Възможностите и предизвикателствата пред бизнеса в България при използването на изкуствен интелект представи заместник-председателят на НСИ, проф. д-р Михаил Кончев на семинар в София, организиран от Министерството на електронното управление.
Дебатът за интернет средата в държавата е по проект „Провеждане на национално оценяване на развитието на интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за интернет универсалност на ЮНЕСКО, подкрепена от Съвета на Европа“ и е част от реализирането на четвъртия етап от Националния план за действие на Република България в рамките на Инициативата „Партньорство за открито управление“. Той има за цел да насърчи прозрачността, гражданското участие, отчетността и технологичното обновление за модернизиране на администрацията и подобряване на технологичната и социална среда.
С информация за исторически период от 189 години и сравнителни статистически данни за 35 държави от Европа и Балканите проф. Кончев представи пред участниците във форума връзката за влиянието на образованието върху развитието на технологиите, движещи напред бизнеса и националните икономики.
От изследването става ясно, че всяка втора фирма в България, използваща технологии с изкуствен интелект, го прави с цел автоматизиране на работни процеси или за съдействие при взимането на управленски решения. Най-голям – 21.4%, е делът на фирмите, използващи AI в сферата на създаване и разпространение на информация и творчески продукти и на далекосъобщенията. Сравнителните данни от 2023 г. за дела на фирмите в Европа показват, че България е с най-скромен дял в рамките на ЕС сред компаниите с повече от 10 души, използващи тези технологии – 3.6 %.
Презентацията на НСИ предизвика изключително голям интерес сред присъстващите, а в последвалата широка дискусия се включиха заместник-министрите на електронното управление Александър Йоловски, на образованието и науката Наталия Митева, ръководни кадри и експерти от държавния и неправителствения сектор, представители на работодателските организации и др.
В събитието се включиха Седрик Ваххолц, ръководител на отдел „Цифрови политики и цифрова трансформация“ на ЮНЕСКО и г-жа Татевик Григориан, програмен специалист в секцията за цифрови политики и цифрова трансформация – ЮНЕСКО.
Рамката за интернет универсалност на ЮНЕСКО е изследователско средство на всички заинтересовани страни, което позволява на всеки доброволно да оцени своята национална интернет среда, да преодолее цифровите пропуски и да подобри свързаността на бизнеса и обществото. Индикаторите са създадени, за да се направят съществени и широкообхватни констатации, които ще имат реална стойност за подобряване на качеството на разработваните и прилагани цифрови политики. Рамката изисква внимателно планиране, достатъчно време и ресурси за ефективно събиране и анализ на данни, както и за обсъждане на формулираните изводи и препоръки.