ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ДОМАКИНСТВАТА И ОТ ЛИЦАТА ПРЕЗ 2026 ГОДИНА В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

През периода април – юни 2026 г. Националният статистически институт (НСИ) стартира провеждането на анкетно изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2026 година“. Изследването се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз по обща методология, която отразява разпространението и използването на ИКТ в Република България и осигурява международна съпоставимост на резултатите.

Анкетната карта съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет от домакинствата и лицата, електронно управление, електронна търговия и др., както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата.

Анкетьори от отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“ ще посетят избрани на случаен принцип домакинства за провеждане на персонални интервюта, легитимирайки се със служебна карта издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област Кюстендил може да се получи на телефон 078/55 96 63 и 078/55 96 61 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“.

В област Кюстендил  ще бъдат анкетирани 96 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 89 години.

По данни на същото проучване, проведено в област Кюстендил за 2025 г. 89.5% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си  при средно 92.8% за страната, 72.2% от лицата на възраст 16 – 89 навършени години използват регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично).Жените в областта са по-активни от мъжете, като 78.1% от тях използват редовно интернет, при 65.7% за мъжете. Спрямо предходната година в областта се регистрира намаление от 1.6 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството при представянето на страната ни в европейската общност!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2026 година“ може да се намери на уебсайта на НСИ в рубриката „Статистически данни“ – „Бизнес статистика“, „Информационно общество“: https://www.nsi.bg/node/2805/.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 година

През четвъртото тримесечие на 2025 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 17 жилищни сгради с 24 жилища в тях и 3 986 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 38 други сгради с 8 980 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 57.5%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ – съответно с 62.5 и 67.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 15.2%, а общата им застроена площ – с 94.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са по-малко с 26.1%, а броят на жилищата в тях и разгърнатата им застроена площ съответно с 51.0 и 45.7%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ са повече съответно с 2.7 и 91.8%.

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 година (предварителни данни)

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 г. е 25 с 44 новопостроени жилища в тях.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 г. със стоманенобетонна конструкция са 96.0%, а с тухлена – 4.0%.

Наети лица и средна работна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2025 г. намаляват спрямо края на септември2025 г. с 1.2% и достигат 25.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.6 и 14.0%.

В края на декември 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 0.1%  в сравнение с края на декември 2024 година.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 2.8% (до 7.1 хил.), а в частния сектор достигат (до 18.7 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2025 г. с 1.8%, като достига    1 793 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 518 лв., а за частния – 1 511 лева.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 година

През четвъртото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица в област Кюстендил е 43.6 хил., от които 21.8 хил. са мъже и 21.8 хил. са жени. По брой на заетите лица област Кюстендил заема деветнадесето място сред всички 28 области в страната. С най-голям брой заети лица са областите София (столица), Пловдив и Варна, а с най-малък брой заети са областите Видин, Силистра и Търговище.

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в областта през четвъртото тримесечие на 2025 г. е 47.6% (при 53.1% за страната), съответно 50.2% за мъжете и 45.1% за жените. По показателя коефициент на заетост област Кюстендил заема седемнадесето място в страната.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДОХОДИТЕ И УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ ПРЕЗ 2026 ГОДИНА В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

През периода март – май 2026 г. Националният статистически институт, чрез териториалните си структури, включително отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“, ТСБ – Югозапад провежда анкетно проучване „Статистика на доходите и условията на живот“.

С Регламент № 1700 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета се определя обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки. Проучването за доходите и условията на живот (SILC) е част от изследванията, включени в регламента, и се отнася до събирането на съпоставима и актуална информация за моментното състояние и динамиката на доходите, както и за нивото и структурата на бедността и социалното изключване на национално и европейско ниво.

Изследването се провежда върху шестгодишен ротационен панел от обикновени домакинства. За Република България размерът на извадката в панела за 2026 г. е около 10 231 домакинства, разпределени във всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на 16 и повече навършени години.

В периода март – май 2026 г.   212 домакинства на територията на област Кюстендил ще бъдат посетени от специално обучени за целта анкетьори за провеждане на персонални интервюта и попълване на два въпросника – Въпросник за домакинството и Индивидуален въпросник. Домакинствата са включени в извадката чрез използването на случаен подбор, с който се гарантира представителността на резултатите.

Всеки от анкетьорите на Отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“ при посещение в домакинствата ще се легитимира със служебна карта, издадена от Териториалното статистическо бюро – Югозапад към Националния статистически институт.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област Кюстендил  може да се получи на телефон 078/55 96 61 и 078/ 55 96 59 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“.

В област Кюстендил изследването ще се проведе в градовете: Кюстендил, Дупница, Бобов дол, и Бобошево, както и в селата: Новоселяне, Коняво, Самораново, Мламолово, Жиленци, Яхиново, Мало Село, Ябълково, Крайници, Долистово, Копиловци, Сапарево, Ябълково, Овчарци, Пороминово, Соволяно и Бистрица.

Изследването се провежда паралелно във всички страни от Европейския съюз с обща методология и инструментариум. Получените резултати допринасят за оценка на условията на живот в отделните страни, структурата и разпределението на доходите на домакинствата и участието им в социалния живот на страната.

През 2024 г. линията на бедност общо за страната е 763.83 лв. средно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага са били 1401.3 хил. лица, или 21.7% от населението на страната.

По данни от изследването, през 2024 г., в област Кюстендил  линията на бедност е 833,50 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на областта

Предварително благодарим на домакинствата за тяхното съдействие и търпение!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното проучване „Статистика на доходите и условията на живот“ може да се намери в сайта на НСИ (https://www.nsi.bg/node/ 8252) в рубриката „Статистически данни“, подрубрика „Социално включване и условия на живот“.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Кюстендил към 31.12.2024 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2024 г. възлизат на 49.1 млн. евро по текущи цени, което е с 16.1% по-малко в сравнение с 2023 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.1% и съответно 0.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2024 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 28.4 млн. евро, или с 21.4% по-малко в сравнение с предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 9.2 млн. евро, или с 1.1% по-малко спрямо 2023 година.

През 2024 г. с най-голям размер на ПЧИ са общините Кюстендил и Дупница, съответно с 38.9 и 11.5 млн. евро.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Кюстендил през 2024 година

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили общо 7 340 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 735) и Дупница (2 375), или съответно 50.9% и 32.4% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 30.9%, следван от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ – 15.0% и сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 11.7%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 95.3%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.0%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.6%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2025 година

  През декември 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 71 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 107 стаи и 2 672 легла в тях. В сравнение с декември 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 10.1%, а леглата намаляват с 9.7%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2025 г. е 17 883, или с 4.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Кюстендил през 2024 година

През 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 225.3 млн. лв. по текущи цени, което е със 7.2% по-малко в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 105.9 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 55.7 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2024 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на индустрията, като относителният им дял се увеличава с 12.7 процентни пункта в сравнение с 2023 г., и спад в сектора на държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа с 8.5 процентни пункта.