- Теория и методология на статистическите изучавания
- Статистически изследвания и анализи
- Българската статистика в три столетия
- Информации, рецензии, консултации
В рубриката Теория и методология на статистическите изучавания е публикувана статията:
- Развитие и усъвършенстване на индексите на потребителските цени в Република България през периода 1990 - 2018 година - автор Албена Данчева, Национален статистически институт - София
Статистическото наблюдение на потребителските цени в Република България започва през май 1990 година. На тази основа започва изчисляването и публикуването на индекс на потребителските цени (ИПЦ).
През своята 28-годишна история ИПЦ непрекъснато се е развивал и усъвършенствал. От юни 1990 г., когато за първи път се произвежда и публикува ИПЦ, започва процес на внедряване на установените международни статистически стандарти както при конструирането, така и при производството на индексите на потребителските цени. Това е постоянен процес, чиято основна цел е повишаване на качеството, навременността и достоверността на статистическата информация за индексите на потребителските цени.
В периода 1990 - 1997 г. в изчисляването на ИПЦ настъпват редица усъвършенствания, които се основават на необходимостта в условията на преход към пазарна икономика статистиката на потребителските цени да осигури адекватни оценки на тяхната динамика, съобразени с международната статистическа практика и статистическата теория.
От 1998 г. до приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. усилията на НСИ бяха насочени към хармонизиране на конструирането и производството на индексите на потребителските цени със законодателството на ЕС. Като резултат от поетапния процес на хармонизация от януари 2007 г. НСИ произвежда хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който напълно съответства на изискванията на европейските регламенти в областта на индексите на потребителските цени. Националният ИПЦ също беше усъвършенстван в редица аспекти, което повиши качеството на измерване на инфлацията в страната.
След 2007 г., като член на Европейската статистическа система, НСИ участва в разработването и прилага единна методология на статистическите изследвания в областта на потребителските цени, която осигурява качество, сравнимост и съпоставимост на получените резултати. Усъвършенстването на индексите на потребителските цени беше насочено главно към въвеждането на новоприети регламенти на ЕС в областта и към повишаване на качеството на произвежданите индекси.
В рубриката Статистически изследвания и анализи са включени статиите:
- Микроданни. Метаданни - автор д-р Боян Захариев, Институт Отворено общество
В статията са обсъдени примери за използването на данни от НСИ и Евростат от различни потребители - медии, анализатори и изследователи. Обсъдена е важността на метаданните и особено на дефинициите на използваните в статистиката индикатори не само за разбирането на статистиката, но и за начина, по който се мисли за обществото и икономиката като цяло.
Ключови думи: данни за домакинствата, микроданни, метаданни, симулационни модели.
- Влиянието на цените на хранителните продукти върху бедността в България през 2011 година - автор Расим Рюстем, Национален статистически институт - София
Както в световен, така и в регионален аспект лица, живеещи в различни географски региони, са изправени пред различни цени. Тези различия в цените могат да оказват сериозно влияние върху доходите на лицата и на домакинствата, в които живеят. Настоящата статия разглежда влиянието на цените върху покупателната способност на доходите на домакинствата.
Като се използват данни от НДБ, ще бъдат построени индекси, подобни на СПС, но на местно (за България) ниво, с които ще бъдат поправени доходите на домакинствата. Първата част на статията се фокусира върху построяването на ценови индекси, докато във втората част се разглежда въпросът как могат да бъдат използвани тези индекси.
Крайната цел е да се провери дали различията в цените на ниво област имат пряко влияние върху бедността в съответната област, или в общините, които я образуват.
В рубриката Българската статистика в три столетия е включена статията:
- Академик проф. д-р Иван Стефанов - виден български учен статистик, финансист, демограф, икономист, педагог и общественик - автор проф. Надежда Николова, Югозападен университет „Неофит Рилски“
Настоящата статия акцентира на личността на академик Иван Стефанов като учен - основно статистик, а също демограф, финансист и като цяло бележит изследовател. Неговата обществено-политическа дейност е не по-малко голяма, но в статията тя е отбелязана в най-общи линии. Със задълбочен и компетентен изследователски подход се отличава целокупното научно творчество на академик Стефанов - проницателни анализи, аргументирани оценки, както и желязна логическа мисъл, която разкрива връзките между статистическата практика и статистическата теория и методология.
Накратко е проследен богатият жизнен път, съчетан с изследователска и педагогическа дейност. Очертани са централните творчески моменти - защита на докторска теза в Германия, натрупване на експертен опит в Главна дирекция на статистиката, участие в периодичния печат с научни статии, обзори и анализи по актуални проблеми на стопанския и социалния живот (1927 - 1935 г.). Със силни творчески резултати се отличава периодът 1937 - 1946 година. Подчертан е приносът на академик Стефанов за развитието на статистическите изучавания в България и формирането на статистиката като наука с още плеяда български учени статистици. Посочено е научното наследство на един от класиците на Българската статистическа школа, като към статията е представен списък с основни научни трудове на академик Стефанов.
