Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в Софийска област през 2023 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в Софийска област през 2023 г. е 5 505 млн. лв.  В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 6.0%. Произведеният в областта БВП е 3.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 24 251 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 28 733 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

Статистика на фамилния бизнес в област Благоевград през 2023 година

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националният статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2023 г. 5 762 са активните предприятия в област Благоевград, които декларират, че бизнесът им е семеен. В сравнение с 2022 г. техният брой нараства с 394, или със 7.3%, а в сравнение с 2017 г. се увеличава със 134, или с 2.4%.

През 2023 г. на територията на област Благоевград функционират 5.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на пето място.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство в област Перник през четвъртото тримесечие на 2024 година

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 61 жилищни сгради със 145 жилища в тях и с 19 471 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 57 други сгради с 5 610 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, броят на жилищата в тях и общата им застроена площ се увеличават съответно – с 15.1, 168.5 и 113.1%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение на броя им – с 29.5%, а разгънатата им застроена площ намалява с 31.0%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са по-малко с 15.3%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ нарастват съответно – с 9.0 и 6.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се запазва същия, докато разгънатата застроена площ намалява с 2.0%.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. в област Перник е започнал строежът на 44 жилищни сгради със 162 жилища в тях и с 18 695 кв. м обща застроена площ, и на 12 други сгради с 3 030 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите нови жилищни сгради се увеличава с 18.9%, жилищата в тях – над три пъти, а общата им застроена площ – със 181.2%. Започнатите други сгради нарастват със 140.0%, а  разгънатата им застроена площ – с 42.6%.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област София (столица) през 2023 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2023 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 13 519.5 млн. лв., като спрямо 2022 г. се увеличават с 28.6%.  

          Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 12 748.4 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 2.4%, а при нежилищните сгради с 27.7% спрямо предходната година.

          Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 771.1 млн. лв., или с 46.2% повече в сравнение с 2022 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 62.0%, а на жилищни сгради – 38.0%.

През 2023 г. приходите от сградно строителство нарастват с 15.6% спрямо 2022 г. и достигат 5 869.0 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 54.4%, а от строителство на нежилищни сгради – 45.6% от общите приходи от сградно строителство.

          В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 7 650.5 млн. лв., като нарастват с 40.9% спрямо предходната година. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 43.7%, следван от  „Други“ – 38.0%.

Статистика на фамилния бизнес в област София (столица) през 2023 година

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2023 г. 22 809 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2022 г. техния брой нараства  с 387, или с 1.7%, а в сравнение с 2017 г. намалява  с 564, или 2.4%.

През 2023 г. на територията на област София (столица) функционират 21.3% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Перник през 2023 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2023 г. е 1 739 млн. лв.  В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 5.7%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 15 608 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 28 733 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Дейност на нефинансовите предприятия в Софийска област през 2023 година

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2023 г. нефинансовите предприятия, осъществявали стопанска дейност в Софийска област, са 12 244, или с 3.3% повече в сравнение с 2022 година.

С най-голям относителен дял е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 28.8% от общия брой на отчетените предприятия, следван от секторите „Селско, горско и рибно стопанство” – 19.3%, „Преработваща промишленост“ – 7.3% и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 7.3%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял – 93.8% от общия брой в областта. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.1% от всички предприятия, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.0%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1%.

Крайният финансов резултат на предприятията в Софийска област за 2023 г. е печалба в размер на 1 365 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 9 145, със загуба – 2 020, а с нулев финансов резултат – 1 079.

Жилищен фонд в област Кюстендил през 2023 година

Към 31.12.2023 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 61 304 сгради с 92 021 жилища в тях. В селата се намират 65.7% от всички жилищни сгради, а в градовете – 34.3%. Жилищните сгради в областта представляват 3.0% от общия жилищен фонд в страната.

Тухлените с бетонна плоча и гредоред са 53 634 жилищни сгради, a 10.6% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.9% в стоманенобетонни и панелни сгради.

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 57.6 хил., или 62.6% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 18.4 хил. (20.0%), жилищата с пет стаи – 6.1 хил. (6.6%), жилищата с шест и повече стаи – 5.8 хил. (6.3%), а едностайните са 4.1 хил. (4.5%).

В градовете най-висок е относителният дял на жилищата с една, две и три стаи със 73.1%, а в селата – с пет и шест и повече стаи, съответно с 8.6 и 8.5%.

Според броя на етажите на жилищните сгради, най-висок е относителния дял на едноетажните жилищни сгради – 47.1%, а най-нисък на тези, на девет етажа – 0.1%.

Продажби на едро и дребно и търговски обекти за продажби на дребно в област Благоевград през 2023 година

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2023 г. нефинансовите предприятия в област Благоевград са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 1 822 млн. лв., от които 59.7% са от нехранителни стоки и 40.3% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства със 11.7%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 17.0 и 8.4%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2023 г. са на стойност 1 469 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 63.2%. В сравнение с 2022 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 10.9%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на дребно на нехранителни стоки съответно с 21.2 и 5.7%.

Места за настаняване в Софийска област през ноември 2024 година

През ноември 2024 г. в Софийска област са функционирали 81 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 340 легла в тях. В сравнение с ноември 2023 г. намалява както общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода – с 12.0%, така и броят на леглата в тях – с 5.3%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември     2024 г. е 37 615, или с 22.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през ноември 2024 г. е 21 793, като в сравнение със същия месец на 2023 г. се увеличава с 25.6%. В сравнение с месец ноември 2023 г. пренощувалите чужди граждани са повече с 58.2%, а българските граждани – с 23.7%.

През ноември 2024 г. 82.7% от чуждите граждани и 66.2% от българските граждани са пренощували в хотелите с 4 и 5 звезди в Софийска област. В местата за настаняване с 3 звезди са пренощували 14.4% от чуждите граждани и 12.4% – от българските граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са пренощували 21.4% от българските граждани и 2.9% от чуждите граждани.