- Теория и методология на статистическите изучавания
- Статистически изследвания и анализи
- Българската статистика в три столетия
В рубриката Теория и методология на статистическите изучавания са публикувани статиите:
- Пет основни статистически измерения за социално-икономическото развитие на България преди и след влизането в Европейския съюз - автор д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Националния статистически институт - София
Настоящата статия е предназначена да запознае читателя с основни измерители на социално-икономическото развитие преди и след влизането на България в Европейския съюз.
В обобщен вид основните и кратки изводи от направения анализ за петте основни измерителя на икономическата ситуация у нас са следните:
1. Данните от измененията на БВП през разглеждания период не дават възможност да се направи категоричен извод за устойчиво положително влияние върху благосъстоянието на населението в страната. Очевидно е, че тенденциите са повлияни от ситуацията в ЕС. Стиглиц отбелязва: „БВП на еврозоната, с корекция за инфлация, е в застой вече от десетилетие. БВП през 2015 г. беше едва с 0.6% над онзи за 2007 г.“.
2. По отношение на заетостта и безработицата следва да се отбележи, че след
2007 г. данните показват понижение в броя на заетите. Същевременно релефно се очертава тенденция към намаление на равнището на безработните лица след влизането на страната в ЕС.
3. Данните за доходите и разходите на домакинствата не показват релефно изразени положителни изменения по отношение на финансовото състояние на домакинствата в страната, съотнесено към икономически развитите страни.
4. Данните за следващия измерител - инфлацията, показват, че преди влизането на страната ни в ЕС тя е по-висока отколкото в периода след това.
5. Данните за оценките на бедността показват, че нашата страна след влизането в ЕС няма забележими успехи за редуциране на феномена „бедност“.
Измерителите на икономическата ситуация през разглеждания период взаимно си влияят и корелират. В голяма степен тези връзки и зависимости са повлияни от множество други негативни фактори като скрита икономика, емиграция и демографска криза.
- Приложни аспекти на „големите данни“ в официалната статистика - автор д-р Галя Статева, Национален статистически институт - София
Настоящата статия е предназначена да запознае читателя с една възможност за практическо приложение на „големите данни“, която е реализирана в рамките на проведено от екип на НСИ емпирично изследване на тема „Извличане на информация от интернет за характеристики на предприятията (web-scraping)“.
Във Въведението подробно е обяснена основната цел на проведеното емпирично изследване, която е насочена към проучване на възможностите за прилагането на техниките „web-scraping“ и „text mining“ и оценяване на ефекта от използването им в процеса на събиране на данни и подобряване на качеството на информацията за предприятията от статистическия бизнес регистър на НСИ чрез достъп до техните уебсайтове.
В глава I подробно е представена технологичната среда за осъществяване на емпиричното изследване, включително общата референтна логическа архитектура за прилагане на техниките на „web-scraping“. Направена е обстойна характеристика на техниката „web-scraping“ и са описани случаите, в които се използват различните видове - специфичен и генеричен „web-scraping“.
Изложението в глава II е посветено на практическата реализация на четирите пилотни „сценария“. Провеждането и анализът на резултатите от отделните „use-сase“ са представени в аналогична последователност - цел, ресурсна и технологична осигуреност, постигнати резултати, правни ограничения.
- Развитие и усъвършенстване на индексите на потребителските цени в Република България през периода 1990 - 2018 година - автор Албена Данчева, Национален статистически институт - София
Статистическото наблюдение на потребителските цени в Република България започва през май 1990 година. На тази основа започва изчисляването и публикуването на индекс на потребителските цени (ИПЦ).
През своята 28-годишна история ИПЦ непрекъснато се е развивал и усъвършенствал. От юни 1990 г., когато за първи път се произвежда и публикува ИПЦ, започва процес на внедряване на установените международни статистически стандарти както при конструирането, така и при производството на индексите на потребителските цени. Това е постоянен процес, чиято основна цел е повишаване на качеството, навременността и достоверността на статистическата информация за индексите на потребителските цени.
В периода 1990 - 1997 г. в изчисляването на ИПЦ настъпват редица усъвършенствания, които се основават на необходимостта в условията на преход към пазарна икономика статистиката на потребителските цени да осигури адекватни оценки на тяхната динамика, съобразени с международната статистическа практика и статистическата теория.
От 1998 г. до приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. усилията на НСИ бяха насочени към хармонизиране на конструирането и производството на индексите на потребителските цени със законодателството на ЕС. Като резултат от поетапния процес на хармонизация от януари 2007 г. НСИ произвежда хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който напълно съответства на изискванията на европейските регламенти в областта на индексите на потребителските цени. Националният ИПЦ също беше усъвършенстван в редица аспекти, което повиши качеството на измерване на инфлацията в страната.
След 2007 г., като член на Европейската статистическа система, НСИ участва в разработването и прилага единна методология на статистическите изследвания в областта на потребителските цени, която осигурява качество, сравнимост и съпоставимост на получените резултати. Усъвършенстването на индексите на потребителските цени беше насочено главно към въвеждането на новоприети регламенти на ЕС в областта и към повишаване на качеството на произвежданите индекси.
В рубриката Статистически изследвания и анализи е включена статията:
- Влиянието на цените на хранителните продукти върху бедността в България през 2011 година (част първа) - автор Расим Рюстем, Национален статистически институт - София
Както в световен, така и в регионален аспект лица, живеещи в различни географски региони, са изправени пред различни цени. Тези различия в цените могат да оказват сериозно влияние върху доходите на лицата и на домакинствата, в които живеят. Настоящата статия разглежда влиянието на цените върху покупателната способност на доходите на домакинствата.
Като се използват данни от НДБ, ще бъдат построени индекси, подобни на СПС, но на местно (за България) ниво, с които ще бъдат поправени доходите на домакинствата. Първата част на статията се фокусира върху построяването на ценови индекси, докато във втората част се разглежда въпросът как могат да бъдат използвани тези индекси.
Крайната цел е да се провери дали различията в цените на ниво област имат пряко влияние върху бедността в съответната област, или в общините, които я образуват.
В рубриката Българската статистика в три столетия е включена статията:
- Академик проф. д-р Иван Стефанов - виден български учен статистик, финансист, демограф, икономист, педагог и общественик - автор проф. Надежда Николова, Югозападен университет „Неофит Рилски“
Настоящата статия акцентира на личността на академик Иван Стефанов като учен - основно статистик, а също демограф, финансист и като цяло бележит изследовател. Неговата обществено-политическа дейност е не по-малко голяма, но в статията тя е отбелязана в най-общи линии. Със задълбочен и компетентен изследователски подход се отличава целокупното научно творчество на академик Стефанов - проницателни анализи, аргументирани оценки, както и желязна логическа мисъл, която разкрива връзките между статистическата практика и статистическата теория и методология.
Накратко е проследен богатият жизнен път, съчетан с изследователска и педагогическа дейност. Очертани са централните творчески моменти - защита на докторска теза в Германия, натрупване на експертен опит в Главна дирекция на статистиката, участие в периодичния печат с научни статии, обзори и анализи по актуални проблеми на стопанския и социалния живот (1927 - 1935 г.). Със силни творчески резултати се отличава периодът 1937 - 1946 година. Подчертан е приносът на академик Стефанов за развитието на статистическите изучавания в България и формирането на статистиката като наука с още плеяда български учени статистици. Посочено е научното наследство на един от класиците на Българската статистическа школа, като към статията е представен списък с основни научни трудове на академик Стефанов.