В рубриката Информации, рецензии, консултации са представени информациите:
- Конференция „По-добро сътрудничество, по-добри данни“ за потребителите на европейска статистическа информация в България се проведе съвместно от НСИ и Евростат в София - автор Антоанета Илкова, Национален статистически институт - София
Националният статистически институт съвместно с Евростат - статистическата служба на Европейския съюз, беше домакин на Конференция за потребителите на европейска статистическа информация в България на тема „По-добро сътрудничество, по-добри данни“, която се състоя на 25 юни 2018 г. в хотел Хилтън, София.
Събитието се проведе в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и по повод 138-ата годишнина от създаването на статистическата институция в България.
По инициатива на Евростат такива конференции се провеждат два пъти годишно - във всяка държава, която поема председателството на Съвета на Европейския съюз.
Конференцията е форум, на който се срещнаха производителите и потребителите на статистическа информация и имаха възможност да обсъдят идеи и да представят добри практики, както и да споделят своите изисквания и очаквания относно предоставяните статистически данни. Бяха представени статистическите продукти и услуги, до които потребителите имат безплатен, неограничен достъп чрез сайта на Евростат, дейността на българския център за подпомагане на потребителите на европейска статистическа информация, както и постигнатите резултати в областта на сътрудничеството между двете институции при подготовката на потребителски ориентирани продукти и услуги.
Конференцията беше официално открита от председателя на НСИ Сергей Цветарски, генералния директор на Евростат Мариана Коцева и г-н Олег Петков - заместник-министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.
На форума бяха наградени победителите в националния кръг на Европейската олимпиада по статистика за ученици 2018, в която участваха 528 ученици от цяла България, разпределени в 195 отбора.
По време на първата сесия на конференцията на тема „Официалните статистически данни - обективно за реалността“ презентации направиха Георг Георгиев - заместник-министър на външните работи, Антоанета Илкова и Арслан Ахмедов от НСИ и Лиляна Банчева от Българската народна банка.
Във втората сесия, посветена на „Ползата от европейската статистическа информация при изготвяне на анализи, вземане на решения и мониторинг - добри практики“, участие взеха Серги Сергиев, директор на Data Science Society, Боян Захариев, програмен директор на институт „Отворено общество“, Ангелина Иванова, преподавател по математическа лингвистика, Явор Алексиев, основател и главен редактор на Инфограф, гл. ас. д-р Стоянка Черкезова от ИИНЧ към БАН и Михаела Малеева, изпълнителен директор на Асоциацията на специалистите по комуникация в общините.
- Web scraping - източник на информация за цени, участващи в изчисляването на индексите на потребителските цени - автор Десислава Захариева, Национален статистически институт - София
През последните години интернет се превърна в съществена част от живота на хората и начин за комуникация между отделните институции, правителства, компании и населението. Все повече търговци на дребно се възползват от възможността да предлагат стоките си онлайн. Отчитайки все по-бързото разрастване на технологиите, националните статистически институти търсят нови начини за събиране на информация за статистическите изследвания. В стремежа си за иновации и използване на съществуващи източници на данни част от националните статистически служби, в това число и Националният статистически институт на България, подкрепяни от Евростат чрез финансиране на проекти, се насочват към използването на техниката web scraping за получаване на информация от интернет.
Накратко са представени стъпките, които отдел „Потребителски цени, цени на жилища и ППС“ е направил в използването на техниката web scraping за придобиване на информация от интернет за цените, участващи в изчисляването на индексите на потребителските цени. Посочени са предимствата и недостатъците на автоматичното събиране на цени, както и изводите, които са направили експертите от отдела.
- Преброяване на населението в България в края на XIX век - автор Соня Златанова, Национален статистически институт - София
На 1 януари 1881 г. се извършва първото преброяване на населението в Княжество България. Това изследване поставя началото на демографската статистика. Преброяването е регламентирано с Указ № 716 от 13 декември 1880 г. на княз Александър I Батенберг. Целта е да се установи броят на присъстващото в страната население. Първите преброявания на населението се свързват със статута на българската държава - според Берлинския договор от 13 юли 1878 г. се обособяват Княжество България и автономна провинция Източна Румелия. На 1 януари 1885 г. стартира преброяване в Източна Румелия. На 1 януари 1888 г. се провежда първото преброяване на населението след Обединението на Княжество България и Източна Румелия. При преброяването на 1 януари 1893 г. статистическото изследване бележи нов съществен напредък. Преброени са не само населението, жилищата (обитавани и необитавани), но е извършено преброяване на селскостопанските животни.
Като естествен резултат от бързото развитие на българската статистика, прилагането на собствения и международен опит е Законът за преброяванията, приет на 10 ноември 1897 г. от IX Обикновено народно събрание. Законът е разработен от Дирекцията на статистиката и разпорежда преброяване през 1900 година. На 31 декември 1900 г. стартира поредното преброяване, което е първото след приемането на Закона за преброяванията от 1897 година. Преброяването се провежда при добра организация и ред съгласно препоръките на Международния статистически институт. Методологията и програмата на това преброяване съответства на нивото на най-напредналите страни по онова време.
Публикациите с резултатите от преброяването на населението през периода 1881 - 1900 г. представят статистическата информация с паралелен текст на френски език и са достъпни в дигиталната библиотека на НСИ.
