БВП - Производствен метод - национално ниво (Тримесечни данни)

Национален Статистически Институт

Нефинансови национални и регионални сметки

Елена Бакалова

главен специалист

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

+359 2 9857 540

Националните сметки на България са разработени в съответствие с възприетите методологически принципи на „Европейската система от сметки, 2010“ (ЕСС 2010) - издание на Евростат, и на „Системата на националните сметки“, 2008 – съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Основен макроикономически показател на системата за национални сметки е брутният вътрешен продукт (БВП).

Брутният вътрешен продукт, изчислен по производствения метод, характеризира крайния резултат от икономическата дейност и се измерва с добавената стойност, създадена при производството на стоки и услуги от единиците, резиденти на икономическата територия на страната.

· Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008;

· Класификация на продуктите по икономически дейности (КПИД – 2008);

· Номенклатура на промишлената продукция (ПРОДПРОМ);

· Класификация на индивидуалното потребление по цели (КОИКОП);

· Класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ);

· Класификация на функциите на организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата (КОПНИ);

· Комбинирана номенклатура.

Общо за икономиката.

По производствения метод БВП по пазарни цени се изчислява като сума от брутната добавена стойност по базисни цени общо за икономиката и корективите, които включват нето данъци върху продуктите, неприспадаем данък върху добавената стойност и мита върху вноса.

Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през тримесечния период. Тя може да бъде пазарна и непазарна.

Пазарна е продукцията, която е продадена или реализирана по някакъв друг начин на пазара или е предназначена за продажба или размяна в бъдещи периоди по цени, които оказват съществено влияние върху пазарното търсене и предлагане и покриват разходите за производството на стоките и услугите. Тази продукция се изчислява като сума от:

• нето постъпления от продажби (намалени с отчетната стойност на  продадените стоки);
• разходи за придобиване на дълготрайни активи по стопански начин;
• изменение на запасите от готова продукция и незавършено производство.

В резултат на изменението на цените стойността на запасите от готова продукция и незавършено производство акумулира т. нар. холдингова печалба/загуба.

За да бъде елиминирано нейното влияние, стойността на брутната продукция се коригира със съответната холдингова печалба/загуба.

Непазарна е продукцията, която не е предназначена за продажба или други пазарни отношения. Тя включва стоките и услугите, произведени и използвани за собствено крайно потребление или капиталообразуване или предоставени за индивидуално или колективно потребление безплатно или по икономически незначими цени.

Тази продукция се оценява като сума от всички текущи разходи (разходи за материали, за външни услуги, за труд, социални осигуровки и т. н.), направени за производството й.

Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията).

Междинното потребление се оценява по покупни цени (цени на купувач) и се състои от:

• стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в производствения

процес;

• стоки и услуги, използвани от наетите лица задължително или с оглед

извършване на тяхната работа;

• инструменти и дребен инвентар;
• разходи за текущ ремонт и поддръжка;
• плащания за външни услуги по научно обслужване, обучение на персонала,

пазарни проучвания, реклама, пощенски, телеграфни и телефонни услуги,

наеми, абонаментни такси и други.

Институционална единица съгласно ЕСС 2010 – предприятие, домакинство, държавна институция.

Икономическата територия на страната

България

от 1995 (Инфостат)

2015 г.

млн. лв.

Тримесечие

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 549/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз

Програма на Евростат за предоставяне на данни в областта на национални сметки, МВФ, ООН.

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

Датата за публикуване на статистическата информация е посочена в Календара за представяне на резултатите от статистическите изследвания на НСИ. Статистическата информация се публикува: 85 дни след изтичане на съответния период и 70 дни след изтичането на съответния отчетен период.

Календарът е наличен на интернет сайта на НСИ: https://www.nsi.bg/bg/node/488

Данните се публикуват на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт в съответствие със Закона за статистиката и Кодекса на европейската статистическа практика, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители са равнопоставени.

Тримесечно

Прессъобщение

Не се прилага.

Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт - Тримесечни данни - БВП - Производствен метод - национално ниво: https://www.nsi.bg/bg/node/2195

Не се прилага.

Европейска система от сметки (2010) (Евростат).

· Кодекс на европейската статистическа практика;

· Обща рамка за управление на качеството в НСС.

Въпросник относно прилагането на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика.

Данните, предоставяни на Евростат, са в съответствие с Програмата за разпространение на данните в областта на национални сметки Анекс Б и съответните дерогации за страната.

Сравнимостта се осигурява чрез прилагането на общи определения на ЕСС 2010.

Използвайки общата рамка на ЕСС 2010, данните могат да бъдат сравними с течение на времето.

В някои случаи могат да се използват данни от други области на икономическата статистика, например статистика на платежния баланс, бизнес статистика, статистически данни за домакинствата или статистика за външната търговия за целите на кръстосаната проверка. Тези икономически статистики са достъпни и от съответните области на уеб сайта на НСИ.

Тримесечни  данни за всички подсектори на националните сметки следва да бъдат съгласувани.

В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели.

Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД.

Информационни източници за разработването са:

· Тримесечни отчет;

· Статистически анекси;

· Административни данни и балансови разработки:

- Консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет;

- Митническа информация;

- Данъчна информация;

- Платежен баланс.

тримесечно

тримесечни данни

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните.

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните и разработване на дооценки за изчерпателност на данните.

Прилага се сезонно изглаждане на данните посредством софтуер JDemetra+.