Места за настаняване в Софийска област през декември 2024 година

През декември 2024 г. в Софийска област са функционирали 93 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 7 353 легла в тях. В сравнение с декември 2023 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 4.1%, а броят на леглата в тях се увеличава с 0.9%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември   2024 г. е 61 767, или с 3.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През декември 2024 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 91.0% от общия брой нощувки на чужди и 48.2% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 27.0% от нощувките на български граждани и 8.2% – на чужди граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са реализирани 24.8% от нощувките на българските граждани и 0.8% от нощувките на чуждите граждани.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през декември 2024 г. е 27 115, като в сравнение със същия месец на 2023 г. намалява с 5.5%. В сравнение с месец декември 2023 г. пренощувалите чужди граждани са с 5.0% повече, а броят на българските граждани намалява със 7.9%.

Използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Кюстендил през 2023 година

Резултатите от проведеното през 2024 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 91.1% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 92.1% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 7.9 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2015 – 2024 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 40.8 процентни пункта.

През 2024 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ямбол – 70.5%, София – 80.9%  и Смолян – 83.6%, а с най-висок – София (столица) – 98.6%, Русе – 96.1% и Благоевград – 94.7%. По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 15-то място в страната.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Кюстендил към 31.12.2023 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2023 г. възлизат на 58.5 млн. евро по текущи цени, което е с 26.4% повече в сравнение с 2022 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 36.1 млн. евро, или с 11.8% повече в сравнение с предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 9.3 млн. евро, или с 51.7% повече спрямо 2022 година.

През 2023 г. с най-голям размер на ПЧИ са общините Кюстендил и Дупница, съответно с 44.8 и 12.4 млн. евро.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пазарджик през четвърто тримесечие на 2024 година

През четвърто тримесечие на 2024 г. местните администрации на територията на област Пазарджик са издали разрешителни за строеж на 62 жилищни сгради със 168 жилища в тях и 18 829 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 45 други сгради с 26 711  кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 33.3%, жилищата в тях – с 38.9%, а общата им застроена площ – с 34.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 16.7% по-малко, но общата им застроена площ се увеличава с 21.1%.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 36.7%, жилищата в тях – с 40.8%, а разгънатата им застроена площ – с 42.4%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 4.7%, както и разгънатата им застроена площ – със 143.3%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 340, София (столица) – 247, Варна – 173, Бургас – 161, и София – 140. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 2 539, Пловдив – 2 309, Бургас – 1 202, Варна – 1 188, и Стара Загора – 380.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Добрич през четвъртото тримесечие на 2024 година

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в област Добрич е 56.4 хил., от които 32.7 хил. са мъже, а 23.7 хил. са жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица намалява с 0.5%.

Коефициентът на заетост в областта през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 44.6% (при 53.2% за страната), съответно 54.6% за мъжете и 35.6% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. този коефициент е по-нисък с 0.2 процентни пункта, като при мъжете намалява с 2.8 процентни пункта, а при жените бележи ръст от 2.2 процентни пункта.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Видин през четвъртото тримесечие на 2024 година

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Видин към края на декември 2024 г. се увеличават с 0.1% спрямо края на септември 2024 г., като достигат до 16.8 хиляди.
Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.6% (до 8.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 1.3% (до 8.8 хиляди).
В края на декември 2024 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Видин се увеличават спрямо същия период на предходната година с 6.7%, като в обществения сектор увеличението е с 11.2%, а в частния сектор увеличението е с 2.9%.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Търговище през четвъртото тримесечие на 2024 година

По предварителни данни, наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Търговище към края на декември 2024 г.  намаляват с 2.4% спрямо края на септември 2024 г., като достигат 24.7 хиляди.

Увеличение на наетите лица е регистрирано в девет икономически дейности, като в процентно изражение е най-значимо в „Строителство“ и „Професионални дейности и научни изследвания“. Намаление се наблюдава в седем икономически дейности, като най-голямо е в „Селско, горско и рибно стопанство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Монтана през четвъртото тримесечие на 2024 година

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Монтана към края на декември 2024 г. намаляват с 0.7% спрямо края на септември 2024 г., като достигат до 26.2 хиляди.
Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1,2% (до 10.4 хил.), а в частния сектор намаляват с 1.9% (до15.8 хиляди).

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност по икономически сектори в област Стара Загора през 2023 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП)за област Стара Загора през 2023 г. възлиза на 10 617 млн. лв. по текущи цени и е с 10.0% по-малък в сравнение с 2022 година.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Благоевград през 2023 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2023 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 1 346.4 млн. лв., като спрямо 2022 г. се увеличават с 6.3%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 1 293.8 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 29.8%, а при нежилищните сгради – с 23.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 52.6 млн. лв., или с 38.6% повече в сравнение с 2022 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 52.6%, а на жилищни сгради – 47.4%.