункта.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Смолян през първо тримесечие на 2024 година

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян към края на март 2024 г. нарастват с 0.8% спрямо края на декември 2023 г. и достигат 31.3 хил., като нарастването на наетите в частния сектор е с 1.3%, а в обществения сектор има намаление с 0.5%.

Спрямо края на четвърто тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Транспорт, складиране и пощи“, „Производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” и „Професионални дейности и научни изследвания“. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Култура, спорт и развлечение“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Строителство“.

Основни данни за културата в област Пазарджик през 2023 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио -телевизионната програмна дейност  и производството на филми.

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите, музикалните колективи (сценичните изкуства)   и библиотеките.

Към 31.12.2023 г. в област Пазарджик функционират 10 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. През 2023 г. музеите в областта са посетени от 173 497 посетители, като 1 761 от тях са  чужденци, а 21 527 от посещенията са осъществени в дните със свободен вход. В сравнение с 2022 г. общият брой посетители се е увеличил с 8.4%.

Дейност на местата за настаняване в област Кърджали през април 2024 година

През април 2024 г. в област Кърджали са функционирали 72 места за настаняване с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 149, а на леглата – 2 378. В сравнение с април 2023 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 4.0%, а леглата в тях се увеличават с 0.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2024 г. е 9 362 и намалява с 12.0% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 21.1%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди се увеличава с 11.8%.

През април 2024 г. в местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 64.8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 64.7% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 3 звезди) те са съответно 35.2 и 35.3%. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 71.2% от всички реализирани нощувки, следвани от Румъния – 4.3%, Германия – 4.0% и Гърция – 3.5%.

Население и демографски процеси в област Хасково през 2023 година

Към 31.12.2023 г. население на област Хасково е 207 114 души. В сравнение с 2022 г. населението намалява с 325 души, или с 0.2%.

Мъжете са 100 204 (48.4%), а жените – 106 910 (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 067 жени.

В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са  53 381, или 25.8% от населението в областта. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 29.8%, а на мъжете – 21.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.5%, и Благоевград – 22.2%.