Териториални статистически бюра

Резултатите от проведеното през 2024 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 91.1% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 92.1% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 7.9 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2015 – 2024 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 40.8 процентни пункта.

През 2024 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ямбол – 70.5%, София – 80.9%  и Смолян – 83.6%, а с най-висок – София (столица) – 98.6%, Русе – 96.1% и Благоевград – 94.7%. По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 15-то място в страната.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2023 г. възлизат на 58.5 млн. евро по текущи цени, което е с 26.4% повече в сравнение с 2022 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 36.1 млн. евро, или с 11.8% повече в сравнение с предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 9.3 млн. евро, или с 51.7% повече спрямо 2022 година.

През 2023 г. с най-голям размер на ПЧИ са общините Кюстендил и Дупница, съответно с 44.8 и 12.4 млн. евро.

През четвърто тримесечие на 2024 г. местните администрации на територията на област Пазарджик са издали разрешителни за строеж на 62 жилищни сгради със 168 жилища в тях и 18 829 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 45 други сгради с 26 711  кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 33.3%, жилищата в тях – с 38.9%, а общата им застроена площ – с 34.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 16.7% по-малко, но общата им застроена площ се увеличава с 21.1%.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 36.7%, жилищата в тях – с 40.8%, а разгънатата им застроена площ – с 42.4%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 4.7%, както и разгънатата им застроена площ – със 143.3%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 340, София (столица) – 247, Варна – 173, Бургас – 161, и София – 140. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 2 539, Пловдив – 2 309, Бургас – 1 202, Варна – 1 188, и Стара Загора – 380.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в област Добрич е 56.4 хил., от които 32.7 хил. са мъже, а 23.7 хил. са жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица намалява с 0.5%.

Коефициентът на заетост в областта през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 44.6% (при 53.2% за страната), съответно 54.6% за мъжете и 35.6% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. този коефициент е по-нисък с 0.2 процентни пункта, като при мъжете намалява с 2.8 процентни пункта, а при жените бележи ръст от 2.2 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Видин към края на декември 2024 г. се увеличават с 0.1% спрямо края на септември 2024 г., като достигат до 16.8 хиляди.
Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.6% (до 8.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 1.3% (до 8.8 хиляди).
В края на декември 2024 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Видин се увеличават спрямо същия период на предходната година с 6.7%, като в обществения сектор увеличението е с 11.2%, а в частния сектор увеличението е с 2.9%.

По предварителни данни, наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Търговище към края на декември 2024 г.  намаляват с 2.4% спрямо края на септември 2024 г., като достигат 24.7 хиляди.

Увеличение на наетите лица е регистрирано в девет икономически дейности, като в процентно изражение е най-значимо в „Строителство“ и „Професионални дейности и научни изследвания“. Намаление се наблюдава в седем икономически дейности, като най-голямо е в „Селско, горско и рибно стопанство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Монтана към края на декември 2024 г. намаляват с 0.7% спрямо края на септември 2024 г., като достигат до 26.2 хиляди.
Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1,2% (до 10.4 хил.), а в частния сектор намаляват с 1.9% (до15.8 хиляди).

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП)за област Стара Загора през 2023 г. възлиза на 10 617 млн. лв. по текущи цени и е с 10.0% по-малък в сравнение с 2022 година.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2023 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 1 346.4 млн. лв., като спрямо 2022 г. се увеличават с 6.3%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 1 293.8 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 29.8%, а при нежилищните сгради – с 23.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 52.6 млн. лв., или с 38.6% повече в сравнение с 2022 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 52.6%, а на жилищни сгради – 47.4%.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в Софийска област през 2023 г. е 5 505 млн. лв.  В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 6.0%. Произведеният в областта БВП е 3.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 24 251 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 28 733 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).